Тема на доклада: Добри практики на ефективен мениджмънт в българския туризъм
Изтегляне 32.48 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ТЕНДЕНЦИИ В РАЗВИТИЕТО НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ТУРИЗЪМ. ИНОВАЦИОННОТО РАЗВИТИЕ КАТО ЕФЕКТИВЕН МЕНИДЖЪНТ В СФЕРАТА НА ТУРИЗМА В БЪЛГАРИЯ. ЗАКЛЮЧЕНИЕ. БИБЛИОГРАФИЯ.
- РОЛЯ И МЯСТО НА ИНОВАЦИИТЕ В БЪЛГАРСКИЯ ТУРИЗЪМ
|
ТЕМА НА ДОКЛАДА: Добри практики на ефективен мениджмънт в българския туризъм СЪДЪРЖАНИЕ: РОЛЯ И МЯСТО НА ИНОВАЦИИТЕ В БЪЛГАРСКИЯ ТУРИЗЪМ. ТЕНДЕНЦИИ В РАЗВИТИЕТО НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ТУРИЗЪМ. ИНОВАЦИОННОТО РАЗВИТИЕ КАТО ЕФЕКТИВЕН МЕНИДЖЪНТ В СФЕРАТА НА ТУРИЗМА В БЪЛГАРИЯ. ЗАКЛЮЧЕНИЕ. БИБЛИОГРАФИЯ. РОЛЯ И МЯСТО НА ИНОВАЦИИТЕ В БЪЛГАРСКИЯ ТУРИЗЪМ Дългосрочният растеж на всяка икономика се определя от способността й да се обновява, т.е. да превръща знанията в икономически резултат. "Обновявай се или умирай"1 - с това заглавие на статия в сп. “Икономист” Питър Дракър дава най-кратко определение на значението на проблема “обновяване” за съвременното икономическо развитие. То се доказва от факта, че в развитите страни половината от нарастването на брутния вътрешен продукт (БВП) е резултат от иновации и този дял се увеличава при повишаване на интензивността на създаване и използване на нови знания в икономиката. Живеем във време на глобална икономическа и финансова криза. Държавните бюджети се свиват, инфлацията расте, безработицата не намалява, а инвестициите са несигурни. Може би не сме далеч от истината, ако кажем, че това са предизвикателствата пред глобалната икономика в 21 век. Възниква проблемът за обновяването на националната икономика - проблем, който очаква своето решение. За нашата страна значението на този проблем е неоспоримо поради редица обективни фактори. В рамките на Европейския съюз (ЕС) България е сред най-зле представените по основните показатели за икономическо развитие и иновации. Тя е единствена от новоприетите с обем на БВП, който все още не е по-голям спрямо 1989, г. и е с най-ниска производителност на труда – едва 1/3 от средната за ЕС. Същевременно твърде малко са общите разходи за научно-изследователски и развойни дейности (НИРД) като дял от БВП в сравнение със средното за страните от Европейския съюз2. Общата интензивност на извършване на разходи за изследователска и развойна дейност в българската икономика е много ниска – близо четири пъти по-ниска от тази на средното за 15-те стари членки на ЕС и над три и половина пъти от средното равнище на сегашните 27 страни. Още по-обезпокояващо ниско е равнището на разходите на бизнеса за създаване и използване на нови знания – едва 28.2% от общите за страната. По тази линия става ясно, че са необходими дългосрочни мерки на общонационално ниво, които да привлекат интереса на инвеститорите към България, в това число и към сферата на туризма. Важно е да бъдат приложени политики за подобряване на туристическата инфраструктура в страната. Държавните институции трябва да се заемат с инвестиции в приоритетни отрасли като туризма и научно-развойната дейност, както и за превръщане на иновациите във фактор за икономически растеж в съвременните икономически условия в страната. Изтегляне 32.48 Kb. Сподели с приятели:
|