Тема 1/1: „Обща характеристика на здравословните и безопасни условия на труд

Законодателят отчита обстоятелството, че има непреодолими и естествени за всяка дейност вредности, които се отразяват върху участниците в трудовия процес. Работодателят тогава ще изпълни задължението си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда, когато опасностите от увреждане на здравето или живота на работниците и служителите при осъществяването на съответните дейности бъдат отстранени, ограничени или намалени, т. намалени, т. е. предвидена е различна степен на предотвратяване на неблагоприятното въздействие на условията на труда.

Опасностите ще бъдат „отстранени”, когато са предприети всички възможни мерки срещу тяхното евентуално осъществяване, което е изцяло предотвратено.

Те ще бъдат „ограничени”, ако бъде сведена до възможния минимум вероятността от тяхното настъпване, а при евентуалното им настъпване - тяхното неблагоприятно въздействие ще бъде по-малко.

Аналогично е съдържанието и на изискването за „намаляване” на опасностите, поради което поставянето му наред с изискването за тяхното „ограничаване” е тавтология.

Изискването за отстраняване на опасностите за живота и здравето на работника или служителя създава идеята за безграничност на задължението за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда, тъй като винаги ще съществуват неотстраними вредности на трудовия процес. Невъзможността на изпълнението на такова безгранично задължение трябва да бъде призната, но чрез него законът възлага професионалния риск (риска от увреждане на работната сила в резултат на работата по трудовото правоотношение) върху работодателя. И това е една от най-съществените прояви на основната идея за закрилната функция на трудовото право (чл. 16 Конст.; чл. 1, ал. 3 КТ). Член 275, ал. 1 КТ дава изричен израз на тази идея чрез прехвърляне на професионалния риск върху работодателя, без да се изисква от него невъзможното.

Работодателят дължи изпълнението на задължението си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда независимо от изпълнението на насрещни задължения на работника или служителя по трудовото правоотношение, включително и на задължението му да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труда (по чл. 126, т. 6 КТ).

Задължението на работодателя да осигурява здравословни и безопасни условия на труда е задължение не само към работника или служителя по трудовото правоотношение (по чл. 127, ал. 1, т. 3 КТ), т. е. то няма само частноправен характер. Поради високата ценност на закриляните интереси - живота и здравето на работника или служителя, то има и публичен характер - спрямо държавата. За неговото нарушаване се носи административно наказателна (чл. 413, ал. 2 КТ), а в някои случаи - и наказателна (чл. 123-124, чл. 136 и др. НК) отговорност.