4.Роля на масмедиите Излишно е да се доказва, че медиите са един от най-решаващите фактори за успеха на всяка предизборна кампания. Тяхното влияние в процеса на кампаниите е толкова силно, че дори има случаи, когато победителят е известен много преди датата на провеждане на изборите. Или направо трябва да се каже, че могъществото на медиите в предизборните ситуации почти е абсолютно, тъй като те тотално доминират в публичното пространство, налагайки примата на една или друга политическа кауза. Това могъщество произтича от особените функции на медиите в обществото, и по-конкретно - в неговата политическа сфера, които добре са изразени от Р. Буркарт и биват следните: информационна функция; функция по изграждане на публичността; функция по изразяване на общественото мнение; политическа и социолизираща функция; и последната - критично-контролна функция.
От тази гледна точка ролята на медиите в предизборните кампании не само че е твърде съществено, но и се характеризира със свой собствен облик, който намира проявление в няколко възлови насоки: първо, медиите са тези, които без никакви корекции свеждат до знанието на всеки един избирател и до различните социални слоеве и групи предизборните платформи на политическите партии, организации и сили; второ, медиите са тези, които притежават огромна мощ в социалното пространство и могат да превърнат всяка политика в привлекателна даже и когато това почти е невъзможно; трето, медиите са тези, които имат правото да обработват информацията, т.е. да я събират, селектират и разпространяват (от „входа" към „изхода") така, както предизборните субекти пожелаят, т.е. да определят „днеания ред" на кампаниите; четвърто, медиите са тези, които осигуряват в значителна степен ^персонализацията на кандидат-политиците дори и тогава, когато те са съвършено непознати; и, пето, медиите са тези, които, разполагайки с голяма „власт" в обществото, едновременно са в състояние да фокусират вниманието на хората (независимо от важността на събитията), да надценяват шмястото на едни събития за сметка на други (според желанието на клиента), да пропагандират модели на поведение (в угода на политическите субекти) и т.н. -сиреч тотално да манипулират общественото мнение, накланяйки везниге в полза на предпочитаната политическа кауза.
В епохата на медиакрацията с познати най-разнообразни подходи и модели на изучаване на медиите, включително и част от тях, с чиято помощ се диагностицира предизборното обществено мнение. Тези подходи са систематизирани от българската авторка Т. Стоицова като три основни, които за нея имат водещо място в медийните и политическите изследвания. Първият подход е т.нар. „модел на ефектите", според който медийните съобщения директно се „инжектират" в главите на хората, които са безсилни да им се противопоставят. Вторият се проявява в т.нар. „модел на ползите и удоволствията", който изисква развиване и съобразяване с типологиите на потребностите, удовлетворявани от различни видове медийни продукти. И третият подход е т.нар. „културно-ратификационен модел", който играе ролята на „предпазна клапа", тъй като с резул татите от медийните изследвания се „брани" обществото (в т.ч. и провежданите кампании) от радикални промени в нагласите (идеите, възгледите, ценностите) на хората. Тези модели навсякъде се прилагат диференцирано, доколкото мненията на електората са променлива величина, което пък изисква селективен подход от партиите, когато избират м едиите за отразяване на предизборните им кампании.