Тема №3 Сегментация на аудиторията
Изтегляне 0.5 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Свободни градове
- Тема № 17 Проблемът с правосубектността на индивида
- Тема № 18 Политическо и правно значение на международното признаване. Форми на признаването
| Много малки държави
Днес съществуват около 190 независими държави. Измежду тях немалък е броят на малките страни. Само по себе си “много малки държави” е неясно, в международното право няма норма относно минималната държава, територия или население, нито в практиката, нито в научната литература има общо становище. Най-общо те могат да бъдат описани като държави с много малка територия, малочислено население и незначителни икономически ресурси. Приема се, че държави-джуджета са тези с територия под 1000 кв.км., защото независимо от размера си някои от тях имат голямо стратегическо значение – Малта, Сингапур, Бахрейн – и оказват влияние върху световната политика – Люксембург, Ватикана/Светия престол – и икономика – Лихтенщайн, Монако. Спорът започва още с това, дали въобще са държави. Критерии, за да се определи съществуването на държава: Приемането на тези държави за членове на ООН. В ООН има изискване да се приемат само държави, затова и членството би представлявало едно мнение на всички държави за притежаването на качества на държава и следователно на субект на международното право. Но този критерий е несигурен, въпросите на членството се влияят от политически съображения. Минидържавите могат да бъдат разделени на две групи: Държави, които са отстъпили част от своя суверенитет в полза на друга държава – Монако, Сан Марино, Лихтенщайн. Държави, които притежават самостоятелно всички атрибути на суверенитета – Науру, Малта, Сингапур, Бахрейн. Повечето от тях членуват в ООН. Свободни градове Понякога като субекти на МП или като притежаващи определен обем правосубектност се посочват свободните градове. Примери за това са Краков (1815-1846г.г.), Гданск (1920-1939г.г.), Триест (1947-1954г.г.). Примери: С Версайския мирен договор Гданск (Данциг) се откъсва от Германия и се обявява за свободен град. Полша упражнява специални права по отношение на града: ползва пристанището, корабоплаването по река Висла, контролира ж.п. линиите, представлява Гданск в международните отношения. Гданск сам изработва своя конституция, одобрена от Обществото на народите. Съветът на ОН назначава Върховен комисар с широки правомощия да контролира цялата администрация на града, да представлява Обществото на народите и да действа като първа инстанция при спорове между Германия и Полша. Данциг съществува като свободен град до началото на Втората световна война. Триест е предаден по силата на Сен-Жерменския мирен договор с Австро-УНгария на Италия. През 1945г. е зает от англо-американски части и от 1947г. Триест е поставен под непосредственото наблюдение на Съвета за сигурност на ООН и се управлява от губернатор, назначаван от ООН. През 1954г. по силата на договор между Италия и Югославия градът окончателно преминава под управлението на Италия. Свободните градове имат свои територя, население, известна независимост от останалите държави и други белези на суверенна държава. Може да се приеме, че те притежават международна правосубектност, която, обаче, е вторична, производна на договорите, посилата на които са създадени. Тема № 17 Проблемът с правосубектността на индивида Държавите като субекти на МП и останалите видове субекти не са равнопоставени по обема на правата и задълженията, които обладават. В средата на миналия век международните организации са все още ново явление в международните отношения. Подобно на това им предижно положение е в наши дни и положението на индивида в международното публично право. В момента позитивното международно право не съдържа ограничения или забрани относно правосубектността на индивида, включително и относно това той да бъде субект на МП. Международната защита на правата на индивида е сред най-новите отрасли на международното право. Първите международни договори в тази област се отнасят до забраната на търговията с роби, защитата на определени национални малцинства. Най-значително развитие получават правата на човека след Втората световна война. Като цел на ООН е поставена задачата да постига международно сътрудничество при развиване и насърчаване зачитането правата на човека и основните свободи за всички, без разлика от пол, раса, език и вероизповедание. Уставът на ООН не дава каквото и да е изброяване на основните права и свободи. Това се извършва с приемането на Всеобща декларация за правата на човека от 1848г. и от двата Пакта за правата на човека, приети на Общото събрание на ООН през 1966г. приемат се и редица конвенции по специални въпроси, като сред тях се отделят договорите, предвиждащи наказателна отговорност за индивидите, пряко произтичаща от нормите на МП. Всичко това дава основание да се говори за появата на нов дял на МП – защита на правата на човека. Правата на човека и тяхната защита се осъществяват изключително в рамките на държавите и чрез механизмите на вътрешнодържавното право. Възможни са и случай, когато за целите на тази защита е необходимо да се предвиди пряко действие на международните норми – при наказателна отговорност например. В тези случаи индивидът получава определени процесуални права, които са ограничени. Във всички случаи има основание да се говори, че физическите лица притежават елементи на международна правосубектност. Индивидът винаги притежава ограничена специална правосубектност. Основанията за това са следствие на характерните черти на съвременното международно право: всяко право е белег на държавно организирано човешко общество. В МП може да се отстоява тезата, че индивидът е краен адресат, по-често косвено, но все пак адресат на правните норми. В случаите на непряко действие върху индивида международните норми опосредстват въздействието си чрез държавата или другите субекти на МП. Същевременно МП запазва своя пучличен характер – то е право, което изразява общ интерес. Възможно е държавите да създадат отношения, които можем да определим като наднационални отношения – да създават институции, чиито актове имат пряко действие на територията на всяка държава. В този случай физическите лица разширяват своята правосубектност, дори до степен да се превърнат в основни субекти на правната система. Това означава, че отношенията между съответните държави вече не се уреждат от нормите на международното право, или поне не изцяло от него. В заключение можем да направим извода, че физическите лица могат да бъдат субекти на международното право. Тяхната правосубектност ще бъде най-ограничена в сравнение с тази на всички останали субекти на МП. Индивидът притежава вторична и производна правосубектност. Ще се ползва само с такива права и ще носи само такива задължения, които са му изрично предоставени по силата на международен договор. Тема № 18 Политическо и правно значение на международното признаване. Форми на признаването Терминът “международно признаване” се използва във връзка с възникването на нови субекти на международното право или по повод на въпросите, свързани с представителството на вече съществуващи субекти. В МП съществуват група взаимосвързани норми, почти изключително обичайни, регулиращи този проблем. В своята съвкупност те образуват института на признаването. Институтът на международното признаване има за предмет международните отношения, възникващи по повод признаването, споменато по-горе. Видове международно признаване: Признаване на държава Признаване на правителство Международното признаване е явно и мълчаливо изразен акт, отнасящ се до появата на нов субект на МПП или до някаква форма на представителство, включително и до промяна в това представителство. Изтегляне 0.5 Mb. Сподели с приятели:
|