(5) свещеното право шариат - път, закон, т. е. актуалното право на мюсюлманите.
Каноничното право (фикх) в исляма се опира на Корана и Суната.
2. ОСНОВИ НА ИСЛЯМСКАТА ВЯРА - ИМАН. В исляма няма специален символ на вярата. При приемане на вероизповеданието се произнася шахда, т. е. свидетелство:
“Няма друг Бог освен Аллах и Мохамед е неговият пророк”
Догма и теология на исляма. Те са представени в Корана. Той е религиозен и социален кодекс, достигнал до хората чрез божественото откровение, откъдето произтича изключително юридическия характер на исляма, определен преди всичко като Закон (Шариат). Формулата, възприета за символ на вярата е “Няма друг Бог освен Аллах и Мохамед е неговият пророк”. Така с нея става излишно разделянето между “иман” – вяра и “ислям” – подчинение. Противоположност на вярващият е лицемерът (който няма вътрешна убеденост) и неверникът “кафир”, който припознава Аллах в други божества. Ислямът повелява следване на обществени и частни норми, чиято еманация е именно Шариатът – Върховен закон. Небесното единоначалие се пренася и на земята – от държавата и обществото до обикновеното семейство. Личната свобода се гарантира от индивидуалната отговорност пред Аллах. Той е този, който пише съдбата на всеки и който “заблуждава, когото иска и изправя, когото иска”. Предопределеността е съдба, а съдбата е свобода пред другите, но не и пред Аллах.
Догмата в корана е получила официална формулировка в свидетелството (шахда). Догмите в корана всъщност са три: за единството на Бог, за мисията на Пророка и за Страшния съд.
ПРЕДМЕТИ НА ВЯРАТА:
(1) таухид (араб. единение, единобожие) - вяра в единия Бог, Аллах, Творец на земята и небето (вж. сура 112. Пречистването (АЛ-ИХЛАС), където се формулира чистото изповедание на вярата:
1. Кажи [о, Мухаммад]: “Той е Аллах Единствения,
Сподели с приятели: |
