Теория на обучението по религиознание
възлюби ближния си като себе си
Изтегляне 0.71 Mb.
|
| възлюби ближния си като себе си;
на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците.” (Мат. 22:35-40) Любовта към ближния се реализира в резултат на три императиви на поведение: (1) обичайте всички (дори и враговете) и „бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец” (Мат. 5:44-48); (2) имайте добри помисли и добри думи, защото „не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза из устата, то осквернява човека (Мат. 15:11, 17-20); (3) имайте добро поведение, съгласно закона: „не убивай, не прелюбодействувай, не кради, не лъжесвидетелствувай; почитай баща си и майка си; обичай ближния си като себе си” (Мат. 19:18-19). Централни понятия за християнската нравственост са категориите любов и грях. Любов. Пример за християнска любов са отношенията между Иисус Христос и Неговата Църква; любовта на Бог-Отец към Сина Иисус Христос; любовта на Иисус Христос към Бог-Отец. Християнската любов е описана най-добре от св. апостол Павел в т. нар. Химн на Любовта (Първо послание до Коринтяни, 13. глава) „Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, - щом любов нямам, нищо не съм. И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, - щом любов нямам, нищо ме не ползува. Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат. Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме; но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне. Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото. Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава - лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат. А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.” Грях – това е отчуждение на човека от своята истинска същност, помрачаване на Образа Божий в човека. Грехът преминава през три етапа: спиране на вниманието, съчувствие на сърцето, а след съчувствието на сърцето се скланят и волята и умът. Протойереят на Руската църква Николай Вознесенский в книгата си „Християнският живот” описва осем степени на греха: предпоставка, неясен стремеж, ясно желание, падане в грях, грехът като навик, грехът като порок, грехът като страст, смъртен грях (неверие, хула към Светия Дух, самоубийство). Източници на греха са: 1 - собствената плът, унаследено от прародителите изменение в природата на човека и лъжливо самоопределяне, 2 - светът като външно изкушение с власт, богатство, безнравственост, 3 - дяволът. Грехът се преодолява чрез съзиждане на доброто. Изтегляне 0.71 Mb. Сподели с приятели:
|