Теория на обучението по религиознание
Изтегляне 0.71 Mb.
|
| Нормативните изследвания се фокусират около истинността на постулатите на религията, приемливостта на проповядваните от нея ценности и други подобни аспекти.
Предмет на изследванията с дескриптивно-исторически характер са структурата на религията, нейното историческо развитие и т. н. Подобни изследвания, като правило не оперират със съждения и оценки по отношение на съдържателната страна на религиозните доктрини. Днес в изучаването на религията доминира именно дескриптивният подход, макар понякога описанията на религиозните феномени да включват в себе си елементи от нормативното теоретизиране. Религиознанието се е сформирало на основата на дескриптивния подход, т. е. съдържа тенденция към максимално възможна обективност, но като дисциплина от теологическия цикъл се характеризира и с нормативен подход към предмета. В някаква степен стремежът към неутрално описание може да се разглежда като своеобразна реакция на дълго време билият норма „заинтересован” подход към религията, който и днес характеризира богословските дисциплини. Например, християнският теолог може да разглежда този или онзи исторически процес като провиденциален. Това е напълно допустимо от гледна точка на вярата. Но изследването на историческия процес трябва да бъде преди всичко научен, т. е. да взема под внимание факти, да се опира на методите на историческата наука и въобще да се ползва от методологията на научното изследване. На тази почва може да възникнат конфликти, доколкото гледната точка на теолога ще се отличава с голям консерватизъм; в частност, за теолога максимална истинност и ценност притежава информация, която предоставят свещените текстове. За секуларния историк, напротив, е типично наличие на някаква доза скептицизъм, особено по повод на излаганите в свещените текстове описания на чудесни и рационално необясними събития. Но този скептицизъм, това критическо разглеждане понякога може да окаже силно влияние и на самата теологична мисъл, например, дискусията по повод историчността на Новия Завет дълбоко е повлияла върху състоянието на съвременната християнска теология. Днес религиознанието представлява предимно дескриптивна комплексна дисциплина. Все пак за традиционното религиознание е била характерна и насоченост към оценка на истинността на религията, както в случая на теологията и философията на религията. Не е необходимо да се обяснява, че различните религиозни традиции имат свои собствени теологични системи. Но доколкото творчеството на теолога носи върху себе си отпечатъка на традицията, то принадлежи към нея и по такъв начин също съставлява обект на изучаване на религиознанието. Повечето изследователи на религията се съгласяват с това, че обективността е необходима и желателна, ако заради нея не се жертва разбирането на дълбоките вътрешни аспекти на религията. Затова все по-често звучи изискването да се провежда ясна дистинкция (лат. различаване) между дескриптивния и нормативния подход. Религиознанието може да се характеризира като особена разновидност на хуманитарното знание, изучаваща религиозното поведение на човека по отношение на трансцедентното, Бога или боговете, или на каквото и да е, разглеждано като свещено или сакрално, при което знанията се базират както на външни (социокултурни), така и на вътрешни (психологически) факти. Резултатите от многобройните изследвания свидетелстват за това, че историята на човечеството (и предисторията) не познава абсолютно безрелигиозен стадий на съществуване. Религията е органически свързана с обществената психология, с настроенията и духовните движения, както и с нивото и типа на икономическа култура, тъй като засяга пределните, общите за всички хора проблеми, най-дълбоките и болезнени точки на човешката природа. Активното й функциониране в обществото оказва влияние върху социалната реалност и от своя страна същевременно се формира под влияние на тази социална реалност. Като комплексно знание за сложен и изменчив предмет религиознанието носи системен характер. То включва елементи на антропология, социална психология, социология, философия на религията, етнография. Поради сложността на предмета и неговия многоаспектен характер е необходимо да се подчертае, че в религиознанието е изключително трудно постигането на обективни научни резултати. Много крупни учени, работили в тази област, съзнателно или несъзнателно са изразявали в своите подходи и оценки европоцентристски или апологетико-християнски тенденции, благодарение на което са възникнали множество основани на предубеждения концепции. Някои изследователи са разглеждали религията в пълна изолация от социалното обкръжение, от теологично-консервативни позиции. Пример за такъв подход могат да послужат трудовете на католическия социолог В. Старк. Такива учени, като Едуард Тейлър (Edward Burnett Tylor – „бащата на антропологията” 1832—1917) и Джеймс Фрезер (Sir James George Frazer; 1854—1941), са признавали обусловеността на религията от социалната среда. Но при цялото величие на техния принос в развитието на религиознанието линейно-еволюционисткото разбиране на историческия процес е станало негативен фактор, обуславящ тенденциозната окраска на техните концепции. Религиознанието става обективно само тогава, когато окончателно се еманципира от намиращите се в неговите източници богословски и философско-религиозни представи. То трябва да се занимава със строго позитивно изучаване на фактите, социалните форми и структури на религиозния живот в техните взаимоотношения и връзки със светските структури и групи. На практика всяка религия е отделна система или съвкупност от системи, в които доктрини, митове, ритуали, чувства, институти и други подобни елементи са взаимосвързани. Затова, за да бъде разбрано определено вярване, намиращо се в рамките на тази система, е необходимо да се отчитат нейния конкретен контекст, т. е. останалите вярвания, съдържащи се в тази система, ритуалите и други аспекти. Тогава възниква проблемът, може ли въобще някое религиозно вярване или обред, намиращ се в органична система, да се сравнява с обреда от друга органична система. От друга страна, всяка религия има индивидуални особености и опитите да се правят сравнения между религиите могат да засенчат тези индивидуални аспекти. Повечето изследователи на религията обаче считат, че такива сравнения са възможни, макар и трудни. Уникалността на всяка религия се разкрива в сравненията, в които се подразбира контраст. Важността на съпоставянето на религията е причина за това, че изучаването на религиите понякога може да се разглежда като „сравнително изучаване на религиите”, макар много учени да предпочитат да не употребяват този израз, отчасти защото в миналото сравнителното изучаване на религиите понякога е включвало в себе си оценъчни съждения по повод на другите религии. 3 Изтегляне 0.71 Mb. Сподели с приятели:
|