човешкото взаимодействие Нека си спомним, че почти всички тайнства и ритуали в митологиите и древните практики са свързани именно с яденето като акт. В нашата християнска традиция е същото - причастието, те. съпричастието с Бога се извършва чрез ядене И съответно на това винаги има една свещена трапеза, която следва да бъде трапеза на обединението и любовта
(агапе).
Ако обобщим изложеното дотук, можем да кажем Естественият биологичен ритъм на
нашия организъм е приспособен за
сутрешна работа (или спорта не за храна и
храносмилане. Поне не през първите часове, непосредствено след събуждане от сън Това ние можем лесно да установим, ако за опит практикуваме известно време този ритъм. Нашето самочувствие и работоспособност безпогрешно ще ни покажат верния отговор.
Времето след ставане от сън за биологичния ни часовник е време и период за очистване.
Тогава обикновено се освобождават тазовите ни резервоари - задължително следва да има сутрешна дефекация и уриниране. Следва и утринна гимнастика, например бягане (или физическа работа, както и сутрешен общохигиенен тоалет - душ (контрастен - топъл и студен),
когато се разполага с време - това може да бъде и вана, обтриване с кърпа, масажи др. Едва след това ни се полага храна. Между впрочем, самите ние скоро ще забележим, че сутрин, току-що станали от сън, въобще нямаме апетита често не ни се пие дори и вода. Едва след като се раздвижим (или поработим) апетитът идва и сигнализира за времето, в което трябва да се подаде храна. Ако се вслушваме в природата си, ще усетим, че всяка храна, подадена машинално, без
съществено желание и апетит, е отрова за тялото и душата ни, правейки ни отново изморени,
мудни, негодни за трудов процес. Това е така, защото отровите, отделени и останали от смилането и усвояването на храната от вечерта или предния ден, чакат своето време да бъдат отделени от организма. Това става именно с физическата дейност, тъй като свивайки се, мускулите като помпи изхвърлят отровите от клетките и междуклетъчните пространства в кръвта. Оттам те поемат своя път към отходните органи - черва, бъбреци, пикочен мехур, кожа, горни дихателни пътища, устна и носна кухина. Сърцето, ускорявайки циркулацията, като една централна помпа, съдейства за цялостното насочване на тези отрови към отходните органи.
Ако този процес на извеждане на токсините не стане и ако ние поемем вместо това нова порция храна, тогава токсините не могат да се изхвърлят ефективно и остават в нас, защото енергията затова отива за храносмилане. Освен това празните черва играят ролята на
Сподели с приятели: |
