Технико-икономическо проучване за осъществимост и анализ на
ПРИМЕР: КАТАСТРОФАЛЕН СЦЕНАРИЙ “ДА НЕ СЕ ПРАВИ НИЩО”
Изтегляне 352.8 Kb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Sebestoinost, Izpolzvana literatura, Vavedenie
| ПРИМЕР: КАТАСТРОФАЛЕН СЦЕНАРИЙ “ДА НЕ СЕ ПРАВИ НИЩО” В практиката на оценяване на проекти е прието да се разгледат най-малко три варианта: “да не се прави нищо” (“да се работи както обикновено”), “да се направи минамалното” и “да се направи нещо”. В някои случаи първият вариант може да доведе до “катастрофални” последици, което налага неговото пренебрегване и използването за базисен сценарий на варианта “да се направи минималното”. В случай на остаряла инфраструктура в сферата на здравеопазването, например болнично заведение, което вече не може да се поддържа в експлоатация без извършване на ремонтни дейности, BAU би означавал прекъсване на обслужването, което може да е неприемливо за държавата. Базисният сценарий в този случай би трябвало да включва обновяване на инфраструктурата по начин, който ще гарантира поне минимално обслужване. На практика катастрофалният вариант “да не се прави нищо” ни заставя да разгледаме частично повторно инвестиране при варианта “да се направи минималното” като технически минималните капиталови разходи за поддържане на съществуващата услуга. Възможно да съществуват по-добри решения от типа “да се направи нещо”, например, да се изгради нова голяма инфраструктура на друго място или мрежа от по-малки клиники. Един от въпросите, които понякога възникват при обмисляне на възможността да се разширят или преструктурират същестуващи проекти е как да се “разпределят” инкременталните потоци между стария и новия капацитет. За съжаление обикновените счетоводни правила за разпределяне (напр., дялът на “старите” и “нови” приходи се приписва пропорционално на “стари” и “нови” капиталови разходи) често са подвеждащи. Правилният подход е винаги да се съпоставят сценария с изпълнението на проекта и този без изпълнението му, дори и по един схематичен начин. Следователно инкременталните приходи или ползите от спестено време, вследствие на изграждане на трето платно на съществуващ главен път с две платна с пътни такси, се съотнасят към прогноза за инкрементален трафик и не могат да се приемат за една трета от бъдещия трафик. В други случаи на проекти за осъвременяване или разширяване на предишна инфраструктура инкременталните ползи не винаги могат да получат количествено изражение по отношение на изходящите ресурси, тъй като последните изобщо не се променят. В тези случаи инкременталната полза често се оценява като вид подобрение, например в качеството на предлаганите услуги, или като избегнати разходи, поради прекъсвания на услугата (основава се на готовността за плащане за качество или непрекъснато електроснабдяване). 1 Ако въздействията от определени проекти трудно могат да се изразят в парични стойности, могат да се разгледат алтернативни подходи на оценяване, вж параграф 2.7 |