Договорът за банков влог е най-старата и разпространена пасивна банкова сделка. Той има две основни разновидности – договор за обикновен влог и договор за паричен влог.
2.1. Договорът за обикновен /правилен/ влогУреден е в чл.420 ТЗ. Предмет на този договор е
пазенето на движими вещи, които са индивидуално определени. По този договор влогодател може да бъде всяко лице /търговец или нетърговец/, а влагоприемател задължително е банката.
Договорът за обикновен влог е неформален, реален, двустранен и възмезден. По последните две характеристики този договор се различава от договора за обикновен /граждански/
влог по ЗЗД, който по правило е едностранен и безвъзмезден.
Задълженията на влогоприемателя са да пази вложените вещи и да ги върне след изтичане на уговорения срок или при поискване от влогодателя. Вложените вещи остават собственост на влогодателя и затова влогоприемателят няма право да ги ползва и да се разпорежда с тях,
като дължи връщане на същите, а не на други вещи. Влогодателят има право по всяко време да иска връщане на вложеното, следователно договорът за обикновен влог се сключва в интерес на влогодателя.
Влогодателят е длъжен да заплати на влогоприемателя възнаграждение за пазенето на вложените вещи и да му възстанови направените разноски при предсрочно прекратяване на договора за обикновен влог.
Сподели с приятели: