Тема 1 Същност на физиотерапията
Микровълни (сантиметрови вълни
Изтегляне 140 Kb.
|
Свързани:
2. СД- NANDA
- Навигация на страницата:
- Физиологично и терапевтично действие
- ТЕМА: 15
- Тема.19. светлолечение - ултравиолетови лъчи.
| Микровълни (сантиметрови вълни) – микровълните представяват електромагнитни колебания с дължина на вълната от 30- 1 см и свръхвисока честота от порядака на 1000 до 30 хиляди MHz. Преминаването на сантиметровите вълни през среда, влючително и в жива тъкан е свързано с поглъщане, отражение, пречупване, дифракция и интерференция. При поглъщане на микровълновата енергия се превръща в топлина.
Разсейването на микровълните е с по-висок коефициент в сравнение с УВЛ, поради което те се прилагат в съответния телесен участък с насочващ излъчвател. При апаратите за микровълни на магнетронния принцип, излъчваната енергия се мери във ватове. Физиологично и терапевтично действие - факторът който обуславя действието на микровълните е образувана под тяхно въздействие на вътретъканната топлина. При въздействието на микровълни, най-голяма степен на поглъшането им показват телесните течности и тъканите с високо съдържание на вода(лимфа,кръв,мускули,черен дроб,бъбреци) Въздействието е с цялата електромагнитна енергия. Доказано е че при въздействие с микровълни освен че се променя избирателно температурата на отделните телесни тъкани, настъпват промени в структурата на молекулите, ускоряват се скоростите на биохимичните и ферментативни реакции.Всичко води до отключване на месни и хуморални промени. Показания:тендовагинити, периартрити, бурсити, артрити, артрози, плексити, неврити, остеостеохондрози, пневмонии, бронхити, цистити, възпаления на матката и тръбите, синусоити, отити, карбунколи, форунколи, алвеолити, зъбни грануломи, пиодермия. Противопоказания: са всички заболявания свързани със слабо уросяване като артериосклеротични облитерации, болестта на бюргер, фолкманова контрактура, тестиси, очи, наличност на метални тела, телесни области със смутена сетивност, епифизите у децата. ТЕМА: 15 Вътрешните магнитни полета (МП) се генерират от различни нива и структури - молекули, клетки, тъкани, органи, целият организъм. Източниците на магнитно поле биват естествени и изкуствени. Желязната руда е естесвен източник, чийто магнитни свойства могат да се предaват и на други железни предмети. Електричният ток създава магнитно поле около себе си. На този принцип са създадени изкуствени източници на магнитно поле - т.нар. индуктори (соленоиди, елктромагнити). Те свързани с променлив ток стават източници на магнитно поле. Основни физически характеристки на магнитното поле са: интензитет, магнитна индукция, магнитен ток. Интензитетът на магнитното поле се измерва по международната система (SI) в ампер на метър (A/m). Магнитната индукция по SI се измерва в тесла (Т), а магнитният ток - вебер (Wb). Единици определящи първичните механизми на действие са: градиент,честота и форма на полето. За промените в магнитното поле важен параметър е честотата измервана в Hz. В магнитотерапията се използва диапазонът на ниските честоти (по-често 50Hz), при индуктивност не по-малко от 35mT (милитесла). Магнитните полета биват: 1. постоянни (непроменящи се във времето) и 2. променливи (променящи се във времето). Променливото магнитно поле се разделя на: а) синусуидално (чиято характеристика е синусуидална функция на времето); б) пулсиращо (периодично променящо се МП, без промяна в направлнието); в) импулсно (с импулсен х-тер); г) хаотично (МП, при което функцията време се явява случайно). Според измененията в пространствовото МП се делят на: а) еднородни с постоянен интензитет и градиент 0 в разглеждания обем и направление; б) нееднородни (с различни интензитет и градиент, които не е = 0 в разглежданото пространство и направление). Във физиотерапията се използват: постоянно МП и променливо синусуидално МП в непрекъснат и импулсен режим. За лечебна и профилактична цел се използват естествени магнити. Биологично действие на постоянното магнитно поле. Магнитната проницаемост в тъканите е близка до 1, следователно външното магнитно поле практичеси няма избирателно действие върху тях. Механизмът на действие на постоянното магнитно поле върху човешкият организъм все още не е изучен достатъчно. Установени са повишена активност на митохондриите, на енергетичния и пластичния обмем, на фермените от цикъла на дишането, а също така и промени в проницаемостта на биологичните мембрани, елементи на кръвта и др. Увеличава се клетъчната проницаемост с ускоряване на осмозата и дифузията, променя се мембранният потенциал. След лечение се установява седативно, аналгетично, противовъзпалително и трофично действие. Намалява емоционалното напрежение, подобрява се трофиката, налице е хипотензивен ефект, намаление на ексудацията и оточността. МП действа и на НС, ССС, ХС, ендокринната, костанта и кръвотворна система. При прилагането на променливо магнитно поле, в резултат на възникващите триения на вътреклетъчните тъкани и частици се поражда топлина, която неводи до забелижимо усещане. Терапевтичните ефекти на МП: съдоразширяване, създаване на колатерална съдова мрежа, противоалергичен, противовъзпалителен, аналгетичен, подобрява трофиката и регенерацията на тъканите, антикоакулационен. Изполват се различни апарати. В България се използват следните: Магнит Н-80, Магнит - 84, Магнит - 89. Апарат Магнит Н-80 е източник на на МП със синусуидална форма и на МП под формата на правоъгълни импулси при носеща честота 50Hz. Продължителността на импулсите се променя чрез набор от бутони. Магнитното поле се прилага локално в определен участък от тялото. Процедурата може да се прави на открити повърхности, през дрехите, през гипс или превръзка. Индукторите могат да се поставят и при наличие на метални предмети в тъканите, метални остесинтези и др. Апаратът се поставя в неекранизирана кабина. Той няма вредно действие както за пациентите така и за работещите с него. Лечението се осъществява самостоятелно или с др. физически фактори. При използване на 2 индуктора, те могат да се разполагат надлъжно, или напречно (вътрешните страни се поставят с различни цветове). Дозировка: интензитет от 8 000 - 40 000 А/m, продължителност 15-30 мин., 12-15-30 процедури. ПОКАЗАНИЯ: 1. Хирургични заболявания - травми, отоци, трофични язви, следоперативни инфилтрати, облитеиращи заболявания на съдовете, състояния след тромбофлебит и др. 2. Вътрешни болести - хипертонична болест, стенокардия, миокарден инфаркт, ревматични заболявания, бронхиална астма, бронхити и др. 3. Остеоартрози и миогелози. 4. Нервни болести - неврози, полиневрити, неврити, състояния след черепно-мозъчни травми, радикулити и др. 5. Акушеро-гинекологични заболявания и др. ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ: изразена хипотония, системни заболявания на кръвта, базедова болест, бременност, сколнност към кръвотечения и др. Тема.19. светлолечение - ултравиолетови лъчи. Спектъра на УВ лъчи в диапазона 180-275 nm, изменя структурата на белтъците и липидите, на което се дължи тяхното антибактериално действие. Схематично може да се разгледа на 2 етапа. Първите изменения се състоят в деструкция на белтъците и нарушаването на ДНК структурата. Вторичните настъпват в резултат на въздействие на клетъчните ферменти върху денатурираните белтъци, при което се натрупват продукти на разпада. Кожни реакции към светлината – под въздействието на УВ лъчи се получава локална хиперемия и стимулиране на терморегулацията, чрез засилено потоотделяне. Ултравиолетовите лъчи приложени, върху телесен участък, отключват първата реакция от страна на кожата, неречена eritema fotoelectrica. Тя носи следната характеристика: явява се след няколкочасен латентен период достига максимума си след 12-24 часа след облъчването. Зачервяването е хомогенно, с рязко очертани граници. Тук правим уточнението че дълговълновата УВ еритема има по дълъг латентен период и по продължително протичане, докато късовълновата еритема е с по кратък латентен период и отзвучава по-бързо. Основните кожни реакции не са еднакво интензивни за всички части на тялото. Това налага понятието регионална чувствителност на кожата към УВЛ. Според схемата на регионалната чувствителност, най-чувствителна е кожата на корема, следвана от тази на гърдите, лумбалната област, гърба, лицето, ставните повърхности на крайниците. Чувствителността на кожата към УВЛ е повишена при някои съдови заболявания като: болестта на Рейно,облитериращ тромбангит, в първите стадий на хипертония, при някой кръвни заболявания като тиреотоксикоза, левкоза и др. Силата на УВ еритема зависи и от комбинираното приложение на ИЧ, В и УВ лъчи. Например при едновременно облъчване на трите вида лъчи или предварително облъчване с В и ИЧ лъчи, еритемната реакция се усилва т.е. касае се за синергично действие. УВ еритема се повлиява аналогично когато е комбинирана и с други физикални средсва (парафин, кал, УВЧ). Пигментацията е кожна реакция, с която завършава лъчевата еритема, до голяма степен тя зависи от приложената методика и от вида на лъчите. Когато се прилагат едновременно ИЧ, В, УВ, се получава най-силната дълготрайна пигментация, пигментацията е по слаба и по краткотрайна след облъчване с УВ лъчи от изкуствен источник. Дозировка: дозирането на светлолечението е подчинено на няколко основни правила, които се опредялат от разтоянието на източника до телесната повърхност, времетраенето на процедурата, както и от субективното усещане на пациента при процедурите. Общото УВ облъчване се прилага за профилактика и лечение на рахита, при катари на ГДП и грипни епидемии, при костно ставна кожна туберколоза, при остеопороза, както и за закаляване. Противопоказания: за УВ облъчване са: фебрилитет, хипертиреодизъм, ексудативна фаза на белодробната туберколоза, хеморагии, колагенози. ТЕМА 20. Изтегляне 140 Kb. Сподели с приятели:
|