Тема „Лидерството като процес на управление“
Изтегляне 353.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Велико Търново 2020 Лидерството като процес на управление
- Основни моменти при изследванията в областта на лидерството
- Формалното
- Неформалното
|
В еликотърновски университет ,,Св.Св.Кирил и Методий” Център за квалификация Учебна дисциплина: Управление на образованието и училищна администрация ТЕМА „Лидерството като процес на управление“ „Директорът като лидер“ Велико Търново 2020 Лидерството като процес на управление Лидерството е процес на социално влияние, при който способността на лидера да оказва въздействие зависи от ситуацията, в която групата изпълнява задачите, и от степента на въздействие между групата и стила, личността и подхода на лидера. Лидерството е процес, при който в резултат на взаимодействието между членовете на групата при изпълнение на дадена обща задача, едно лице се проявява като организатор на групата. Издигането като лидер не става с назначаване, то се извършва негласно. Групата отчита и се съобразява с водещата позиция на лидера. Основни моменти при изследванията в областта на лидерството Според специалистите по лидерско поведение съществува разлика между формалното и неформалното лидерство. Формалното лидерство е процес на въздействие върху околните с цел преследване на общите официално формулирани цели. Формалният лидер има легитимна власт и авторитет въз основа на ролята, която изпълнява. Неформалното лидерство е процес на въздействие върху околните за осъществяване на неофициални цели, които могат или не могат да обслужват официалните цели на организацията. Неформалният лидер, както и формалният, разчита на различните източници на власт, за да влияе върху поведението на околните. Интерес представлява въпросът може ли ръководителите да бъдат и същевременно лидери. Обикновено директорът е избран или назначен, длъжността му е формално определена, както и неговият статут и компетенции. Той има зад себе си организацията, олицетворява я, служи си с нейните ресурси. Неговият авторитет произтича от поста, който заема, и обичайно се свързва с него, въпреки, че той може да притежава и основаващ се на друго авторитет. Същото се отнася и до властта му, която има бюрократична основа, но практиката говори, че директорът на обикновено не разчита само на нея. Лидерът се проявява стихийно, той е признат от групата, неговият авторитет произтича от личностните му качества. На тази основа той разполага с неформална власт, която има голямо влияние. Макар директорите, като формални лидери, да носят отговорност за стандартите и постиженията, реалните задачи, свързани с лидерството, на практика често са поделени или разпределени посредством разнообразие от формални и неформални организационни конфигурации. Друг важен момент е по – разпространената идея понастоящем на редица автори, които разглеждат като централна функция на лидерството изграждането на капацитета на училищата. Изтегляне 353.5 Kb. Сподели с приятели:
|