Тази операция е десантна. В

219

- Пригответе транспортьора! - нареждаш без никакво колебание. - След два маса започваме пробив в западната част на периметъра.

- Нямаме достатъчно данни, сър - обажда се сержантът. - Дайте план на атаката!

- Когато влезем в комплекса, ще решим! - отговаряш троснато. - Предполагам, че локалният дефлектор прикрива нещо важно. Там ще видим - повтаряш отново. - За един час искам рейнджърите готови!

- Слушам, сър! Един час - отдалечава се сержантът и веднага в притихналия кораб се разнасят отсечени команди и шум от бързо придвижване на много хора.

- Готови сме, сър! - докладва точно след час сержантът. - Бойната група е на изходна позиция.

- Ти идваш с мен! - казваш на кибернетика. - Вие оставате в совалката и докладвате всичко, което видите! При атаката няма как да не се разкрият - обръщаш се към останалите от техническата група.

- Имаме посещение, лейтенант - казва един от наблюдателите. - Десетина от туземците, предполагам, излязоха точно до нас.

- Явиха се местните ловци, сър - обажда се отвън и сержантът. - Искат да преговарят. Виждате ли ги на екрана?

Вече си забелязал дребните, странно уродливи фигури и като се замисляш за миг, включваш комуникатора си.

Какво ще наредиш?

Ако мислиш, че нямаш време да се занимаваш с няколко туземци, нареди да ги отстранят от пътя на бойната група, като преминеш на 260.

Ако все пак мислиш, че е по-добре да ги изслушаш, премини на 257.

220

Опасността да ви открият става прекалено голяма и като повикваш водача на разузнавачите, преминаваш на 222.

221

222

В края на мрачния ден всичко е готово и водени от новите си съюзници, стигате до комплекса преди непрогледният мрак да покрие джунглата. В прикритието на гъстите, достигащи почти до оградата, храсти правите последния си лагер и там събираш импровизирания си щаб.

На първо място искаш да ти направят, доколкото могат, подробна карта на района и да ти разкажат всичките си и най-дребни наблюдения за системата на охрана. Резултатът надминава и най-смелите ти очаквания. Излиза, че комплексът е под непрестанно наблюдение и дори преди година са правили опит да проникнат вътре през подземен тунел. Ловците се оказват направо родени картографи, с отлична памет и превъзходно чувство за пространствена ориентация. Не след дълго се сдобиваш с отлична подробна карта на местността около комплекса и постройките в него. Единственият й недостатък е, че предназначението на повечето от тях им е неизвестно. Обясняват ти и системата на охрана - двойна ограда от телена мрежа, по която тече ток, бронирани патрулни коли вътре в защитения периметър и денонощно кръжаща на малка височина турбоплатформа. Освен това на неравномерни интервали околната джунгла се прострелва с ракети от стражевите купи при оградата. Според ловците не това прави нападението невъзможно. По непонятни за тях причини всеки, който приближи оградата, скоро пада мъртъв без видими наранявания. Това се е случило и с копаещите тунела, само че те загинали по-бавно и мъчително. По описанието веднага познаваш действието на пулсаторите за елементарни частици - жестоко и смъртоносно оръжие, за щастие напълно безсилно срещу личните ви дефлектори.

Късно през нощта планът на операцията е готов и без да изчакате вдигането на гъстата предутринна мъгла, даваш заповед за настъпление.

Направи шестата контролна сума равна на три и премини на 120.

223

Всички контролни суми са равни на нула.

224

Изминават почти пет часа, без да се случи нищо. Вече започваш да се отегчаваш силно, когато светва сигнал за спешна връзка.

- Намерихме нещо много интересно, сър! - обажда се развълнуван сержантът. - Прилича на „жертвеник“, странна постройка от камък и купища кости наоколо. Открихме го още преди час, но наблизо се въртяха някакви огромни зверове. Приличаха на гигантски жаби с муцуни на мравояди и покрити с плочки като крокодили. Движат се изправени на задните си крайници и на главите им е кацнала друга, по-малка жаба, една такава кльощава и сплескана.

- Стоп! Повтори! Каква сплескана жаба? - намесва се изведнъж кибернетикът.

- Не зная, сър, може и да не е било жаба - неуверено обяснява сержантът. - Не я видях добре.

- Аз успях да я разгледам - обажда се един от рейнджърите. - Наистина прилича на жаба или по-скоро на силно деформиран човек.

- Дребен, слаб, изглежда странично сплескан, с дълги крайници, свързани с ципа, така ли? - пита бързо кибернетикът.

- Да, сър, точно така! За ципата не съм сигурен, но видът му е точно такъв.

- Това са местните! - обявява тържествуващо кибернетикът. - Спомни си, лейтенант, „генетични мутации, породени от особености на микрофауната“ - цитира той.

- Да, значи сме попаднали право при тях - отбелязваш ти. - На спътниковата снимка тук няма селище, но като гледам джунглата, нищо чудно да не се вижда от космоса.

И така, открили сте едно от племената на местните жители на планетата и сега пред теб стои въпросът да потърсиш ли контакт с тях?

Ако смяташ, че е необходимо да намериш местните, премини на 94.

Ако решиш, че не е необходимо да се занимаваш с тях, премини на 241.