Теория на обучението по религиознание
Изтегляне 0.71 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Църковно предание
| (2) Свещено Предание
По време Свещеното Предание предхожда Свещеното Писание. Апостолите приели истините на вярата чрез устната проповед на своя божествен Учител, Който не е оставил нищо писмено. Те от своя страна разпространявали евангелското слово отначало също само устно. По-късно някои от тях написали свещени книги, но в тях не включили всичко, което Иисус извършил и на което учил. Повечето от светите апостоли не са писали книги. Те разпространявали Божественото Откровение само устно. В Деяния апостолски е отбелязано, че след възкресението Си Христос в продължение на четиридесет дни се явявал на Своите ученици и им говорил за царството Божие (1:3). От казаното през време на тези явявания обаче свещените писатели записали само малка част. Останалото предали на своите приемници устно. И записаното от апостолите, и предаденото от тях устно е слово Божие, т. е. Божествено Откровение. Едното наричаме Свещеното Писание, а другото е Свещеното Предание. Казаното и извършеното от Иисус Христос и от Неговите апостоли, което не влязло в свещените новозаветни книги, било възприето и запазено от църковното съзнание като неизменно правило на вярата. Постепенно то кристализирало в писмени паметници, появили се след времето на светите апостоли. Тези писмени паметници, в които се съдържа Свещеното Предание, са: 1. Древните кръщелни символи от първите три века. 2. Апостолските правила. 3. Вероопределенията и правилата на вселенските събори и на тези поместни събори, чийто авторитет е признат от Шестия вселенски събор. 4. Древните литургически текстове. 5. Древните църковни истории. 6. Творенията на светите отци и учители на Църквата. Сами по себе си изброените писмени паметници не са Божествено Откровение. Но те са сигурно ръководство за правилното изясняване и разбиране на Откровението, защото са свидетелство, глас или съзнание на Църквата още от времето на Христа и апостолите. От Свещеното предание Православната църква различава т. н. Църковно предание. За съжаление, често пъти мнозина по традиция приемат с неограничено доверие като Свещено Предание много от онова, което е проникнало в Църквата като обичай. Признаците на Свещ. Предание, по които Църквата го отделя са: 1) вътрешни признаци: - автентичност (достоверност) - липса на вътрешно противоречие, т.е. да е съгласно с известното вече и несъмнено предание; - да е съгласно във всичко със Свещеното Писание, защото изворът и на едното, и на другото е един - Сам Бог. 2) външни признаци: - древност, т.е. да води своето начало от времето на св. апостоли. - всеобщност - т.е. да е прието от цялата Църква. Най-важният критерий и ръководител при определяне достоверността на Свещ. Предание обаче всякога е бил Светият Дух. Изтегляне 0.71 Mb. Сподели с приятели:
|