Тема Възникване на психологията като самостоятелна наука

1
Тема 1. Възникване на психологията като самостоятелна наука.
Класификация на психическите явления – псих. процеси, псих. състояния
и псих. свойства.
1. Възникване на психологията като наука
Обект на психологията е психичният живот като цяло, психичните явления и поведението на индивида.
Предметът на психологията се отнася до отделни нейни части от самия обект.
Предмети на изучаване могат да бъдат: отделни страни от поведението, нагласите, стереотипите, предразсъдъците, емоциите, възприятията, мисленето, паметта, волята, сфери от емоционалното или моралното развитие и др. Общата психология изучава особеностите и закономерностите на психиката за отделните психически явления, като същевременно отчита техните връзки и взаимната им обусловеност. Чрез прилагане на структурния подход се разкриват трите компонента на психиката - психически процеси, психически състояния
и основни психически свойства.
Психологията (от гръцки: душа, дух, пеперуда и наука) е наука, която изучава закономерностите на психическата дейност, както и учебен предмет по тази наука.
Първото философско учение за душата се нарича анимизъм (от латински: anima –
душа). Според него душата е независима същност, отделена от тялото и способна да управлява всички живи и неживи предмети. Древните хора считали, че душата е напуснала мъртвия завинаги, а при заспалия душата му временно се е изселила и се връща при него на сутринта.
По-късно възниква натурофилософското тълкуване за душата. Според него душата е материално явление, наред с всички други такива. Основава се на схващането за света като изграден от три основни начала - вода, въздух и огън. За носител на душата се считало огненото начало и на нея се приписвала функцията на движението.
Според основоположниците на атомическото учение светът е изграден от множество малки неделими частици, наречени атоми. Атомистите отричали божествената намеса в сътворението на всичко, твърдейки, че светът е изцяло създаден от физическо взаимодействие на тела и частици. Аристотел в своя трактат "За душата" обяснява чрез динамиката на атомите процесите на възприятие, памет, мисъл, сънища
Почти по същото време възниква и идеалистическото обяснение на душевните явления. Според него душата е безсмъртна и нематериална, тя усеща, мисли, помни преживява. Душевните явления се разделят на разум (в главата), мъжество, или воля (в гърдите) и въжделение, или мотивация (в коремната кухина). Защитава идеята, че психиката е свръхествествено явление, което не може да бъде обяснено с материална причина.