Тази операция е десантна. В

192

А в това време на претърсващата гората турбоплатформа се разгорява кратък спор. Биолокаторът ви е засякъл за момент, но в пълната с влажни изпарения джунгла термодатчикът не може да ви открие. Наблюдателят настоява, че е открил чужди хора, защото няма сигнал за разпознаване, а и своите не биха се крили от тях. Командирът се съмнява, че са някакви животни, но накрая се взема компромисно и фатално за вас решение. Към предполагаемата цел са изстреляни няколко малки ракети, които, за голямо съжаление, попадат право в целта и макар и да не избиват всички ви, нанасят значителни поражения.

Без дори да провери по какво е стрелял, командирът на патрула се връща в базата си и докладва, че не е намерил нищо. Разтревожени от зачестилите изчезвания на войници, в щаба на комплекса решават да поискат помощ от картела.

Отново си пробивате с мъка път през гъсталака на джунглата. За да останете незабелязани, заобикаляте далеч на север и до комплекса достигате чак след тридневен мъчителен поход. И всичко е напразно…

Скрит между ниските криви дървета, можеш само безсилен да наблюдаваш как няколко големи транспортни кораба разтоварват много войници и тежко оръжие. Предупреден и стреснат от нападенията наркокартелът се е постарал да защити още по-добре най-ценната си собственост.

Всички контролни суми запазват досегашните си стойности.

И така, макар и да оцеляваш, мисията ти се проваля напълно.

КРАЙ.

193

И като включваш комуникатора, обявяваш:

- Докладва… zzzz, сър… zzzz… нападение… zzzz… Има големи повреди - и като променяш настройката, се стремиш да демонстрираш повреда.

Променяте рязко режима на двигателите, за да предизвикате пулсации и нестабилност на полета и да създадете впечатление за сериозна авария. Преминавате над оградата, все още без да предизвикате никаква реакция, или поне така ти се струва.

А в това време в командния пост на охраната се води напрегнат спор между командира на земната и противовъздушната охрана. Преди да загине, екипажът на „ловеца“ е дал неясно съобщение за нападението и сега двамата не могат да се разберат дали се приближават техни хора или врагове.

- Вашите ловци говореха за нападение на чужди войници, полковник! - крещи, целият почервенял от яд, командирът на противовъздушната отбрана. - Аз не мога да рискувам в комплекса да влезе неизвестен нападател. Тези платформи побират по 30 човека. Давате ли си сметка какво ще стане, ако са пълни с войници или дори полиция?

- Не се горещете толкова, капитане! - студено отговаря дебелият командир на земната охрана. Той формално е и командващ цялата отбрана и не може да понася надутия капитан. - Моите хора се връщат

след тежки премеждия, а вие искате за награда да ги подпалите.

- Като са те, защо не дават опознавателния код? - горещи се капитанът. Той също мрази дебелия флегматичен полковник и гори от желание да му натрие носа.

- Вероятно имат повреда в предавателите. Нали чувате?

- Повреда! И в трите едновременно! - ядосва се капитанът.

- Zzzzz… от помощ! Незабавно… zzzz… лекар! - продължаваш да настояваш ти. - Повреда в генератора на… zzzz… експлозия!

- Край на обсъждането! - злорадо обявява полковникът. - Наредете на изтребителя ви да се прибира! Дежурен, кажете им да се приземят до бараките! Само пожар ни липсва. А Вие, капитане, помислете как ще обясните, че сте изпуснали приземяването на кораба им! - злобно казва на по-младия си колега той.

Премини на 146.

194

Ако си съгласен, премини на 113.

Ако смяташ, че рискът да чуят стрелбата в комплекса е по-малък от риска на едно продължително сражение, премини на 182.

195

Избрал си за нападение района на западната ограда главно поради обстоятелството, че там е енергостанцията на комплекса. Тя представлява стар термоядрен магнито-хидродинамичен реактор от времето на империята, който е практически вечен и лесен за поддържане. Смяташ, че повреждането на системата за дозиране и контрол на реакцията ще предизвика мощен термоядрен взрив, който ще унищожи комплекса. Ако всичко върви добре, ще успеете да се измъкнете и отдалечите преди взрива.

196

Зашеметени и объркани, войниците от охраната отговарят вяло и един след друг хукват назад. Победата изглежда пълна и вече се готвиш да дадеш заповед за настъпление към лабораториите, когато замрялата бойна машина се раздвижва и почти от упор изстрелва страшен залп от всичките си оръжия.

За ваш късмет, прицелът на електронния мозък е разстроен сериозно и ударът попада в малка група ловци, вместо в рейнджърите. Втори изстрел на бластера го разрушава завинаги, но сега пък от ниските облаци налита щурмови изтребител и като се обръща през крило, заема позиция откъм гърба ви и пикира стръмно, без обаче да стреля.

Действията на пилота са доста странни, но ти нямаш време да се занимаваш с тях, а трябва да помислиш как да го свалиш.

Ако отново ще използваш плазмения бластер, премини на 265.

Ако предпочиташ лазерния бластер, премини на 231.

За да използваш ракетите, премини на 249.