Тема №3 Сегментация на аудиторията
Понятие за международна правосубектност
Изтегляне 0.5 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- праводееспособни
- Тема № 13 Държавата като субект на МП. Правосубектност на унитарните и съставните държави.
| Понятие за международна правосубектност
Понятието за субект на правото е основно във всяко право, включително и в международното. Международноправните актове, в които се среща терминът “субект на международното право” са по-скоро изключения, терминът сравнително наскоро навлезе в международните договори. Примери: Виенската конвенция за правото на международните договори, 1969г., член 3, освен държави се посочват и други субекти на МП Невлязлата в сила Виенска конвенция за правоприемството на държавите по отношение на международните договори, 1978г. – споменават се субекти на международното право. Други Предмет на международното право могат да бъдат както международни отношения, така и вътрешни държавни отношения. И двата вида отношения могат да подлежат и на смесено регулиране и това дава отражение и върху субектите на МП. Обикновено субектите на МП се определят като участници в международните отношения, притежаващи права и задължения, получени от международното право и носещи отговоронст по международното право. Субектите на МП трябва да бъдат независими един от друг, т.е. трябва да участват самостоятелно в международните отношения, пряко да влизат в правоотношения с други субекти на МП; трябва да бъдат независими един от друг, неподчинени в международните отношения на каквато и да е власт. Когато става дума за субекти на правото, различават се техните дееспособност и правоспособност. Дееспособност Способност на субекта самостоятелно да упражнява права и да взема участие в дадено правоотношение. Това понятие във вътрешното право се отнася до физическите лица, до възможността човек да осъзнава своите действия, да проявява съзнателно волята си. Правоспособност Гарантираната и предоставена от правото възможност да се встъпи в правоотношения. В МП всички субекти се приема, че са праводееспособни, защото всички субекти са колективни. Такива са държавите, нациите, които се борят за национално освобождение, международните организации, особените образувания. Изключение представлява индивидът. Може да се оспорва това, доколко индивидът има основание да се разглежда като субект на международното право, както и възгледът, че правоспособността и дееспособността са неотделими в МП. За изясняване на понятието субект е необходимо да се отличат още две понятия. Правосубектност Способността на дадено образувание или лице да бъде субект на правото. Субект на международното право Всяко лице, всяко образувание, което участва в правоотношение. В случая – всяко лице, което участва в международно правоотношение. Субектът на правото предполага реално участие в такова правоотношение. В този смисъл правосубектност и правоспособност са много близки понятия, макар че в първия случай правоспособността и дееспособността са двете съставни части на субекта на правото. За колективните субекти на МП е вярна констатацията за тяхната праводееспесобност. С навлизането на индивида в МП, трябва да се навлезе в категорията дееспособност като самостоятелна категория. Обемът на притежаваната правосубектност е различен за отделните субекти. Например се приема, че ООН притежава международна правосубектност, но като субект на МП съвсем не притежава такава правосубектност и такива права и задължения, каквито притежават държавите. Обемът на правосубектността е категория, която се различава както между видовете субекти, така и в рамките на отделен вид субекти. Тема № 13 Държавата като субект на МП. Правосубектност на унитарните и съставните държави. Изтегляне 0.5 Mb. Сподели с приятели:
|