Видове договори за търговска продажба

3.2. Договорът за дистанционна продажба е уреден в чл.30 ТЗ, но без да се използва това наименование. При този договор продавачът и купувачът имат седалища (постоянни сфеси) в различни населени места. Основният въпрос при договора за дистанционна продажба е за разпределение на разноските по предаване на стоката.
По правило продавачът трябва да предаде индивидуално определената стока на мястото, където тя се намира по време на сключване на договора, а родово определената стока -на мястото, където е неговото седалище. Това е местоизпълнението на задължението за предаване на стоката (включително когато тя се предава на спедитор или превозвач).
Страните могат да уговорят друго. Те могат да се споразумеят стоката да се предаде на друго място (напр. не в
Пловдив, където е седалището на продавача, а във Варна, къде са складовете на купувача). При това договорно изменение, на местоизпълнението, местопредаването и местодоставянето на стоката съвпадат. Стоката трябва да се изпрати (трапспортира) на риск и разноски на продавача. Прието е тази дистанционна продажба да се нарича
„същинска".
Продавачът изпълнява задължението си за предаване в своето седалище (напр. в Пловдив). От момента, в който той предаде стоката на спедитор или превозвач, тя преминива в собственост на купувача, който поема и риска от нейното случайно погиване или повреждане, както и разноските по изпращането и превозването (напр. до
Варна).
Това е принципът. Той се променя при франкировката на стоката. Включването в договора за дистанционна продажба на клаузата „франко" (напр. „франко разтоварна гара", „франко вагон", „франко първа заключваща се врата" и др.) означава, че продавачът поема разноските по натоварването и евентуално превозването на стоката до друго място, различно от местоизпълнението (местопредаването).Клаузата „fob" означава, че продажната цена включва освен цената на стоката и разноските по нейното превозване и разтоварване на кораба
7
.Клаузата
„cif”означава, че продажната цена се състои от цената на стоката, разноските по нейното превозване,натоварване
(навло) на кораба, както и застраховката
8
. Договорът за продажба с допълнителна спецификация задължително е срочен договор. Срокът е съществен елемент, не модалитет на договора. Допълнителната спецификация означава уточняване (конкретизиране, индивидуализиране) на дължимата стока. Правото на специфициране принадлежи на купувача, който е кре-дитор по предаването на стоката.
3.4. Договорът за търговска продажба може да бъде с периодично изпълнение. Продавачът не доставя наведнъж цялото количество стоки, а на части (квоти). Цената също се изплаща на части - съразмерно на получената част от общото количество стоки.
Съществено значение за разгледания договор има определянето на квотите и междинните срокове, на които те се дължат (напр. договорените 100 т годишно се разпределят на 30 през първото 3-месечие, 20 т през второто, 40 т през третото и 10 т през четвъртото 3-месечие). По този начин страните могат да съобразят своите производствени, търговски, пазарни, финансови и др. възможности (напр. при сключване на договора голяма част от общото количество стоки може да не е произведена, купувачът да има ограничена по площ складова база или ритмично зареждан производствен цикъл и т.н.).
Междинните срокове за периодично изпълнение се считат за уговорени в полза на двете страни. Това означава,
че на междинния срок продавачът не може да не доставя, да доставя повече или по-малко от уговорената квота.
Купувачът също няма право едностранно да иска такова изпълнение. Само по взаимно съгласие на страните е допустимо недоставяне, доставяне в повече или по-малко от уговорените квоти на междинните срокове и последващо уравняване (приспадане или до пълване на изпълнената квота).
3.5. Договорът за търговска продажба може да бъде с уговорка за изкупуване. Възможността за сключване на такъв вид ДТП е една от съществените разлики между търговското облигационно право и класическото
(гражданското) облигационно право, което обявява продажбата с уговорка за изкупуване на недействителна (вж.
чл. 209 ЗЗД).
ДТП с уговорка за изкупуване има фидуциарен характер. Страните желаят правното действие (последици) на договора- прехвърляне на правото на собственост срещу плащане на цена, но само временно и условно.
Обикновено договорът за продажба с уговорка за изкупуване прикрива договор за ипотека. Така например кредиторът по договор заем може по-сигурно да бъде обезпечен, като заемополучателят му прехвърли правото на собственост върху своя вещ с уговорка за изкупуване. Продавачът (заемателят) може да упражни правото на изкупуване при условие, че върне получената в заем сума. Ако не успее да направи това, продававачът загубва окончателно правото си на собственост, което остава за купувача (заемодателя). По този начин се заобикаля чл.152 ЗЗД, който обявява за недействителни съглашения, с които предварително се уговаря, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта.
3.6. Друг вид ДТП е продажбата с предварително плащане на цената. При този договор е налице парично кредитиране на продавача от купувача. Предварително платената цена допълва оборотните средства на продавача (напр. вносител или производител).
Уговорката за плащане на цената преди предаване на стоката (т.нар. антиципирано изпълнение) отменя диспозитивното правило за едновременното изпълнение на двете насрещни престации - за предаване на стоката и за плащане на цената.
Уговорката за предварително плащане на цената трябва да е в писмена форма. Не е задължително целият договор да писмен. Писмената форма на клаузата е за нейната действителност. Продавачът дължи договорената лихва от момента на получаване на цената, ако не изпълни задължението си за престиране на стоката. Страните
Downloaded by Gosh Atanasov (lovama4572@roborena.com)
lOMoARcPSD|36244229

могат да уговорят и друго: лихвата да се дължи от получаване на цената, независимо от изпълнението или неизпълнението на задължението на продавача;лихвата да се дължи от момента на забавата на продавача, а не от получаване на цената. Ако не е уговорена лихва, продавачът дължи законната лихва. Договорната или законната лихва възмездява купувача за това, че се е лишил от ползване на определена парична сума за определен период от време.
ТЗ не урежда ДТП с уговорка за отложено или разсрочено плащане на цената от купувача. И при този договор се отменя едновременното изпълнение на задълженията за предаване на стоката и за плащане на цената, но в интерес на купувача.Той е кредитиран стоково от продавача, който престира пръв. Поради ненаименувания характер на договора за продажба с уговорка за отложено (разсрочено) плащане гаранциите на продавача за плащане на цената на предварително доставената стока могат да бъдат само договорни (напр. да се уговори лихва, залог и др.). Претендирането на цената или връщането на стоката се осъществява по общите правила неизпълнение на облигационните задължения. ДТП с клауза за отсрочено (разсрочено) плащане е обикновен договор за продажба с една особеност - плащането на цялата цена или на част от нея става на определен срок след предаване на стоката. По тази причина той не трябва да се смесва с друг разпространен в практиката и също ненаименуван договор - за т.нар. неплатена консигнация.
Договорът за т.нар. платена консигнация е вид договор за продажба с поето от продавача (консигнанта)
допълните задължение да приеме обратно непродадените от купувача(консигнатора) стоки и да върне платената за тях цена.Следователно това е договор за продажба със задължение за обратно изкупуване при настъпване на определено условие нереализиране на преминалата в собственост на консигнатора стока.
Договорът за неплатената консигнация е особен вид комисионен договор (вж. §3). Основната разлика между този договор и договора за продажба с отложено плащане е, че консигнаторът не става собственик на стоката и не поема риск от нейното нереализиране на пазара. Собственик е консигнантът, който понася и риска от несключването или неизпълнението на сделките с трети лица (купувачите), както и от случайното погиване или повреждане на стоката. При договора за продажба с уговорка за отложено плащане собственик и носител на риска е купувачът.
3.8. Следващият вид ДТП е продажбата на изплащане. Този договор има широко приложение в пазарната практика и може да се сключи като търговска или гражданска сделка(при продажба на стоки за лично потребление на физически лица).
Договорът на изплащане има елементи на продажба с разсрочно плащане и на продажба с периодично изпълнение, тъй като цената на стоката се изплаща на части на уговорени междини срокове. По общо правило купувачът става собственик от момента на сключване на договора (индивидуализацията вещта), а не от момента на пълното изплащане на цената .
Ако купувачът е неизправен по отношение плащането на вноските, продавачът може да развали договора.
Продавачът няма това право, ако размерът на неизплатените вноски и надвишава 1/5 част от цената. В този случай продавачът може да иска само доплащане на неизплатените вноски. Клаузата според която продавачът може да разваля договора и при неплащане на вноски в размер под 1/5 част от цената, е нищожна.Това правило се прилага и при двата вида договори за продажба - гражданска и търговска.
Преди разваляне на договора за продажба на изплащане купувачът е ползвал вещта (напр. 1 година). Поради това продавачът има право да получи възнаграждение за ползването .Това възнаграждение следва да съответства на наемното възнаграждение, тъй като след разваляне на договора купувачът с обратно действие придобива правното положение на наемателя по отношение на възмездното ползване. За причинените вреди продавачът има отделно право на обезщетение. В ДТП на изплащане може да се включи клауза, според която платените преди развалянето вноски остават за продавача като възнаграждение за ползването и (или) като обезщетение.

Изтегляне 0.79 Mb.

Сподели с приятели: