Тема 36 и 37 Неустойка. Задатък, отменина
а) в зависимост от наличието на волеизявление
Изтегляне 21.23 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Неустойките могат да се кумулират, ако различните форми на неизпълнението не се поглъщат!!
- Оттам и акцесорното задължение за мораторна неустойка не се счита за отпаднало и следва да бъде присъдено.
- *Възможно ли е да се намалява задатъкът при прекомерност
- Може ли да се упражни право на отказ от договора при даден задатък при незначителност на неизпълнението, сир. при чл. 87, ал. 3 ЗЗД
- Приложима давност за вземания за задатък и отменина
- Тя се дава или обещава от едната страна при сключване на договора и дава право на страната да се откаже от договора, преди да е започнало изпълнението му.
- За разлика от задатъка, отметнината може да бъде обещавана между страните.
- С отметнината се санкционира страната, която е упражнила правото си на отказ от договора, и се обезщетява насрещната страна поради нарушения й интерес от сключения, но неизпълнен договор
| а) в зависимост от наличието на волеизявление
-> договорна - уговорена е от страните -> законна неустойка - произтича от проявлението на друг ЮФ, който не включва в съдържанието си волеизявление, насочено към нейното пораждане, но е изоставена б) според формата на неизпълнение -> компесаторна - дължи се при пълно неизпълнение -> мораторна - неустойката за неизпълнение на парично задължение следва да е само мораторна. -> неустойка за забавено изпълнение -> неустойка за лошо изпълнение и др. Неустойките могат да се кумулират, ако различните форми на неизпълнението не се поглъщат!! в) с оглед съотношението между неустойката и обезщетението за вреди - най-важното деление -> законът урежда диспозитивното правило само зачетената неустойка, която се дължи вместо обезщетение за вреди, но кредиторът може да търси обезщетение за вредите, чийто размер не се покрива от неустойката! В такъв случай платената неустойка се приспада от обезщетението. Кредиторът трябва да докаже размера на вредите над неустойката. -> възможно е неустойката да се уговори като алтернативна на обезщетението за вреди. Кредиторът може да се избере или неустойка, или обезщетение за вреди. -> неустойката може да бъде кумулативна, т.е. да се дължи заедно с обезщетението за вреди. Такава неустойка има наказателна функция -> неустойката може да бъде изключителна - кредиторът може да претендира само неустойката, независимо от размера на вредите, които е претърпял -> възможно е да бъде и евентуална - да се търси само, ако размерът й е по-малък или равен на размера на претърпените от кредитора вреди. Когато вредите са по-големи по размер от неустойката, кредиторът не може да иска неустойка, а само обезщетение за вреди! Страни и изискуемост - страните по неуточненото съглашение съвпадат с главното правоотношение. Възможно е неуточненото съглашение да бъде поето и от трето лице. Вземането става изискуемо при наличие няколко предпоставки: -> акцесорният характер на неустойката е основание за правилото, че кредиторът не може да търси неустойката, преди да настъпи изискуемостта на главното задължение. -> длъжникът по главното задължение трябва да не е изпълнил, като последиците от неизпълнението трябва да са в тежест на длъжника. Законът не забранява да се уговори неустойка за случайно събитие или непреодолима сила. -> ако главното задължение е неделимо, неустойката се дължи от всички съдлъжници, без значение дали неизпълнението е последица от поведението на един от тях. -> законът предвижда само намаляване, но не и освобождаване от неустойка Намаляване на неустойката - правото да се иска намаляване на неустойката поради прекомерност е законово уредено в чл. 92, ал. 2 ЗЗД и се явява частно проявление на общия правен принцип за справедливост и добросъвестност, като същият намира израз и когато неустойката се намалява по право или е нищожна. Правото на намаляване на неустойката е потестативно право, което се упражнява по съдебен ред и предварителният отказ от него от страна на длъжника, е недопустим. За възникване на правото са необходими: прекомерност, съпричиняване от кредитора по чл. 83 ЗЗД, а в случай на неустойка, уговорена за пълно неизпълнение - некачествено изпълнение или частично изпълнение. Изключение от правилото, според което прекомерността на неустойката е основание за нейното намаляване въвежда специалният режим на чл. 309 ТЗ. Разпоредбата не само дисквалифицира прекомерността като предпоставка да се иска намаляване на неустойката, но и въвежда забрана „да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговски сделка, сключена между търговци”. * Когато един двустранен договор (с изключение на тези за продължително и периодично изпълнение) е бил развален, то с обратна сила се заличава всичко онова, което е било негово съдържание. За кредитора остава само правото на обезщетение за вредите от цялостното неизпълнение. Но не могат да бъде претендирани вреди от забавено неизпълнение, каквато е неустойката по чл. 92, ал. 1от ЗЗД, тъй като развалянето на договора настъпва с обратна сила, т.е. заличава се настъпилата забава, тъй като се заличава съдържанието на договора. Развалянето на договора налага всичко изпълнено по сделката да се върне на страните по нея. С оглед на това в част от съдебните решения се прави изводът, че отговорността за вреди поради разваляне на договора под формата на неустойка (като предварително определен размер на тези вреди) може да се търси единствено ако неустойката е била изрично уговорена да "преживее" развалянето като такава за развален договор. Проф. В. Таджер излага аргументи срещу възможността след разваляне на договора с обратна сила да се дължи мораторна неустойка. Това разбиране е широко споделено в доктрината, като решителният му аргумент, заслужаващ подкрепа, е, че обезщетение за забава (каквото по същността си е и мораторната неустойка) се дължи само и единствено докато самото изпълнение е възможно, макар и забавено. С факта на развалянето обаче се погасява възможността за реално изпълнение и оттам и самото изпълнение става "невъзможно" по волята на кредитора. На следващо място, за да се дължи заплащане на мораторна неустойка, следва реалното изпълнение да е възможно тъй като само двете заедно поставят кредитора в положението, в което би бил, ако изпълнението бе точно. При погасяване на възможността за реално изпълнение, както е при развалянето, се обезсмисля и втората част - мораторната неустойка, тъй като тези вреди са релевантни само докато изпълнението е възможно. * Какво става, ако по договор с продължително или периодично изпълнение е уговорена мораторна неустойка, договорът е останал неизпълнен и впоследствие е развален? - Щом при договорите за продължително или периодично изпълнение развалянето няма обратно действие (чл. 88, ал. 1 ЗЗД), изпълнението преди развалянето се запазва, а оттам - и последиците от неточното по време, място, количество или качество изпълнение, за които именно е уговорена неустойка. Оттам и акцесорното задължение за мораторна неустойка не се счита за отпаднало и следва да бъде присъдено. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави. Прекомерността на неустойката се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди. Не е нищожна неустойка, която е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява, тъй като преценката за накърняване на добрите нрави поради свръхпрекомерност не може да се направи към момента на сключване на договора!!! 2. Задатък. - Задатъкът е сделка, по силата на която едно лице - капародател, дава на друго лице - капароприемател, вещ или сума пари, чрез които страните потвърждават, че са сключили сделка от определен вид или са поели задължение да сключат такава, като са се съгласили вещта или сумата, която е получил капароприемателят, да обезпечи задълженията на капародателя, като даденият задатък ще обезщети и вредите, претърпени от капароприемателя при евентуално неизпълнение на капародателя, от една страна, а от друга страна - капароприемателят е поел задължение при неизпълнение да върне дадения задатък в двоен размер на капародателя, освен ако друго не е уговорено - чл. 93 ЗЗД. *Възможно ли е да се намалява задатъкът при прекомерност? - когато задатъкът и неговият размер са установени по силата на закона(законен задатък), то тогава последният не може да се намаля, след като е установен с императивна правна норма. Но когато задатъкът не е ex lege, може да бъде намаляван поради прекомерност. Предпоставките за това са да е налице наличие на валидно правоотношение; да се установи прекомерност и наличието на надлежно искане до съда, под формата на възражение за прекомерност на задатъка. Съдът се произнася служебно. Може ли да се упражни право на отказ от договора при даден задатък при незначителност на неизпълнението, сир. при чл. 87, ал. 3 ЗЗД? - следва отговорът да бъде положителен, макар и да не е изрично посочено от законодателя. От буквалния прочит на разпоредбата на чл. 93 ЗЗД следва, че задатъкът има за цел да обезпечи изпълнението, тоест да засили облигационното отношение, като би било неразбираемо защо законодателят би искал да постигне посочения резултат, но да се признае на кредитора възможността да се откаже от договора, дори при най-малкото неизпълнение от страна на длъжника. Приложима давност за вземания за задатък и отменина - за тях, макар и да не е конкретно посочено в закона, следва да се прилага кратката 3-годишна давност. Задатъкът и отметнината са вид обезщетения за неизпълнeние на договора, а разпоредбата на закона ясно и категорично въвежда тригодишна погасителна давност за всички вземания за обезщетения при неизпълнение. 3. Отметнина - т. нар. пишманлък. Тя се дава или обещава от едната страна при сключване на договора и дава право на страната да се откаже от договора, преди да е започнало изпълнението му. Отметнината е регламентирана в чл. 308 от Търговския закон (ТЗ), но въпреки това тя е допустима и между нетърговци. За разлика от задатъка, отметнината може да бъде обещавана между страните. Не е задължително нейното изначално даване, както е при задатъка. Тя влиза в сила, преди да е започнало изпълнението на договора. Оттук отметнината има само обезщетителна функция, която страната получава при неизпълнение на договора. При нея липсва обезпечителната функция. Липсва и санкционната функция, защото ако размерът на отметнината е прекомерно голям, страната просто няма да се възползва от отметнината. При отметнината правото на отказ от договора е предоставено и на двете страни, без значение дали всяка от тях е изправна, за разлика от задатъка, като това право може да се упражни до започване на изпълнението. Заплащането или загубата на отметнината съгласно чл. 308, ал. 1 ТЗ са израз на обезщетителния й характер, но отметнината не е свързана пряко с вреди от неизпълнението, доколкото такива могат да не са настъпили, тъй като към момента на отмятане от договора изпълнението не е започнало, поради което може да се счете, че отметнината изпълнява и наказателна функция. С отметнината се санкционира страната, която е упражнила правото си на отказ от договора, и се обезщетява насрещната страна поради нарушения й интерес от сключения, но неизпълнен договор. Изтегляне 21.23 Kb. Сподели с приятели:
|