Тактиката като фактор на спортното постижение в подготовката на футболиста Януари – Май, 2022
Изтегляне 5.22 Mb.
|
4.3 Психологическа подготовкаВисоко производителните спортисти се нуждаят преди всичко от воля, дисциплина, мотивация и много психологическа подготовка, за да могат да се справят с трудните предизвикателства на надминаване на собствените си оценки и лични цели, за да продължат да постигат целите. Спортистите, както тренират тялото си, също трябва да тренират ума си, поради тази причина психологическата подготовка при високоефективни спортисти се нарича още психологическа тренировка. Психологическа подготовка винаги ще трябва да придружава физическа тренировка, особено за онези спортисти, които трябва да участват в състезания или които просто искат да достигнат максимума от своя потенциал. Психологическата подготовка може да се извършва на индивидуално ниво, например за елитни състезатели или тези, които се състезават сами, или в екипна работа, например за онези спортисти, които се състезават като отбор, например за футболен отбор или баскетбол. Психологическото обучение се състои от структурирана програма, организирана от професионалист в спортната психология. Основната цел е подобряване на психологическите умения на спортиста, за да подсилят онези, които вече трябва да научат нови, които им помагат да имат по-добри резултати и да се адаптират адекватно към всички ситуации, с които могат да се сблъскат по отношение на спорта, който обикновено практикуват, но особено в състезанието. В спорт като футбола, където динамиката е огромна и всяка секунда ситуацията на терена се мени, как можем да „настроим“ мозъка си да работи на правилната честота, за да можем да бъдем в най-доброто си възможно състояние. Играчите на най-високо ниво имат приблизително две секунди с топката, в които трябва да са взели решение, за да могат да я отиграят. Всяко действие, всяко решение, което те вземат, трябва да бъде взето на изключителна скорост. Има нещо което все пак е по-бързо от топката и това е умът ни. Науката ни учи, че мозъкът работи в милисекунди. Ако трябва да бъдем по-точни, мозъкът ни кара да чувстваме емоции 200 милисекунди след като се е случило дадено събитие и мисли съзнателно 500 милисекунди след това събитие. Всяко събитие, което се случва на терена, буди някаква реакция у нас. Гол, нарушение, съмнение за дузпа, реплика от треньора, сгрешен пас и т.н. Ние чувстваме хиляди емоции по време на една футболна среща и те постоянно ни връхлитат една след друга. Всяко събитие, особено под напрежение в даден мач, ни води до мигновена емоционална реакция, която от своя страна води до ред на мисли, които ще доведат до последствия при следващото действие на играча. С горните редове стигаме до извода, че техниката и вземането на решение са свързани с процесите, които се случват в мозъка, управляващ всичко у нас, дори и нашите емоции. Уменията са в мозъка, а не в краката. Първоначално той е проектиран така, че може да върши много неща едновременно, но на определена цена. В игра като футболната, където се изисква постоянно внимание и концентрация към външен обект (топката, играчите и т.н.), мозъкът трябва перфектно да ръководи и координационни и технически качества. Често мозъкът се сблъсква с проблеми и се фокусира върху тях, вместо върху тяхното разрешаване и масово футболистите споделят, че са попадали в подобна ситуация. Когато мачът започне зле - пропуснато е чисто голово положение или е направена груба грешка пред своята врата, довела до попадение и т.н., колко устойчиви са играчите в тези моменти? А когато централен нападател не отбелязва гол в 6-7 поредни срещи? Или вратар, който в 3 мача подред допуска голове, които е сигурен, че е можел да отрази, но „нещо“ му е попречило? Тук технически и физически умения вече не играят, а напротив – застрашени са, защото ниската увереност в себе си води до спад в изпълнението на изисканите от играча задачи. Затова трябва един дълъг, но много важен процес за изграждането на самоувереност. И да се „програмира“ така начина на мислене, че да може да се открие решение на всички проблеми. Затова не трябва да се подценява психологията. Тя неслучайно е един от четирите основни стълба за развитието на футболистите. И дори на най-високо ниво, доста клубове и професионални футболисти се допитват до нея, в желанието си да станат по-добри, по-постоянни и по-успешни в представянето си. Според най-известният спортен психолог във футбола – Дан Абрахамс (2012), спортната психология е често подценявана, особено на топ ниво в играта. По подразбиране, най-добрите професионални футболисти, би трябвало да са напълно отдадени на игровия процес от подготовката до самия край на един мач. Това, обаче, не винаги е така, заради автоматизирането на тренировъчния процес. Често се използва терминология, която описва топ футболистите като роботи, които са се дистанцирали от емоцците и така са постигнали върхова спортна форма. Истината е съвсем друга и това се потвърждава от самия Лионел Меси, който твърди, че „Нещо дълбоко в моя характер ми позволява да поемам ударите и просто да продължавам да се опитвам да спечеля“[ CITATION Дан12 \l 1026 ]. Меси и Роналдо са достигнали едно ниво, което е над всички останали наистина добри футболисти, благодарение на техният трениран психологически профил, който се фокусира не върху елементите, които един футболист не може да контролира – съдията, игровите условия, времето, съперника, а върху тези, които е длъжен да контролира – нагласата за мача, работната етика, собствените мисли, техниката, тактическите решения. Грешно е да се мисли, че Меси и Роналдо не допускат грешки, но те не са перфектните футболисти, защото са безгрешни, а защото знаят как да реагират на грешки и как да комбинират своя игрови и ментален интензитет. Изтегляне 5.22 Mb. Сподели с приятели:
|