Теория на обучението по религиознание
Съвременна география на исляма. Положение на мюсюлманите в света
Изтегляне 0.71 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Свети апостоли Петър и Павел
| Съвременна география на исляма. Положение на мюсюлманите в света.
Днес мюсюлманската общност наброява повече от 800 млн. човека, които живеят в повече от 120 страни. Ислямът е държавна религия в такива страни като Египет, Ирак, Иран, Кувейт, Мароко, Пакистан, Саудитска Арабия. Повече от 90% от населението изповядат ислям в следните страни: Алжир, Афганистан, Бахрейн, Гамбия, Джибути, Египет, Индонезия, Йордания, Ирак, Иран, Йемен, Катар, Кувейт, Либия, Мавритания, Мароко, ОАЕ, Оман, Пакистан, Саудитска Арабия, Сомалия, Тунис, Турция. Повече от 40 % от населението на Африка е мюсюлманско. В Индия живеят повече от 100 млн. мюсюлмани (около 11% от населението). В настояще време съществуват няколко десетки международни ислямски организации. Най-влиятелни сред тях са: Организацията Ислямска конференция (от 1969 г., повече от 40 държави и ООП), Ислямска банка за развитие (от 1975 г., около 40 страни и ООП), Световен ислямски конгрес (от 1926 г., около 40 държави), Лига на ислямския свят (от 1962 г.), Регионална ислямска организация на страните от Югоизточна Азия и Тихия океан (от 1980 г., около 20 страни), Ислямски съвет на Европа (от 1973 г., координиращ орган с повече от 30 ислямски центрове в Европа); Международна асоциация на ислямските банки (от 1978 г.) и др. Свети апостоли Петър и Павел И след Своето Възкресение Господ поръчва на апостол Павел да пасе духовното Му стадо; не защото единствено на Петър е предоставена грижата за стадото Христово, но Христос се обръща главно към Петър, защото той бил първият сред апостолите и бил като представител на Църквата. При това, обръщайки се в този случай само към Петър като към първовърховен апостол, Христос подчертава с това единството на Църквата. "Симоне Йонин, - казва Господ на Петър, - обичаш ли Ме?". И Апостолът отговаря: "Тъй, Господи! Ти знаеш, че Те обичам"; и втори път Господ го пита по същия начин, и вторият път Петър отговаря същото; запитан обаче за трети път, той вижда, че не му вярват, и се натъжава. Но как може да не му вярва Онзи, Който познава сърцето му? И затова този път Петър отговаря: "Господи! Ти знаеш всичко; Ти знаеш, че Те обичам". Иисус му казва и трите пъти: "Паси овците Ми" (Ин. 21: 15–17). Освен това трикратното запитване на Спасителя и трикратното изповедание на Петър имат и още една цел, добротворна за Апостола. Онзи, на когото бяха дадени "ключовете на Царството" и правото да "връзва и да развързва", сам върза себе си три пъти със страх и малодушие (Мт. 26: 69–75), и Господ също три пъти го развърза с питането Си и с изповяданата от него три пъти крепка любов. А заръката да пасат стадото Христово е дадена на всички Апостоли и техните приемници. "Внимавайте, прочее, върху себе си и върху цялото стадо - казва апостол Павел на църковните презвитери, - сред което Дух Светий ви е поставил епископи, да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв" (Деян. 20: 28); също и апостол Петър на старейшините: "Пасете Божието стадо, което имате, като го надзиравате не принудено, а доброволно и богоугодно, не заради гнусна корист, но от усърдие, и не като господарувате над причта, а като давате пример на стадото; и кога се яви Пастиреначалникът, ще получите неувяхващия венец на славата" (1 Пет. 5: 2–4). Забележете, че Христос казва на Петър: "Паси овците Ми" - но не казва: "Паси овците си". Паси, добрий рабе, овците Господни! "Нима се е разделил Христос? Нима Павел се е разпнал за вас? или в името на Павел сте се кръстили?" (1Кор. 1:13). "Паси овците Ми". Защото "лютите вълци грабители, лъжеучителите и наемниците, които не щадят стадото" (Мт. 7: 15; Деян. 20: 29; 2 Пет. 2: 1; Ин. 10: 12), грабейки чуждото стадо и превръщайки плячката си сякаш в своя собственост, мислят, че пасат своето си стадо. Не такива обаче са добрите пастири, Божиите пастири. "Добрият пастир дава живота си за овците" (Ин. 10: 11), които са му връчени от Самия Пастиреначалник (1 Пет. 5: 4). И апостол Петър, верен на своето призвание, даде живота си за словесното стадо Христово, запечатвайки апостолството си с мъченическа смърт, славена днес по целия свят. И апостол Павел, бидейки преди това Савел, станал от хищен вълк кротко агне; преди бил враг на Църквата, след това е апостол, преди това бил нейн гонител, а после проповедник. Получил от първосвещениците властта да изпраща всички християни в окови на смърт, той вече беше на път, "дишайки заплахи и убийство срещу учениците на Господа" (Деян. 9:1), жадуваше кръв, но - "Живеещият на небето ще му се посмее" (Пс. 2:4). Когато той, "гонейки и мъчейки" по този начин "Църквата Божия" (1 Кор. 15: 9; Деян. 8:3), наближи Дамаск, Господ го призова от Небето: "Савле, Савле, защо Ме гониш?" - "Аз съм и тук, Аз съм и там - казва сякаш с това Господ, - Аз съм навсякъде: тук е главата Ми, там е тялото Ми". Няма защо да се учудваме на това; самите ние сме членове на Тялото Христово. "Савле, Савле, защо ме гониш; мъчно е за теб да риташ срещу ръжен" (Деян. 9: 4,5). Тогава Савел "в трепет и ужас", извика: "Кой си Ти, Господи?" "Аз съм Иисус - отговори му Господ, - Когото ти гониш". И Савел внезапно се променя: "Какво ще ми заповядаш да сторя?" - пита той. И чува Глас: "Стани и влез в града; и ще ти се каже какво трябва да правиш" (9: 5, 6). Тук Господ изпраща Анания: "Стани и иди" при човек "на име Савел", и го кръсти, "защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви" (9: 11, 15). А съсъдът трябва да се изпълни с Божията благодат. "Анания отговори: Господи, слушал съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Иерусалим; той и тук има власт от първосвещениците да върже всички, които призовават Твоето име" (9: 13, 14). Но Господ настоятелно заповядва на Анания: "Иди, защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви. И Аз ще му покажа, колко трябва той да пострада за Мое име" (9: 15, 16). И наистина Господ показал на апостол Павел, че трябва да претърпи страдания в Негово име. Той го наставлявал в подвизите му; не го оставил в оковите, тъмниците, корабокрушенията; съчувствал му в страданията, сам го ръководил към този ден. 1 Религиоведенние: Учебное пособие и учебный словарь-минимум по религиоведению (Под ред. проф. И.Н. Яблокова). – М.: Гардарика, 1998. С. 10–11. 2 Религиоведение: Учебное пособие и учебный словарь-минимум по религиоведению (Под ред. проф. И.Н. Яблокова). – М.: Гардарика, 1998. 3 С.И. Самыгин, В.Н. Нечипуренко, И.Н. Полонская. Религиоведение: социология и психология религии. Ростов-на-Дону, "Феникс", 1996. С. 5–10. 4 Костов, Ивайло. Световни религии. История и анализ на религиозните системи. Аскони-издат, С., 2007, с.9. 5 Костов, Ивайло. Световни религии. История и анализ на религиозните системи. Аскони-издат, С., 2007, с.11. 6 Пак там, с.14-15. 7 Макар категориите, които влизат в състава на светото, да са и категории на нравственото, “нравствено” и “свето” не са тъждествени понятия. Светостта винаги има отношение към религиозната действителност, към Абсолютното духовно битие и извън него не може да говорим за святост. Светостта може да бъде преживяна и почувствана само индивидуално, лично и следователно за човек, който не е религиозен, тя ще е съвсем чужда. 8 Костов, Ивайло. Световни религии. История и анализ на религиозните системи. Аскони-издат, С., 2007, с. 10–16. 9 Те ще бъдат представени по-подробно при разглеждането на всяка отделна религиозна система. 10 Тук става въпрос единствено за рационалистическите (атеистически) системи, които отхвърлят съществуването на Бога. 11 Проф. Ив. Панчовски, Психология на религията, С. 1943. 12 Срв. още: ев. Мат. 21:21-22; ев. Марк 11:22-24; ев. Лук. 17:6; ев. Йоан 14:11-12 и др. 13 Мантри – свещени заклинания, които са отправени към свръхестествените сили и предизвикват (призовават) тяхното действие. 14 Мудра – ритуални жестове. 15 Мандала – рисувани диаграми или просто рисунки на земята, направени от ориз или цветен прашец, предназначени само за времето на обреда. Родени от пустотата, те се връщат в нея. Направата им обаче е сложна и изисква много грижи. Мандалата символизира творящите сили и божествените сили, които ги управляват. Понякога те отразяват и собственото тяло и така то става свещено, а по този начин думите и жестовете също стават свещени. 16 Стар Завет. Кн. Изход. Гл. 20: “1. Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството; да нямаш други богове, освен Мене. 2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи, защото Аз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител, Който за греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода децата, които Ме мразят, и Който показва милост до хилядно коляно към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди. Изтегляне 0.71 Mb. Сподели с приятели:
|