Тема на доклада: Добри практики на ефективен мениджмънт в българския туризъм
ТЕНДЕНЦИИ В РАЗВИТИЕТО НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ТУРИЗЪМ
Изтегляне 32.48 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ИНОВАЦИОННОТО РАЗВИТИЕ КАТО ЕФЕКТИВЕН МЕНИДЖЪНТ В СФЕРАТА НА ТУРИЗМА В БЪЛГАРИЯ
| ТЕНДЕНЦИИ В РАЗВИТИЕТО НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ТУРИЗЪМ
Туризмът отдавна се е превърнал в икономически и социален феномен на ежедневието на стотици милиони хора. Той обхваща не само тяхното свободно движение, но е и важна форма за оползотворяване на свободното време и основно средство за осъществяване на връзки помежду им, за политически, икономически и културни контакти. Това обяснява и динамиката на туристическите пътувания, които са нараснали от 287 млн. през 1986г. на 595 млн. през 1996г. и ще достигнат 1,6 млрд. през 2020г3. Туризмът е важен източник на приходи. Той осигурява над 11% от световния брутен национален продукт. Неговият годишен оборот е нараснал от 1,9 трилиона долара през 1987г. на 3,7 трилиона през 1998г. и достига 7,5 трилиона долара през 2008г. През 1998г. са изразходвани над 779 млрд. долара за нови инвестиции, като се очаква тази цифра възлиза на 1,8 трилиона долара през 2010г. От значение е също да се отбележи, че туризмът стимулира развитието на други сродни отрасли в икономиката и по-конкретно на търговията, транспорта, съобщенията, селското стопанство, производството на стоки за бита и др. Наред с високия му икономически потенциал той играе и важна социална роля, оказвайки значително влияние на заетостта на населението. Анализирайки динамиката на основните икономически показатели за развитие на туризма, може да се направи извода, че през последните 25 години той се е развивал с високи темпове. Даже в условия на неблагоприятна конюнктура и периоди на икономическа криза в световното стопанство туризмът е запазвал положителните си тенденции за растеж. ИНОВАЦИОННОТО РАЗВИТИЕ КАТО ЕФЕКТИВЕН МЕНИДЖЪНТ В СФЕРАТА НА ТУРИЗМА В БЪЛГАРИЯ Необходимо е да бъдат създадени благоприятни условия за развитието на туризма в България. Този отрасъл е основно перо в българската икономика и би могъл да доведе до икономически растеж и устойчиво регионално развитие. Иновациите в областта на туризма трябва биха били полезни, ако са насочени към подобряването на конкурентоспособността на българските туристически фирми на вътрешния и световния пазар. Това може да се постигне чрез усъвършенстване на организацията на производството и продажбата на туристически стоки и услуги. По отношение на развитието на морския и ваканционния туризъм в България, биха могли да се разгледат възможности за подобряване на регионалното туристическо развитие. Нека да вземем като пример град Варна, като най-голям туристически център на българското Черноморие. Необходимо е да бъдат създадени благоприятни условия за развитието на туризма в град Варна. Този отрасъл е основно перо в местната икономика и би могъл да доведе до икономически растеж и устойчиво регионално развитие. Иновациите в областта на туризма в град Варна биха били полезни за подобряването на туристическия сектор, ако са насочени към подобряването на конкурентоспособността на варненските туристически фирми на вътрешния пазар. Това може да се постигне чрез усъвършенстване на организацията на производството и продажбата на туристически стоки и услуги. Възможно е да се разгледат възможности за иновации в сферата на хотелиерството, както и в сферата на културния и културно-историческия туризъм в град Варна. В сферата на хотелиерството все още не са въведени масово международните стандарти на управление и обслужване, има нужда от обновявване и реновиране на материалната база. Важно е да бъдат прилагани унифицирани управленски решения на мениджърско ниво. Качеството на обслужване в хотелските комплекси на територията на град Варна значително би се подобрило, ако се прибегне до въвеждането на нов, иновационен модел на управление. В сферата на културния туризъм също се наблюдава технологично изоставане. То е свързано с факта, че до момента няма изградена единна информационна система относно културните и културно-историческите паметници. В България има обекти под закрилата на ЮНЕСКО, които изискват адекватно опазване и целенасочено популяризиране за целите на туристическото развитие. Създаването на такава система би улеснило управлението на културното наследство във Варна. Необходимо е местните държавни институции в град Варна, които са ангажирани с управлението и опазването на културното наследство, да инвестират средства за подобряване на общата инфраструктура, в която попадат културните паметници. Те следва да бъдат приведени в по-добро състояние за туристически посещения, да се вложат средства за тяхното естетизиране и да бъдат рекламирани по модерен начин, чрез който да бъде привлечен външният интерес към тях. Варна е град с богата и хилядолетна история, което е мощен ресурс за развитие на културно-познавателен и културно-исторически туризъм. За да бъдат успешни в днешната изключително конкурентна пазарна среда, туристическите предприятия в град Варна, особено малките, ще трябва да постигнат икономии от мащаба и да натрупат критична маса, за да намалят разходите за транзакции, да увеличат производителността и да придобият пазарна мощ. Механизмите за преструктуриране и сътрудничество ще спомогнат за приспособяването на туристическите предприятия към промените и за повишаване на тяхната конкурентоспособност, което ще доведе до по-високо качество на туристическия продукт. Eдновременно с това възникват нови форми на туризъм и те заменят традиционния масов туризъм с цел море и слънце. Тези форми включват по-иновативни и специализирани форми на „по-екологичен“, съобразен с нуждите туризъм, насочен към преживяванията. Освен това разширяването на търсенето на туристически услуги в страната, както и демографските промени (например нарастващ брой на пътуващите хора от „третата възраст“) ускоряват сегментацията на туристическите продукти и създаването на нови видове туристически продукти, които включват висока степен на нови услуги. Днешните туристи търсят най-доброто качество на най-ниската цена. Ето защо успешният туризъм се нуждае не само от добре образовани служители, но и от ангажимент на работодателите и техните работници за обучение през целия живот, така че да се поддържат високи стандарти на обслужване в бързо променящия се свят - на интелигентния и взискателен турист. Една от предпоставките за качествен туризъм е гарантирането на добро обучение и добра квалификация на хората. Предизвикателство за българския туризъм е да предлага нови продукти и услуги.Туризмът, основаващ се на преживяванията, устойчивият туризъм и природният/културният туризъм са някои от стратегиите, които понастоящем са в основата на много новаторски туристически продукти в редица европейски дестинации. Туризмът, основаващ се на преживяванията, възниква от взаимодействие между туристите и дестинациите. Цялостното впечатление на туристите се определя от редица незначителни контакти с различни хора, които работят в туристическата индустрия. Нарасналото съзнание на потребителите за екологичните проблеми кара туристическите предприятия да правят нововъведения и да подобряват екологичните си показатели, както при взаимодействието на туристите с околната среда, така и по отношение на собствените си екологични показатели. В действителност основните продукти, в които могат да се открият иновации, са пазарни ниши като екотуризма и приключенския туризъм. Културният туризъм също е важен и разрастващ се сектор, който привлича сравнително заможни и образовани посетители. Необходимо е българските туристически фирми да предприемат препозициониране на културните си услуги и да разработват иновации, които целят увеличаване на стойността чрез култура. По този начин ще могат да диверсифицират туризма си и да увеличават дължината на престоя, напр. чрез по-добри пакети и популяризиране на наличните културни дейности и събития. Туризмът може да предостави възможност за обединяване на населението в отделните региони в България, като се включат всички жители и се положат усилия да разберат, че туризмът има широкомащабно въздействие за подобряване на природната и градската среда, земеползването и териториалното устройство, социалните услуги и опазването на културното наследство (архитектура, занаяти, традиционни ястия и др.). Туристическата индустрия винаги е била много проактивна по отношение на въвеждането на нови технологии, като например глобални дистрибуционни системи. Най-новите постижения в телекомуникациите, свързването в мрежи, базите данни, обработката на данни и електронният маркетинг предоставят много нови възможности за туристическия бизнес. Те оказват съществено влияние върху традиционните бизнес - модели в туризма. Българското правителство би трябвало да позволи на иновативните фирми да постигат икономии от мащаба и да се стремят към иновации чрез кооперативни сдружения и други форми на свързване в мрежа. Най-успешният и обещаващ начин за иновации в туристическата индустрия може да се постигне чрез сътрудничество, сдружавания и/или мрежи в области като технология, маркетинг, разпределение и споделяне на човешки ресурси. Засега изглежда, че сътрудничеството в туризма е недостатъчно. В това отношение правителството би трябвало да подкрепи иновативните туристически политики, които насърчават съгласуваността и синергиите. Решаването на въпросите на туризма е немислимо без включването на пространственото измерение. То се отнася преди всичко за комерсиализацията и маркетинга на атракциите. Те са суровините на туризма. Те създават пазарните дестинации. Посетителите избират дестинацията, която предоставя най-голямата полза, и стоките, за които са готови да платят. Тяхната готовност да дадат парите си нараства с уникалния характер на дестинацията. В повечето случаи съществуват обществени блага или общи ресурси, като защитени ландшафти или земи, запазени за земеделско ползване, които жителите трябва да опазват и да управляват, така че те да не бъдат просто употребени или разрушени. Местните атракции и иновативните услуги придават на дестинациите характерния им облик. Те също ограничават възможностите за иновации на продукта, тъй като тези иновации не могат да бъдат създадени без включването на блага на дестинацията. Например морски курорт не може да бъде преобразуван в планинско убежище. В същото време обаче туристическа страна с разнообразни атракции може да се препозиционира на пазара. Съдбата на българските туристически дестинации зависи от много независими променливи. Те включват местоположението и потенциала на изпращащия пазар, както и достъпността с оглед на транспортните разходи и разходите, свързани с времето. Тези променливи могат да бъдат повлияни единствено от публичния сектор чрез механизми, като задължения за обществени услуги или системи за териториално единство. Освен това до голяма степен те определят характера на продуктовите иновации. Следователно предизвикателството за местните предприемачи е да създадат допълнителна стойност за клиентите с нови продукти. Това не може да се върши единствено от българското правителство. Работници, предприемачи, ръководители и административни институции, те всички трябва да дадат своя принос, както и привличане на чужди инвеститори. Що се отнася до туристическата инфраструктура, също има какво още да се направи. Тя също може да бъде бъдещ обект на чужди инвестиции. Слаби резултати в тази област могат да бъдат стимул за действие и може да се използва възможността за повече инвестиции. Периодът на рецесия е благоприятно време за преглед на инфраструктурата и за отделяне на повече ресурси за подобряване. Изтегляне 32.48 Kb. Сподели с приятели:
|