Все пак решителността на рейнджъра надделява над омразата на ловците и те обещават да се сдържат. Премини на 232. 213

212

213

- Съвсем близо са! - разнеслият се от комуникатора глас те стряска и те принуждава веднага да решиш:

Ако първата контролна сума е равна на 7 или 10, можеш да се сражаваш, като преминеш на 254.

Ако първата контролна сума е различна от 7 или 10, или не желаеш да рискуваш, премини на 226.

Ако не искаш да се биеш или нямаш друга възможност, ще трябва още да се забавиш и пак да помислиш. Премини на 267.

214

Бавно, но без особени трудности, напредвате през заливаната от непрекъснатия дъжд джунгла. На места дърветата и храсталакът са така преплетени, че се налага да пробивате път на транспортьора с бластерите. Колкото повече се приближавате до оградата, толкова повече се разрежда и заблатява джунглата. На около километър от защитния периметър на комплекса водещите рейнджъри попадат на замаскирано от слой вода дълбоко блато. Докато се окопитят и изтеглят, един от тях потъва и загива.

Само след стотина метра и транспортьорът хлътва в пълна с гъста кал яма и започва бавно да потъва. Докато го измъквате, от блатото изплува огромна амебоподобна твар и хваща с пипалата си един от нагазилите навътре рейнджъри. Без да обръща внимание на многобройните изстрели, чудовището изпълзява назад и повлича отчаяно съпротивяващия се войник. Една закъсняла плазмена граната го пръска на десетки отвратително миришещи парцали.

Докато трае борбата, транспортьорът затъва безнадеждно и се налага да го оставите. За твой късмет, заповедта ти за придвижване в бойна формация запазва тежкото ви въоръжение непокътнато.

Едва успявате да си поемете дъх и налетява нова опасност. От ниските облаци изплува малка патрулна турбоплатформа, привлечена от изстрелите и експлозията на гранатата. Веднага щом ви приближава, от нея откриват огън с два скорострелни лазерни бластера и докато се прикриете, двама рейнджъри падат поразени.

Сега извади от втората контролна сума 4 и провери на колко е равна четвъртата.

Ако четвъртата контролна сума е равна на 10, премини на 246.

Ако четвъртата контролна сума е равна на 20, премини на 264.

215

Как смяташ да отвориш?

Има няколко възможности да влезеш, но действай бързо, защото всеки момент можете да бъдете притиснати от охраната на комплекса.

Вратата може да бъде взривена с една от пластичните мини. Ако четвъртата контролна сума е равна на 10 и решаваш да я използваш, премини на 270.

Плазмен бластер може да прогори лесно металните листове. Ако смяташ да го използваш, трябва да решиш кой.

Бластерът на щурмовия комплект можеш да употребиш, ако четвъртата контролна сума е равна на 20 и преминеш на 256.

Ако петата контролна сума е равна на 10, можеш да разбиеш вратата с тежкия турбобластер, като преминеш на 211.

Разбира се, ракетите също могат да се справят без проблем с всяка врата. Проблем е какви поражения могат да нанесат и дали няма да взривят преждевременно централата. Ако все пак ще ги използваш, трябва петата контролна сума да е по-голяма или равна на 100 и да преминеш на 233.

Като последна възможност ти остава кибернетикът да отвори ключалката. Ако третата контролна сума е равна на 5 и ако успее навреме, премини на 199.

216

Помощта на познаващите отлично джунглите туземци е добре дошла и ти си готов да я приемеш. Така че избирай:

Ако ще разговаряш с туземците, премини на 250.

Ако ще им позволиш да участват в разузнаването, премини на 85.

217

Местните ловци настояват решително да участват в замисленото нападение и на теб не ти остава нищо друго, освен да се съгласиш. Разбирате се да те придружи „армия“ от триста туземци, което, прибавено към бойната ти група, прави една съвсем внушителна сила.

Докато се прибирате ти съобщават, че извън защитения периметър се е появил патрул и приближава района на совалката, а към разузнавателните групи са се присъединили още ловци.

- Оставете го на мира! - нареждаш на рейнджърите. - Трябва ни време да се приберем. Проследете го и гледайте да не се натъкнат на кораба!

Направи шестата контролна сума равна на 60. Премини на 232.

218

Вече си решил да дадеш почивка, когато излизате на едно сравнително сухо и поразчистено място. В средата му се издига нисък жертвеник, направен от грубо издялани камъни и почти затрупан със стари кости.

- Това пък какво е? - спираш учуден и даваш възможност на хората си да го разгледат.

- Да, местните не са толкова безпомощни, както ни уверяваха - съгласява се и сержантът. - Да го огледаме ли отблизо?

- Приближават някакви животни, сър! - притичва до вас един от рейнджърите. - Огромни са! - шепне възбудено. - Направо са кошмарни, поне седем метра са високи! Приличат на гигантска жаба с муцуна на мравояд и покрита с плочки като крокодил. Движат се изправени на задните си крайници и на главите им е кацнала друга, по-малка жаба, една такава кльощава и сплескана.

- Стоп! Повтори! Каква сплескана жаба? - намесва се изведнъж кибернетикът.

- Не зная, сър, може и да не е било жаба - неуверено обяснява той. - Не я видях добре.

- Аз успях да я разгледам - обажда се друг от рейнджърите. - Наистина прилича на жаба или по-скоро на силно деформиран човек.

- Дребен, слаб, изглежда странично сплескан, с дълги крайници, свързани с ципа, така ли? - пита бързо кибернетикът.

- Да, сър, точно така! За ципата не съм сигурен, но видът му е точно такъв.

- Това са местните! - обявява тържествуващо кибернетикът. - Спомни си, лейтенант, „генетични мутации, породени от особености на микрофауната“ - цитира той.

- Да, значи сме попаднали право при тях - отбелязваш ти. - На спътниковата снимка тук няма селище, но като гледам джунглата, нищо чудно да не се вижда от космоса.