Изключително съществена роля отново изиграва интеграционният съд в Люксембург – като най-знакови обикновено се разглеждат няколко решения, постановени в рамките на две десетилетия

Изключително съществена роля отново изиграва интеграционният съд в Люксембург – като най-знакови обикновено се разглеждат няколко решения, постановени в рамките на две десетилетия:

• 
  по делото Defrenne ІІ²⁸⁷ съдът признава директният ефект на принципа на равното заплащане за мъжете и жените и определя, че той е приложим не само към действията на държавните органи, но и към всички споразумения, чиято цел е колективно регламентиране на наемния труд;
  
• 
  по делото Bilka²⁸⁸ съдът преценява, че мярка, която изключва работници на непълен щат от професионална пенсионна схема, представлява „косвена дискриминация“ и следователно противоречи на член 119, ако засяга далеч по-голям брой жени, отколкото мъже, освен ако не може да се докаже, че изключването се основава на обективно обосновани фактори, които нямат връзка с дискриминацията по пол.
  
• 
  по делото Barberот²⁸⁹ съдът преценява, че всички форми на професионална пенсия представляват трудово възнаграждение по смисъла на член 119 ДЕИО и поради това към тях се прилага принципът на равното третиране; мъжете следва да имат възможност да упражняват пенсионните си права или правата за наследствена пенсия на същата възраст, както техните колеги жени;
  
• 
  по делото Marschallот²⁹⁰ съдът обявява, че интеграционната правна уредба допуска действието на национални разпоредби, които изискват, в отрасли с по-малко работещи жени, отколкото мъже, да се дава предимство на жените кандидати („положителна дискриминация“), при условие, че предимството не е автоматично и че се гарантира оценяване на мъжете кандидати, без те да бъдат априорно изключвани.