Технико-икономическо проучване за осъществимост и анализ на
Други подходи при оценката на проекти
Изтегляне 352.8 Kb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Sebestoinost, Izpolzvana literatura, Vavedenie
- Навигация на страницата:
- 2.5.1 Анализ на разходите/ефективността
| 2.5 Други подходи при оценката на проекти Въпреки че анализът по разходи и ползи е най-често използваната техника за оценяване на публични инвестиции и единствената, която се изисква от регламентите на Фондовете за големи проекти, съществуват и се използват и други видове анализ на проекти. Този раздел предоставя преглед на основните характеристики и области на приложение на анализа на разходите/ефективността (АРЕ), многокритерийния анализ (МА) и анализа на икономическото въздействие (АИВ). Тези подходи не могат да се приемат за заместители на АРП, а по-скоро за допълнителни анализи, поради наличие на специални причини или грубо приближение, когато изготвянето на фактическия АРП е невъзможно. Още повече, че те са трудни за стандартизиране и в контекста на Структурните Фондове, Кохезионния фонд и ИПП следва да се използват внимателно, за да се избегнат несъответствия между региони и страни, които биха затруднили службите на Комисията при оценяването на проектите. 2.5.1 Анализ на разходите/ефективността Анализът на разходите/ефективността (АРЕ) представлява съпоставяне на алтернативни проекти с един-единствен общ ефект, който може да се различава по отношение на своята величина. Целта е да се избере проекта, който при дадено равнище на изходящите ресурси, свежда до минимум нетната настояща стойност на разходите или обратно за дадени разходи, увеличава до максимум равнището на изходящите ресурси. Резултатите от АРЕ са полезни за тези проекти, чийто ползи са много трудни, ако не и невъзможни за оценяване, докато разходите им могат да бъдат предвидени с по-голяма сигурност. Тази методология често се използва при икономическата оценка на програми в областта на здравеопазването, но може да се използва и при оценката на проекти в областта на научно-изследователската дейност, образованието и околната среда. За тези области се използват прости АРЕ съотношения, като например разходите за проучване на един патент, разходите за образование на един ученик, разходите за единица намаляване на вредни емисии и пр. АРЕ не е от голяма полза, когато една стойност, дори и да е индикативна, може да бъде дадена и на ползите, а не само на разходите. По принцип АРЕ дава решение на проблема за оптимизиране на ресурсите, който обикновено се представя под две форми: - при зададен фиксиран бюджет и n алтернативни проекти, органите за вземане на решения целят да доведат до максимум постижимите резултати, измерени по отношение на ефективността (E); - при зададено ниво на E, което следва да бъде постигнато, органите за вземане на решения целят да сведат до минимум разходите (C). Въпреки че могат да се измерят простите съотношения разходи-резултати от проекта (Р/Р) за всяка една алтернатива, правилната съпоставка се базира на съотношения инкрементални разходи-инкрементални резултати, тъй като това ни показва колко плащаме при добавяне на допълнителна, по-изгодна мярка. По-конкретно, когато алтернативните проекти са конкурентни и взаимноизключващи се е необходим инкрементален анализ, за да се класифицират проектите и да се избере този, който е най-добър по отношение на разходи/ефективност. По принцип анализът на разходите/ефективността се прилага, за да се провери нулевата хипотеза, която твърди, че средната разходно-ефективност на един проект (а) е различна от средната разходно-ефективност на някоя конкурентна намеса (b). Изчислява се в следното съотношение: R = (C a – C b ) / (E a – E b ) = ΔC / ΔE дефиниращо инкременталните разходи за единица допълнителен резултат от проекта. Докато измерването на разходите е същото както при финансовия анализ на АРП, измерването на ефективността зависи от вида на избрания краен резултат. Ето някои примери за мерки за ефективност, използвани в АРЕ: брой спечелени жизнени години, дни на предотвратена нетрудоспособност (проекти за здравеопазване) или оценки от изпитни тестове (образование). Когато една стратегия е по-ефективна и по евтина в сравнение с алтернативата (C a – C b < 0 и E a – E b > 0) се казва, че тя “доминира” алтернативата: в тази ситуация не е необходимо да се изчисляват съотношенията разходи/ефективност, тъй като е очевидно коя стратегия ще бъде избрана. При повечето обстоятелства проверяваният проект е едновременно по-скъп (или по- малко) или по-ефективен (или по-малко) от алтернативата(вите) (C a –C b > 0 и E a – E b > 0 или, обратно, C a – C b < 0 и E a – E b < 0). В тази ситуация инкременталната разходно-ефективност дава възможност на оценителите да класифицират разглежданите проекти и да установят, а впоследствие и отстранят, случаите на “разширена доминантност”. Това може да се дефинира като състояние, при което една стратегия е както по-малко ефективна, така и по-скъпа от линейната комбинация на две други стратегии, с които тя взаимно се изключва. Разширената доминантност съществува когато съотношението инкрементална разходно-ефективност за даден проект е по-високо от това на следващата по-ефективна алтернатива (вж примера по- долу). Изтегляне 352.8 Kb. Сподели с приятели:
|