Тема №3 Сегментация на аудиторията
Тема № 15 Правосубектност на международните организации. Неправителствени организации
Изтегляне 0.5 Mb.
|
| Тема № 15 Правосубектност на международните организации. Неправителствени организации.
Въпросът за правосубектност на международните организации е относително нов за международното право проблем. И в теорията, и в практиката се приема, че международните организации са субекти на международното право. Международните организации възникват исторически от международните конференции и се налагат като нов метод за регулиране на международните отношения. Международните организации са постоянни колективни органи на държавите. Те предоставят възможност постоянно да се поддържа международно сътрудничество и в този смисъл са нов метод за уреждане на международните отношения. Предшественици на съвременните международни организации са административните съюзи, които притежават общи черти със съвременните международни организации – международни служители, постоянна структура от органи, но не са били признавани за субекти на международното право. Постепенно отношението към международните организации се променя и в началото на века те получават права, които ги доближават до съвременните международни организации. В най-голяма степен това е изразено при Обществото на народите. То има право да сключва международни договори, притежава договорна правоспособност, неговият персонал се ползва с привилегии и имунитети. Съвременното понятие за международни организации се оформя след ІІ СВ.В. с утвърждаване на правния им статут. Броят им рязко се увеличава. Важно място в признаването на правосубектността на международните организации заема съвещателното мнение на Международния съд на ООН от 11.04.1949г. във връзка с възмездяване на щетите, понесени в служба на ООН. В него се казва, че анализът на предоставените на организацията права и тези, с които тя реално се е ползвала, доказват правосубектността на ООН. За разлика от държавите, които претежават всички права и задължения, предвидени от международното право, образувания от рода на ООН зависят от целите и функциите си, така както те са изложени в техните учредителни актове и развити в практиката им. Международните организации се основават с международен договор от суверенни държави. Тези договори са от особен род, защото с тях се създава правна основа за дейността на един постоянно действащ международен организационен механизъм. Договорите, учредителни актове на международните организации могат да носят различни наименования – договор, устав, харта, статут. Правосубектността на международните организации е договорна, вторична, производна от учредителните актове. Има спорове около юридическите основания и обема на правосубектността на международните организации. Според Международния съд на ООН в споменатото съвещателно мнение, международната организация се различава от държавите, като при това нейните права и задължения са от различно естество. Всяка от международните организации притежава права и задължения, има собствена организационна структура, договорна правоспособност, определен обем привилегии и имунитети, в определени случаи носи и отговорност. Необходимите признаци, които трябва да притежава една международна организация като субект на международното право не са посочени в правен акт, но са изчерпателно разработени в правната доктрина. На практика тези признаци се оказват недостатъчни, необходими са и допълнителни признаци, за да съществува една организация като юридическо лице, като имуществена обособеност, право да се явява като страна пред съда и др. Като субекти на МПП международните организации притежават определена специфика, която се изразява в правата, които меджународните организации могат да упражняват. Тези права са производни от учредителния акт и се допълват от практиката на международната организация, получила одобрението на държавите членки, или поне срещу която не са заявени възражения от тях. Следователно обемът на правосубектността се определя на основата на учредителен акт с прилагане на концепцията за подразбираща се компетентност. Това отличава международните организации от държавите, които притежават неограничена правосубектност. Като субекти на МП международните организации притежават права в областта на дипломатическото право. Служителите на международните организации притежават привилегии и имунитети, различни от тези на представителите на държавите. Самото представителство на международни организации е едностранно. Държавите откриват свои постоянни представителства при международни организации, макар и не при всички, но в същото време международните организации не изпращат свои постоянни представители в държавите-членки. Международните организации са ограничени и по отношение на избора на средства за уреждане на спорове. Те могат само да получават съвещателни мнения от Международния съд на ООН. Изтегляне 0.5 Mb. Сподели с приятели:
|