5.Медиятренинг Практиката показва, че няма унифициран отговор затова как трябва да с еработи с медиите, защото, предизборните кампании са различни по характер - парламентарни, президентски, местни и др., а самите масмедии се делят на електронни телевизия, радио и печатни вестници и списания, като всяка една от тях има собствена пазарна ниша, в която най-успешно мооке да влияе върху електората. Прибавяйки към това и конкретната специфика на отделните медии (национални, регионални, местни), гледаемостта и слушаемостта на електронните медии (телевизии и радиа), тиражите на печатните издания (вестници и списания) и т.н., то нещата стават като в сложен ребус, на който само професионалистите експерти (рекламисти, пиар специалисти и журналисти) следва да дават компетентни становища и решения.
„Медиятренинг" е чуждица (медиятренинг), която навлиза в политическия живот от американската предизборна практика, където през 1960 г. Джон Кенеди става първият президент, специално обучаван на това как да се държи пред телевизионните камери . Потребността от медиятренинга е била належаща, защото дотогава -60-те години на XXв. електронните медии не са били използвани активно за кампаниите, а и политиците не са спазвали установените регламенти — дълго са ораторствали, хулели са се гневно, омаскарявали са се взаимно и пр. Наред с това този период е съвпаднал с тоталното навлизане на телевизията във всеки американски дом, когато кандидат-политиците вече разбират, че не може да се спечелят предизборни битки, без те да бъдат отразени от телевизията.
Обикновено медиятренингът се състои от два вида обучение - формално и съдържателно, извършвано най-често от известни журналисти, които „пекат" безмилостно на бавен огън политиците както от гледна точка на тяхното визуално представяне, така и от гледище на съдържателното им представяне -речи, слова, дискусии и пр.
Формално обучение е пряко е свързано с невербалната комуникация и включва следните важни елементи:
Представянето. Физиката има цел да ограничи риска политикът да се представи като твърде различен от средния тип личност, както и от другите политици. В някои случаи тази истинска война позволява на някои политици да наложат известни аспекти от физиката си, които стават част от аудио-визуалния им образ (постоянния бронзов загар на Рейгьн, огромните мустаци на Валенса, петното на Горбачов) и допълват техния имидж. Дрехите. Най-често съветниците налагат известна „неутралност" в облеклото — синьо, сиво, вратовръзки и ризи в същата тоналност. Тези цветове се налагат още от времето на некачествената телевизионна картина, но и днес се избягва чисто бялото, което дава рефлекси върху кожата на лицето и общото впечатление за умора или лош вид, което не е за предпочитане да се види. Понякога се препоръчва облекло, което да вкара политика в категорията на „модерните", за да може да се възприема по-добре от младежта.