школи, които създават пъстра мозайка от идеи, методи и психологически практики. През 90-те години на XIX век австрийският философ Зигмунд Фройдсъздава метод на психотерапния, известен като психоанализа. Разбиранията на Фройд за ума са базирани на интроспективните методи и интроспекцията и се фокусират главно в разрешаване на умствени проблеми и психопатология. Теориите на Фройд стават много известни, главно защото разглеждат теми като сексуалността и въздържанието от научна гледна точка. Тези теми били табу по онова време и Фройд ги отваря за свободно обсъждане в обществото. Отчасти като реакция на съзнателното и безсъзнателното в психологията на Фройд и фокусирането му върху възстановяване на детските спомени, през първите десетилятия на XX век възниква бихевиоризмът. Създаден от психолози като Джон Уотсън и Едуард Толмен, бихевиоризмът почива на изучаване на животинското поведение. Според бихевиористите психологията трябва да е наука за поведението, за поведенческите актове, а не за ума и отхвърлят идеята, че умствени идеи като вярванията, желанията или целите трябва да се изучват научно. Бихевиоризмът оказва голямо влияние в психологията през първата половина на XX век. По същото време американският философ Уилям Джеймс публикува книгата си "Принципи на психологията", в която очертава много от основните въпроси на психологията. Школата на Джеймс става известна като функционализъм и се занимава с ролята на разума за адаптиране на организма към обкръжаващата го среда. Гещалтпсихологията, създадена също през първите десетилетия на XX век от Макс Вертхаймер изучава възприятието като цялостен образ и характеристиките на обучението. Хуманистичната психология възниква през 50-те години на XX век. Тя налага феноменологичен поглед върху човешки опит и се опитва да разбере човешките същества и поведението им чрез проучване на качествата им. Поставя акцент върху личността като уникална ценностна система.
3 2. Класификация на психическите явления – псих. процеси, псих. състояния и псих. свойства Явлението психика е несравнимо богато, неимоверно сложно и безкрайно разнообразно. Човешката психика е неразделима и цялостна, но при изучаването й се разделя на три основни групи: психични процеси; психични състояния; психични свойства /качества/.