2.3 Теория за текста Теорията за текста е исторически следващата стъпка. Основава се на осъзнаването на значимостта на контекста и на прагматичните аспекти. През тази трета фаза на текстолингвистичните изследвания текстът се възприема като комуникативна единица (Colella, 2012: 7; Damiani, 2008: 5). Важно е да се подчертае, че в областта на теориите за текста битуват крайни мнения – според някои прагматиката е допълнителен компонент на текстовата лингвистика, а други считат, че е необходимо текстът да бъде сведен до прагматика (Colella, 2012: 7). 3. Процедуралният подход на дьо Богранд и Дреслер Именно през този етап особено важна роля играе процедуралният подход, разработен от дьо Богранд и Дреслер (1981), в който прагматиката престава да бъде считана за отделен компонент от синтаксиса и от семантиката, поне в намеренията на авторите. Наименованието на подхода („процедурален“) произтича от вниманието, което е насочено към процедурите на продукция и рецепция на текста, тоест към операциите, които регулират употребата на езиковите системи (Damiani, 2008: 5-6). Докато езикът е една виртуална система от възможни, но все още нереализирани възможности за подбор, то текстът представлява една актуализирана система, в която възможностите за избор са взети извън техния репертоар и са реализирани, за да образуват определена структура (отношение между елементи). Това образуване на структури може да бъде постигнато чрез процедури на актуализирането (дьо Богранд и др., 1995: 43). Моделът за продукция и рецепция на текста, предложен от двамата учени, предвижда нестрого последователно подреждане на фази на доминантност на преработката (срв. дьо Богранд и др., 1995: 46). Това означава, че всяка една от фазите, които характеризират съответно продукцията и рецепцията на текста,
съответстват на определени процеси, които в редуването си не преустановяват онези, отнасящи се до всички останали фази. По-скоро всяка фаза и присъщите й процеси, стават от време на време доминантни.