Теория на обучението по религиознание



страница63/65
Дата14.09.2023
Размер0.71 Mb.
#118653
ТипКонспект
1   ...   57   58   59   60   61   62   63   64   65
istoriya-na-religiiite
Моралът в исляма се дефинира не само от петте стълба, но и от такива качества като търпение в трудности, взаимопомощ, великодушие, гостоприемство, вярност към ангажименти, умереност на желанията, сдържаност. Това са непретенциозни искания за възпитателен идеал “премерен според силите на човешката природа” (Абд ел – Джалил).
Наказателното право по Шериата обхваща три групи престъпления: умишлено убийство или нараняване, неумишлено убийство или нараняване, престъпления по смисъла на петте канонични наказания: кражба – отрязване на дясната ръка, разбойничество – смърт, прелюбодеяние – 100 удара с камшик, лъжливо обвинение в изневяра, употреба на алкохол. По-леките престъпления се порицават.
Допълнителни форми на служение:
(1) джихад, т. е. усилие, отдаване на всичките си сили и възможности по пътя на познанието на Бога;
(2) велик джихад, т. е. духовна борба на всеки мюсюлманин със своята вяра и потребност от покаяние;
(3) малък джихад, т. е. борба с враговете на исляма и разпространение на исляма с помощта на сила (богословите нямат еднозначни позиции по този въпрос).
За мистически настроените мюсюлмани съществува особен път на духовна дисциплина – тарика/тарикат (от араб. път) – пътят на религиозно-нравственото самоусъвършенстване. По този път в търсене на познание на Бога и приближаване до Него вървят суфитите.


4. ОСНОВНИ НАПРАВЛЕНИЯ В ИСЛЯМА:
След смъртта на Мохамед, въпреки разногласията, изборът за негов наследник (ар. “халиф”) е направен, с което се поставя и началото на “Династията на праведните халифи” (от 632 до 660 г. това са Абу Бакър, Омар, Осман и Али). Успоредно с това се развива и антихалифското движение, което довежда до разделянето на мюсюлманската държава на две основни групи: сунити, привърженици на Омеядската династия (661-750 г.), основана от Муауя, сирийски водач, обявен за халиф в Йерусалим, и шиити, привърженици на последния от праведните халифи – Али (предимно иракчаани). Основа за техните разногласия бил изборът на св. имам (ар. “предводител”). За разлика от сунитите, където имамите се избирали за светски и духовни глави от народа и чиито последователи отстоявали позицията, че никой не може да замени Мохамед като пророк, при шиитите имамите встъпвали като наследници на Мохамед, т.е. имамът е първосвещеник, непогрешим, обладаващ тайните сили и тайните знания.
Междувременно се образувало и трето направление – хариджити, които били на мнение, че за халиф може да бъде избран всеки благочестив и достоен мюсюлманин, независимо от произхода. Тяхното кредо било, че властта принадлежи на Аллах, а не на хората”.
С образуване на трите основни направления се поставя началото на образуването на ислямските секти, чиито брой в днешно време надминава 700. сунитите представляват 90% от мюсюлманския свят и се смятат за основното му каноническо направление.


Умма - мюсюлманска община (от семейната до световната – принципите на организация и дейност са еднакви).


Празници
Шариат предписва два задължителни празника: Великият празник на жертвоприношението като част от хадджа и Малкият празник на разговяването като край на поста. Отбелязват се също дните на рождението и възнесението на Мохамед на небето, петъка като ден за молитва и семейни празници. В Иран, в Близкия и Средния Изток отбелязват Нова година (26 март по Слънчевия календар).




Сподели с приятели:
1   ...   57   58   59   60   61   62   63   64   65




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница