Тема на дипломната работа

Говорейки за Хилтън е добре да разгледаме и историята на договорите за управление в хотелиеството тъй като един от първите е именно Хотел Хилтън.

Мениджърските контракти са съвременна форма на управление, широко приложима в хотелиерската практика. Значението им за хотелиерството е толкова голямо, колкото и франчайзинговите договори. В ресторантьорството намират много слабо приложение.

ДУ е писмено споразумение между собственик на хотел и управляващ субект наречен оператор, чрез който едната страна наема втората да управлява и експлоатира обекта с всички произтичащи от това отговорности. Като представител на собственика операторът заплаща от негово име всички експлотационни разходи от паричната маса генерирана в резултат на дейността му. Удържа възнаграждението си и отчита на собственика останалата печалба, ако е налице такава.

Собственикът осигурява хотелска собственост, която включва земя, сгради, обзавеждане, оборудване и оборотен капитал като поема пълна юридическа и финансова отговорност за проекта.

Корените на ДУ в хотелиерството могат да се търсят в края на XIX и началото на XXвек. Според изследователите първата мениджърска компания може да е била „Сезар Риц Груп”. Тя е назначавала и наблюдавала срещу заплащане мениджъри на хотели на различни собственици. Този род взаимоотношения давали право на обекта да се рекламира под името „Риц”. Липсва писмена информация за хотели функционирали на този принцип през този период. Развитието и популизирането на ДУ се дължи на появата и прогреса на американските хотелски вериги през вторара половина на XXвек. Те откриват, че могат да продават управленски ноу-хау на собственици без опит, като по този начин реализират приходи с много по-малък финансов риск.

Първият писмен ДУ в хотелиерството е на „Хилтон” през 1949г. с държавен хотел в Сан Хуан, столицата на Пуерто Рико. Пуерториканската държава предоставят инвестициите за изграждане, обзавеждане и оборудване на хотела. Тя го отдава чрез лизинг на веригата „Хилтон” срещу ²/₃ от брутната печалба, а „Хилтон” се задължава да осигури оборотния капитал. По-късно на базата на сходни контракти се поевяват хотели под името „Хилтън” в Истанбул и Хавана. С подписването на подобни споразумения собствениците на обектите поемат целия оперативен риск при евентуални загуби.

До края на 60^те години на XXвек. Интереса към сключване на ДУ е сравнително слаб. Причина за това са финансовата и политическа нестабилност в повечето държави, които увеличават риска при инвестирането в хотелиерството. Наред с това могат да се посочат и законовите различия в отделните страни; сложния и скъпо струващ процес на водене на преговорите; както и недоверието на собствениците по отношение на дълготрайно обвързване с непроверени оператори.

Периодът на 70^те години се характеризира с динамично развитие на ДУ в хотелиерството в САЩ. През 1970г. → десет големи американски вериги сключват 22 ДУ, а до 1975г. около 60 фирми финализират над 500 ДУ. Поради икономическа рецесия в началото на десетилетието финансовите институции и крупните предприятия са готови да инвестират в хотелски обект само ако е управляван от добре позната и утвърдена компания. В резултат на това редица американски хотелски вериги, които разполагат с експерти в областта на управлението на и маркетинга се насочват и специализират в предлагането на ДУ.

В Европа приложението на ДУ започва през 1966г. с първия договор на английския хотел „Hall Way Hotels Over Seas”, която експлоатира и управлява по тази формула хотели в африканските страни.

През 80^те години се наблюдава постепенно насищане на традиционните пазари и насочване интереса към неусвоения потенциал на Африка, Средния и Далечен Изток. Нестабилната икономическа и политическа ситуация в тези райони, както и законовите ограничения за свободното движение на капитали увеличава значението на мениджърските контракти. Те се явяват надежден инструмент за хотелските корпорации да придобият пазарен дял с възможно най-малък финансов риск. Постепенно се създава международен пазар на ДУ в хотелиерството, на който през този период доминират главно „Хилтон Интърнешенъл”; „Интерконтинентал”; „Hyatt International”; „Шератон”; „Холидей Ин”. В надпреварата за сключване на ДУ навлизат и нови фирми, в резултат на това конкуренцията силно се изостря.

Конкретна стгратегия на Hillton е да се фокусират върху лоялните клиенти ( програматаHhonors ) и директните резервации, като се изключатагенциите и се намали влиянието им.

Hilton HHonors е повече от просто програма за лоялни клиенти. Тазипрограма вярва, че предоставя на членовете си вълнуващи, автентични и необикновени възможности. Всъщност, повече от 4,700 хотели в 104 държави и територии HHonors дава достъп до свят от заслужаващо преживяване. И с тринадесетте различни марки, имаме хотели за всеки бюджеr и повод.Сега има повече начини да се използват Hhonors точки от всякога. HHonors точките могат да се използват, за резервиране или ъпгрейд на всяка стая, включително и на най-луксозните апартаменти, а не просто стандартна стая.Също така може да се комбинират точки и пари,за да се резервира стая,по този начин може по-бързо да оползотворите спечелените точки. Партньорството с авиокомпании,кредитни карти, както и търговци на дребно предоставят стотици начини за получаване на точки с ежедневните си покупки.Участието пък в благотворителни каузи дава възможност на тези, които желаят да се отплатят.