линейна граматика на текста

За да се отговори на необходимостта от съобразяване с глобалната семантика на даден текст, се налага да се преодолее транфрастичната граматика, за която значимо е изречението (а текстът е само сбор от изречения) и за която разликата между изречението и текста е единствено количествена. Всъщност, разликата не е само количествена, а и качествена – съществува семантична йерархия. Именно поради тази причина се наложила необходимостта от създаването на граматика на текста, която се основава на съзнанието, че редом с езиковата компетентност (тоест компетентността по отношение на езиковите структури, която позволява на говорещия да разпознава като приемливо изречението) е от значение текстовата компетентност (Colella, 2012: 7). Тя предполага умения от типа – продукция и разпознаване на различни видове реч, запаметяване, преразказване, парафразиране и превеждане, които говорещите прилагат интуитивно и зад които се предполага, че стои умението да се приписва глобално съдържание на текста или на кохерентна част от него (Damiani, 2008: 3-4). Текстовата компетентност на говорещите бива описвана с помощта на трансформационен метод, променен в посока, подобна на онази, която бележи развитието на генеративната семантика. Ако от една страна текстът бил възприеман като комбинация от свързани с конективи изречения (или повърхнинна структура), от друга страна бил свеждан до дълбинна структура, която му придава глобалната си семантична кохерентност и от която се генерира чрез трансформационни правила, самата повърхнинна структура. Фактът, че вниманието е концентрирано по-скоро върху глобалната семантична кохерентност на текста, а не върху извличането и класификацията на конективите, които правят възможно да се възприема като текст дадена съвкупност от изречения, представлява първи, макар и частичен, интерес към проблемите на прагматиката (Damiani, 2008: 3).
Целите на граматиката на текста са: да се определи кое е онова, което превръща текста в текст, да се определят границите между текстовете, да се разграничат видовете текстова типология въз основа на езиковите елементи (Colella, 2012: 7).
Холандският лингвист Т. А. ван Дайк
3
развива концепцията за глобалните семантични структури в текстовете, наречени от него текстови макроструктури
3
ван Дайк 1972: van Dijk, T. A. Some Aspects of Text Grammars. A Study in Theoretical Poetics and
Linguistics, The Hague, Mouton.

(имайки предвид глобалния смисъл на текста), и за микроструктурите (тоест изреченията на повърхността).

Изтегляне 161.57 Kb.

Сподели с приятели: