Тема: Потребителски избор: диференциацията на потребителското търсене в България



Дата09.08.2018
Размер32.62 Kb.


Русенски университет “Ангел Кънчев”

К У Р С О В А Р А Б О Т А


Тема: Потребителски избор: диференциацията на потребителското търсене в България

 

2010

 


Изходен пункт за формиране потребителското поведение са потребностите на хората. Под потребности се разбира състояние на неудоволетвореност, от което всеки индивид иска да излезе, или състояние на удоволетвореност, което той желае да продължи. Потребностите мотивират трудовата активност на хората и посредством нея те се стремят да постигат едно или друго равнище на лично потребление.

Изявените чрез наличните доходи потребности се проявяват във вид на платежоспособно търсене, т.е. потребностите, които могат да бъдат задоволени с притежаваната покупателна сила от хората. Платежоспособното търсене изразява най – общата връзка между поведението на потребителя и неговия доход. Равнището на потреблението е толкова по – високо, колкото по – широк е диапазона на формиралите се потребителски комплекси и по – големи са платежоспособните възможности на индивида да ги обхване в своето потребление.

Налице са определени тенденции, свързани с потребителския избор на представителите на различните социални групи. Потребностите, търговията и жизненото равнище на населението са три взаимозависими понятия, определящи търсенето и предлагането на националния и глобалния пазар, определящи кръгооборота на стоки и услуги.

Жизненото равнище се определя от покупателната способност на населението, което от своя страна зависи от неговите парични доходи. Те самите са общо задължително условие за осъществяването на системни продажби на стоки, чрез които се задоволяват определени потребности.

Доходната диференциация, която е налице при пазарното стопанство, поражда различия в структурата на потребителския избор, който от своя страна поражда социална диференциация между различните групи в обществото. Всяка от тях формира своя структура на потребителския избор, която отразява преди всичко техните доходни възможности.

Пазарните промени в България водят до първично икономическо и социално разслоение, което формира нехомогенни икономически и социални групи в обществото, като се наблюдават и съответните примери. По време на панаира в Пловдив (есен – пролет 2005 – 2006) са поръчани 10 луксозни автомобила “Мерцедес – Майбах”, а по – късно в пресата излязоха съобщения, че още толкова българи са направили поръчки на новото “Порше 911” (с цена от около 400 хил.лв), аристократичните модели “Ролс – ройс” и “Бентли”, както и 12 поръчки за “Мазерати” с цена от 250 хил.лв.

Собствениците на веригите “Технолукс” и “Техномаркет” съобщават за рекордни продажби на LCD телевизори преди и по време на Световното първенство по футбол в Германия, като се наложиха допълнителни доставки със самолет, а само два месеца по – късно двете вериги отбелязаха рекордни продажби на климатици.

Налице е и жилищната еуфория, като определена група българи вече постигат космически стандарти – луксозни къщи със зелени поляни, басейни и шезлонги.

При по – бедните домакинства обаче доминира търсенето на нормални и нискокачествени блага. Повече от 2 млн. пенсионери с нетърпение очакват да получат вестника “Къде е най – евтино”, за да купят необходимите им продукти за хранене, а новооткритата в София, Пловдив, Хасково и Русе немска верига магазини “Кауфланд” привлича тълпи от купувачи с по – ниските си промоционални цени.

Все по – често обаче започва да се наблюдава демонстрационен ефект, при който избора на хората се определя не от полезността на дадения продукт, а от факта, че той ги причислява към съвсем друга социална група. Налице е тенденцията хора от различни социални групи да потребявят едни и същи луксозни стоки, нетипични за представителите на средната класа. Това би могло да се обясни най – точно с концепцията на Лнкастър, известна като подход към “характеристиките на благата”. Според английския икономист не самите стоки като такива носят полезност на индивидите, а техните атрибути и качества. Те пораждат определена степен на задоволство в потребителите, което определя потребителския им избор.



Потребителят е суверен в своя избор и е негово право да избере онези стоки, които му носят по – голяма полезност. Все пак обаче потребителят е принуден да прави своя избор в условията на бюджетни ограничения, което го връща към тезата на неокласицизма за максимизиране на полезността, която му носи консумацията на различни блага.



Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница