Тема 1 Обект и цел на логистиката

1. 
   Обект и цел на логистиката
   

• 
  Целта на логистиката се състои в осигуряването на необходимото равнище на обслужване на клиентите при минимални общи разходи.
  
• 
  Обект на логистиката са материалните потоци и свързаните с тях информационни и други потоци.
  

2. 
   Различни видове материални потоци, класификация
   

• 
  В зависимост от направлението на движение те се делят на прави (протичащи в направление на създаване на продуктите и довеждането им до клиентите) и обратни (протичащи в обратно направление; причини за обратните потоци – рекламации, рециклиране, опаковки за многократна употреба, депониране на отпадъци и др.)
  
• 
  От гледна точка начина на протичане материалните потоци биват непрекъснати (образуват се в непрекъснатото производство, както и при движението на течни и газообразни продукти чрез тръбопроводи) и дискретни (преобладаващи са; продуктите се движат на партиди(доставки с някакъв обем) през определен период).
  
• 
  В зависимост от мястото на движение биват материални потоци, протичащи между организациите и материални потоци, протичащи в организациите.(има пояснение на разликите в учебника)
  
• 
  От гледна точка на отделната организация в зависимост от стадия на придвижване могат да се разделят на вътрешни (продукция намираща се на различни стадии на преработка), входящи (суровини, материали и др.), изходящи (готова продукция в складовете и дистрибуторската мрежа) и обратни.
  

Трябва да се осигури висока пространствена и времева полезност на продукта.

3. 
   Какво представляват възлите и връзките на логистичната мрежа?
   

• 
  Възлите в логистичната мрежа са заводите, складовете, магазините, където продукцията престоява във вид на запас или за да бъдат извършени производствени операции.
  
• 
  Връзките се осъществяват чрез материалните потоци, които се придвижват с помощта на различни видове транспорт ( воден – речен, морски; сухопътен – жп и автомобилен; въздушен и тръбопроводен).
  

4. 
   Полезност – сърцевината на обслужването на клиентите е осигуряването на висока пространсвена и времева полезност на продукта. Логистиката осигурява тази пространствена и времева полезност, но и допринася за създаването на полезност на формата(създава се в производството) и полезност на притежанието(създава се от маркетинга) чрез осигуряването на условия за нормално протичане на производството и довеждането на продукта до клиента.
   
5. 
   Какво представляват общите логистични разходи?Видове... – концепцията за „общите логистични разходи” лежи в основата на логистиката и е елемент на приложението на системния подход. Логистичните разходи са тази част от разходите, която се извършва за осъществяване и управление на логистичните дейности. Те могат да се класифицират по различни начини: от гледна точка на равнището на управление – нац. икономика, верига на доставките, отделна организация; от гледна точка на мястото им на възникване – в снабдяването, в производството, в дистрибуцията; от гледна точка на предназначението – за запаси, за транспорт, информационно-управленски, разходи поради дефицит. Приложението на тази концепция изисква да се изследват връзките и зависимостите между елементите на логистичните разходи в няколко направления: първо – между елементите на логистичните разходи на отделната фаза на движение на материалните потоци; второ – между логистичните разходи в различните фази на протичане на материалните потоци; трето – между логистичните разходи и нивото на обслужване; четвърто – между логистичните разходи на различните участници във веригата на доставките. (това е всичко от учебника на тази стр. за лог. разходи)
   
6. 
   Верига на доставките – веригата на доставките е съвкупност от организации и процеси, взаимосвързани по линията на създаването на продукти и услуги и довеждането им до крайните потребители. Управлението на веригата на доставките е интеграция на всички дейности, свързани с протичането и трансформацията на продуктите от суровини и материали до крайния потребител, както и информационните потоци, чрез подобрени връзки между участниците във веригата за постигане на устойчиво конкурентно преимущество. (да си погледнеш учебника)
   

1. 
   Синергичен ефект – резултатът от функционирането на системата като цяло е по-голям от сумата от резултатите на отделните елементи, ако функционират независимо един от друг.
   
2. 
   Подсистеми на логистиката – От гледна точка на фазите на движение на материалните потоци: Снабдяване (обхваща водещите материални потоци от доставчиците до компанията); Производство(вътрешните материални потоци); Дистрибуция(изходящите материални потоци от компанията до клиентите); Обратна логистика;
   

3. 
   Обслужване на клиентите – осигуряването на необходимото равнище на обслужването на клиентите е основна цел на логистиката. Чрез определяне на равнището на облужване на крайните клиенти се осъществява пряка връзка между бизнес стратегията на компанията и логистиката.То е и отправна точка, и свързващо звено за всички други решения. Използването на подхода за разглеждане на всяко звено от веригата снабдяване-производство-дистрибуция като клиент на предходното звено се използва и при разглеждането на обслужването на клиентите и позволява изискванията на крайния потребител да бъдат предавани назад по веригата, така че всички участници в логистичния процес да работят за тяхното удовлетворяване. Обслужването на клиентите може да се разглежда в 3 аспекта: като сфера на дейност (поредица от елементи и дейности, които се извършват преди продажбата, в процеса на продажбата и след продажбата), като показател за дейността на фирмата и като фирмена философия (процес на осигуряване на конкурентно предимство и добавяне на ползи за веригата на доставките с цел максимизиране на общата полезност за крайните потребители).
   

За определяне на стандартите и нивото на обслужване се използват разнообразни показатели: време за изпълнение на поръчката – продължителността на цикъла за изпълнение на поръчката; надежност на обслужването – изчислява се като процент на изпълнение/неизпълнение на поръчките по количество, качество, срочност, комплектност; комуникации – показва скоростта и точността на предоставяне на исканата от клиентите информация; удобство за клиентите – характеризира начините и сроковете за даване на поръчките, начините и сроковете за уреждане на рекламации и др.

4. 
   Логистичен цикъл – последователността на изпълнението на логистичните дейности се нарича логистичен цикъл. Разделя се на 3 части – снабдителен цикъл, производствен цикъл, дистрибуционен цикъл. Логистичния цикъл започва от поръчката на клиента, която задвижва поредица от последователно свързаните дейности. В общия случай поръчките се движат от клиента-дистрибуция-производство-снябдявене-доставчици, а материалния поток - обратно. Общата му продължителност е продължителността на съставните му елементи и продължителността на отделните дейности в съотвения елемент. Времето за изпълнение на поръчките е времето от подаването на поръчката от клиента до нейното изпълнение. То зависи от времето за изпълнение на отделните цикли и от конфигурирането на логистичния цикъл от гледна точка на начина на изпълнение на поръчката на клиента.
   
5. 
   Какви логистични стратегии познавате – избутващи (основават се на прогнози за търсенето на клиентите и разработването въз основа на тях на планове за дистрибуция, произвдство и снабдяване. Тези планове избутват снабдяването, производството и дистрибуцията на готови продукти към клиентите в съответствие с прогнозите за търсенето. Тези стратегии се използват главно за намаляване на разходите, наричат се още ефективни стратегии и недостатъкът им е, че не могат да се справят с вариации на тръсенето), изтеглящи ( логистичните процеси се задвижват от реалните поръчки на клиентите. Свързани са с по-високи разходи, но могат да се приспособят към промени в търсенето, затова получават наименованието реактивни. Пример – системата „точно на време”) и смесени ( част от веригата на доставките се управлява на принципа на „избутването” и част на принципа на „изтеглянето. Чрез тях се прави опит за комбинация на положителните страни на двете стратегии. Смесените стратегии съще са реактивни).
   

1. 
   Участници в логистичния процес
   

• 
  Пряко свързани с осъществяването на материалните потоци – добивни предприятия, преработвателни предприятия, търговски организации на едро, търговски организации на дребно и организации в сферата на услугите и другите отрасли.
  
• 
  Непряко свързани – доставчици на логистични услуги, други доставчици (на логистична техника, на логистичен софтуер, консултантски фирми и други), индивидуалните потребители.
  

2. 
   Преработвателни компании – пет вида:
   

• 
  Компании с конвенгентно производство – използват множество суровини и материали, за да произвеждат един или ограничен брой продукти – входяща логистика (самолетостроене, корабостроене и други).
  
• 
  Компании с дивергентно производство и компании с T-образно производство – използват малко на брой суровини, от които произвеждат повече продукти – изходяща логистика (химическата и хранителната промишленост)
  
• 
  Компании с конвергентно-дивергентно производство и компании с I-образно производство – имат балансирана логиситка (компании от текстилната и шивашката промишленост и други).
  

3. 
   Логистичен аутсорсинг – възлагането на изпълнението на логистичните дейности на външен доставчик. Решението за логистичен аутсорсинг е стратегическо и включва 3 етапа: Определяне от необходимостта, целесъобразността и възможността от логистичен аутсорсинг, както и определянена логистичните дейности, които да са обект на аутсорсинга; Избор на конкретен доставчик на логистични услуги; Изграждане и поддържане на взаимоотношения с доставчика, включително система за оценка. Положителни страни на аутсорсинга – фокусиране върху основната дейност, възможност за достигане до труднодостъпни клиенти и доставчици, подобряване на изпълнението на логистичните услуги, в т.ч. подобраване нивото на обслужването на клиентите, намаляване на логистичните разходи и „изваждането им на светло” (постоянните логистични разходи, като например за скалдове, транспорт и други стават променливи като вече се заплаща за тези услуги и дейности). Причини, поради които фирмите се отказват от логистичния аутсорсинг могат да бъдат загуба на контрол върху фирмената логистика или отделни логистични дейности, фирмата може по-добре да извърша логистичните си дейности отколкото външни фирми, аутсорсинга няма да доведе до намаляване на разходите.
   
4. 
   Логистични услуги – разнообразни логистични дейности и управленски функции, които производствените, търговските и организациите от непроизводствената сфера възлагат за изпълнение на външни фирми. Логистичните услуги са продукт на компаниите от логистичния сектор. Характерно за тези услуги е: клиентът има избор да ги извършва сам или не; даставчикът на логистични услуги не става собственик на стоките; доставчикът използва собствени трудови ресурси и собствени или наети средства. Видовете услуги са: транспортни, складови, информационни, финансови, услуги добавящи стойност, управленски услуги.
   
5. 
   Логистичен сектор – съвкупност от доставчистите на логистични услуги, действащи в рамките на определена икономика. Характерно за сектора е: извършва специфична дейност, разполага със специфична материална база, използва персонал със специфична квалификация. Големината на логистичния сектор се определя от броя на фирмите в него и реализирания обем на продажбите.