Тема 7. Неолиберализъм: отново за минимум държава
15 икономиката ще имат съвсем слабо влияние върху частния сектор. Към такъв извод насочват и данните от развитието на американската икономика през периода 1964 - 1975 година.14
Следователно и промяната в доходността на финансовите активи не премахва основния постулат на монетаристите, съгласно който желаният от населението паричен запас е някакъв устойчив дял от БНП.
Монетаристите признават, че търсенето на пари зависи от действията на ЦБ. Но ако предлагането на пари внезапно и рязко се увеличи, покупателната способност на парите ще падне. За монетаристите ролята на очакванията е особено голяма. Търсенето на пари зависи от тяхната очаквана стойност. Ако хората решат, че
тя ще намалява, няма да искат да държат парични запаси. И обратно, те ще имат желание да държат по-голямо количество пари, ако очакват, че темповете на инфлация ще се намалят съществено.
От всичките посочени моменти монетаристите извеждат следния практически извод: хората ще се стараят да поддържат своите парични запаси на равнище, съответстващо на някакъв устойчив (стабилен) дял от БНП до момент, до който институциите, контролиращи
предлагането на пари, действат отговорно и уравновесено. Така за всички възможни икономически сътресения монетаристите държат отговорни не тези, които формират търсенето на пари, а тези, които отговарят за тяхното предлагане. Това е всъщност трансмисионният механизъм, който пряко свързва паричното предлагане с БНП. Монетарният подход по същество си играе с ликвидността на парите на хората. При положение, че те желаят едно устойчиво равнище на ликвидност, монетаристкото въздействие е в състояние да промени БНП. ЦБ може да формира различни равнища на изразходване на парите.
Основният тезис на монетаризма се нуждае от практически доказателства. И ако, както твърдят монетаристите, търсенето на пари (скоростта на обръщение на парите) е
устойчива величина, съвкупното търсене също трябва да е устойчиво поне докато ЦБ поддържа стабилно предлагане. Съвсем логично следва, че главната задача на ЦБ ще бъде да осигури един стабилен, умерен и предсказуем темп на растеж на паричната маса.
Обратно, ако търсенето на пари подлежи на внезапни и резки изменения, това ще означава, че на икономиката е присъща неустойчивост. Съвкупното търсене ще търпи значителни и непредсказуеми изменения, в резултат на които равнището на цените и обемът на производството ще се движат в опасни амплитуди. В този случай е необходима правителствената намеса. Следователно,
ако се потвърди, че паричната маса (независимо как е измерена) представлява стабилен дял от номиналния БНП, основният тезис на монетаризма ще бъде доказан, което означава, че намирането на пари е устойчиво и че ще се търсят причините за наблюдаваните колебания в цените и производството в други области.
По данни на Бухолц от 1948 - 1981 година, скоростта на обръщение на парите в САЩ запазва един устойчив темп с прираст от 3 - 4% годишно. Но изведнъж през 1982 г. скоростта на обръщение рязко скача с 5%. От 1982 до 1988 г. и впоследствие скоростта е абсолютно непостоянна. А ако тя пада, а паричното предлагане не нараства с по- висок темп, БНП също ще намалява. Тази теза се потвърждава от реакцията на ФРС на САЩ, която игнорира целта от 3 - 4% годишно и увеличава М1 с повече от 15% през 1986 г. с цел да компенсира изменчивата скорост на обръщение на парите.
Няма достатъчно доказателства, че скоростта на обръщение ще се върне към стабилния модел на поведение, като лагът е по- продължителен
Тема 7. Неолиберализъм: отново за минимум държава
16 от очакванията на монетаристите. Предложени са няколко хипотези за обяснение на това явление. Според една от тях, намалената скорост на обръщение е свързана с намаленото регулиране на банковото дело през последните години, което кара хората да държат повече средства в носещи лихва разплащателни сметки. А след като държат повече пари, скоростта на обръщение пада. Фридман и други монетаристи свързват промените в скоростта на обръщение с намалената инфлация и лихвените проценти от началото на 80-те години. Според тях икономистите подценяват чувствителността на скоростта на обръщение на парите към промените на лихвените проценти.
В реалната икономика отношението на паричната маса към номиналния БНП не се проявява като
устойчиво нито в краткосрочен, нито в дългосрочен аспект.
Сподели с приятели: