Презвитерите или свещениците – следващата степен в йерархията - с благословението на своя епископ могат да извършват всички тайнства (освен св. т. Ръкоположение).
Дяконите не могат да извършват сами богослужение, а помагат на епископа или свещеника.
Духовенството се разделя на бяло и черно. Бялото духовенство са свещениците и дяконите, които имат свои семейства. Черното духовенство са монашестващите, т.е. тези, които са дали особени обети за служене на Бога. Епископи се избират само от средата на монашеството, тъй като практиката е доказала, че най-пълноценно Църквата може да се ръководи от свещенослужители, които изцяло са посветили живота си на Бога.
Монах , Монахиня Йеродякон Йеромонах - има право самостоятелно да извършва богослужение. За примерен живот той получава офикия (отличие) и става Архимандрит. Епископ — най-висшата духовна степен в църковната йерархия. Той има право да ръкополага и да освещава храм.
Митрополит- епископ, който ръководи живота в митрополията и епархията. Негов помощник може да бъде протосингел или викарий. Викарият също е епископ. Той подпомага митрополита в административните дела и го замества при отсъствие.
Патриарх — стои начело на всяка православна патриаршия.
Дякон и протодякон — не могат да извършват самостоятелно богослужение, а само участват в него.
Свещеник (презвитер, йерей) —може да извършва самостоятелно всички тайнства и треби (без тайнството свещенство и освещаване на храмове, на антиминси и свето миро).
Протойерей — свещеник, който получава отличие за примерен живот и добросъвестно служение в църквата.
