Тактиката като фактор на спортното постижение в подготовката на футболиста Януари – Май, 2022
Изтегляне 5.22 Mb.
|
| 5.1.3. Колективните тактически действия следва да изразяват тактическото поведение на целия отбор в двете фази на играта в рамките на тактическото съдържание на определена тактическа система. Във връзка с това в рамките на която и да е тактическа система колективните тактически действия се характеризират с нееднаква интензивност и поради това - с нееднаква значимост в отделните тактически ситуации. Наред с казаното не бива да се забравя, че в една тактическа ситуация всяко индивидуално действие в рамките на колективното е по своему важно и влияе върху ефективността на общото действие. В заключение на гореизложеното става ясно, че и индивидуалните, и груповите, и колективните тактически действия в двете фази на играта най-често имат принципно-приложен характер и това, разбира се, включва постоянна възможност за по-големи или по-малки приспособителни изменения. Що се отнася до двете фази в развитието на състезателната борба защита и нападение, склонни сме да систематизираме тактиката като тактика във фазата на защита и тактиката във фазата на нападение. Различията в тактическите действия в двете фази на играта произтичат от идеите на тактическата концепция, на която симпатизираме, както и от особеностите на тактическата система или системи, които упражняваме в различните фази на играта и най-вече от конкретните алгоритмични предписания на тактическия план за водене на действията в двете фази на играта. Тактиката в защита и тактиката в нападение могат да претърпят приспособителни изменения поради обективна неадекватност в действията на противника и собствените противодействия както поради неочаквани отклонения в субективно управленските механизми на ръководството на състезанието - съдийството така и поради изменения в метеорологичните и организационните индикации.
Един от най-специфичните примери за колективни тактически действия, които до определена степен комбинират двете фази на играта в последната третина при ситуации, когато съперника притежава топката, е т.н. висока преса. Този тактически похват е оптимизиран за първи път от легендарния австрийски треньор Ернст Хапел през 70-те години на 20-ти век, който се оповава на идея от 1934 година на хокейния треньор Томас Патрик Горман, който поставя под въпрос разделението на играта на две фази – защита и нападение и вместо това си задава въпроса какво би станало ако когато се очаква да се движим назад и защитаваме, ние направим обратното? Основният проблем на тази революционна тактическа идея бил зависимостта от колективният баланс между 3 и повече играчи. Неумението на един да следва изискването за движение, обикновено водело до дисбаланс в дефанзивен план, от който съперника се възползвал лесно. Горман постигнал успехи на леда и през 60-те години за първи път във футбола бил опитан подобен похват от руския треньор Виктор Маслов, но за баща на модерната преса се смята Хапел, който печели Шампионската лига с холандския Фейенорд през 1970, оповавайки се на т.н. система с „два пилона“ – изкуствена засада и висока преса [CITATION Fou16 \l 1026 ]. Детайлен анализ на взаимовръзките между високата преса като тактически замисъл и различните видове подготовка (психологическа, технико-тактическа и физическа) прави Джонатан Уилсън (2013) в книгата си „Обръщането на пирамидата: История на футболната тактика“, който подчертава, че причината толкова късно една наглед елементарна идея да бъде приложена е еволюцията на спортната подготовка. Тъй като пресата изисква почти непрекъснато движение от атакуващите футболисти, които в предишната игрова ситуация също са извършвали интензивни движения и специфични дефанзивни умения от същите, тя може да се базира само на достатъчна физическа и психологическа твърдост[ CITATION Джо13 \l 1026 ]. Фиг. 6 – Илюстрация на висока преса – най-отявлен пример за колективни тактически действия [ CITATION Fou16 \l 1026 ]. Изтегляне 5.22 Mb. Сподели с приятели:
|