Тервел, ноември 2005 г. Съдържание: въведение 4 профил на общината 6

1.4.2. Развитие на селското стопанство

Земеделските земи в общината през 2004 г. заемат 416 103 декара и представляват 71,7 % от общата площ. В структурата на земеделските територии преобладават обработваемите земи. Те представляват 82 % от земеделските територии в общината, като този показател за страната е 76 %. По начин на ползване, обработваемите земя са основно ниви – 82 % относителен дял, трайни насаждения – 13 %, земи по чл. 4 от ЗСПЗЗ – 4,2 % и с малки относителни дялове ливади и разсадници.

Необработваемите земи в земеделските територии са предимно мери и пасища: гори и полезащитни пояси, полски пътища и непригодни земи.

Земеделската земя е основно частна собственост и се стопанисва от 10 земеделски кооперации в тежко икономическо състояние, арендатори и частни стопани. Голяма част от арендаторите са външни за общината фирми и не допринасят за приходите й. По-стабилни са преработващите структури – мелници, фуражни цехове, месопреработващи цехове, мандри, по-голяма част от които също са външни фирми.

Селското стопанство е застъпено във всички селища на общината и има важна роля за цялостното й развитие. Независимо от значителното намаляване на произведената продукцията през 90-те години на миналия век, отрасълът си остава основен източник на доходи за голяма част от населението на общината.

Благоприятните агро-климатични и релефни условия са утвърдили производството на зърнени, зърненофуражни и маслодайни култури. Открояват се три култури - пшеница, царевица за зърно и слънчоглед. Те заемат 77 % от обработваемата земя в общината.

От горната таблица е видно, че при пшеницата средният добив за 2004 стопанска година е 380 кг/дка, при 400 кг/дка за предходната година. Забелязва се повишение на площите и добива при царевицата, което се дължи на благоприятните климатични условия, добрата агротехника и навременната сеитба. Има положителна тенденция към обновяване на селскостопанската техника, но като цяло тя все още е амортизирана, което е причина за високите производствени разходи в отрасъла и за недостатъчната ефективност на производството.

Преобладаващ дял в земеделието имат пшеницата, царевицата и слънчогледът. За тях трябва да се търсят форми за увеличаване добива от единица площ чрез въвеждане на научен подход.

В последните години в зависимост от пазарното търсене се отглеждат кореандър, соя, боб, тикви и други технически култури. В общината се засилва интересът на земеделските производители към отглеждане на култивирани билки и създаване на овощни градини – ябълки, сливи, кайсии.

Наблюдава се тенденция към изграждане на масиви с култивирани билки. През 2004 г. са засадени 100 дка с култивирана шипка, 200 дка с маточина, салвия, лайка и други етерично-маслени култури, които са изцяло нови за общината. Изгражда се дестилерия за етерични масла. Приоритети в тази област трябва да бъдат изграждането на модерни билкосъбирателни бази, отговарящи на европейските изисквания, изграждане на сушилни и дестилерии.

Тютюнопроизводството до скоро е било традиционен отрасъл и източник на доходи за много семейства по селата. Ниските изкупни цени, ограничените квоти и свитите пазари правят зависимостта на това производство твърде рисково в средносрочен и дори в краткосрочен план. Внедряването на алтернативни култури, производства и дейности е стратегически важно за заетостта и развитието на зависимите местни общности.

В общината е неоползотворен потенциалът за трайни насаждения и зеленчукопроизводство. Причината е липсата на поливни площи и мелиоративни съоръжения в общината.

Наличието на съхранена природна среда и екологично чистият район са предпоставка за развитие на екологично чисто земеделие

Богатата фуражна база, традициите в отглеждането на едър и дребен рогат добитък са били предпоставка за добре развито животновъдство до началото на прехода. След срива през 90-те години са унищожени всички племенни стада и е ликвидирана материално-техническата база. В момента животновъдството е съсредоточено в частния сектор. Състоянието на животновъдството в общината е видно от приложената таблица.

Основен отрасъл от животновъдството е говедовъдството. То е изцяло съсредоточено в частния сектор, където е преобладаващ броят на дребните ферми с по 1-3 броя крави и много малко средните ферми 5-10 броя крави. Големи ферми няма. Дребното стопанство не е рентабилно и не позволява да се изпълнят всички изисквания по европейските стандарти: контрол и хигиена на млекодобива и ветеринарно-медицински мероприятия. За целта е желателно окрупняване на фермите и изграждане на съоръжения за развитието на отрасъла.

Броят на говедата през 2004 г. е 3000 и намалява с 29,2 % спрямо предходната година. Има намаление и в броят на кравите – с 15,8 %. Средната продуктивност на кравите е 3388 л. Отчетената продукция от краве мляко е 8371 хил. литра, при 4240 тона през предходната година, или е налице увеличение с 97,4 %.

В овцевъдството се наблюдава увеличение на животните с 9,0 % спрямо предходната година. Има увеличение и на овцете майки с 27,1 %. В козевъдството се наблюдава намаление на отглежданите животни с 22,8 % и увеличение на козите майки с 2,6 %.

Овцете и козите нямат пазарна ориентация, а по-скоро допълват фонда на натуралните стопанства. Продаденото мляко за промишлена обработка е 2583 тона.

Свиневъдството е представено от 4500 свине, в т.ч. 1500 свине майки. Тава са отчетените животни в личните стопанства на земеделците.

В сектор птицевъдство също се наблюдава намаление на птиците. Те се отглеждат само в личните стопанства и нямат пазарна ориентация.

Зайцевъдството бележи ръст с 72,0 %. Ниските изкупни цени и отдалечеността на общината от действащите кланици за зайци са причина животните да се отглеждат само за лична консумация. При наличие на пазар производството на зайци може да се удвои.

На територията на общината през 2004 г. броят на пчелните семейства е 4300, а произведеното количество мед е 82 тона. Интересът към този сектор се засилва поради експортната му насоченост и сериозните валутни постъпления, осигуряването на допълнителни доходи на производителите и относително бързата възвръщаемост на вложените средства. В община Тервел няма предприятие за производство и търговия с пчелен мед и пчелни продукти, както и предприятие за преработка на восък и производство на восъчни основи, което затруднява контрола върху качеството на меда.

Животновъдството е далеч от оптималния си капацитет. Продукцията се затваря в кръговете на натуралната микроикономика. Животновъдството е далеч от оптималния си капацитет, доказван преди срива. На този фон, основният извод е, че конкурентноспособността на аграрния сектор е ниска. Без целеви субсидии, фермерите не могат да постигнат себестойност, кореспондираща на изкупните цени на преработвателите. Последните носят риска на пазарната реализация и конкуренция. Те са ориентирът и корективът за производителите на суровини. Нереализираните резерви за повишаване на ефективността на сектора са: научното обслужване, сортовият и породният състав, агро-технологиите и агро-мениджмънтът.

Що се отнася до инкубаторите за аграрни специалисти, общината не разполага с Професионална гимназия по земеделие.

Секторът не разполага с мрежа от продуктивни организации, защитаващи интересите на производителите.

Изхождайки от сравнително ниската технологична съоръженост, сериозното изоставане от критериите за ефективност (налагани от преработвателите и пазарите), както и комплексните изисквания за качество на ЕС, укрепването на организациите на производителите се превръща в един от решаващите фактори за конкурентноспособността им в новите условия.

Одобрените проекти по програмата са само 5 броя за сумата от 2 691 хил. лв.

Със съфинансиране по програма САПАРД са създадени 500 дка кайсиеви насаждения в землището на с. Зърнево. Закупени са 150 пчелни кошера и инвентар в с. Сърнец. Другите проекти са за закупуване на селскостопанска техника и инвентар.

Пазар на земята

Транзакции

Пазарът на земеделски земи в общината все още не е атрактивен. За 2004 г. са сключени 323 сделки за 5 232 дка земя¹⁴. Средната пазарна цена за 2004 г. е 98 лв./дка, като за област Добрич е 188 лв./дка, а за страната 134 лв./дка. Цените са в диапазон от 60 до 120 лв./дка. За общината по-атрактивни са земите в землищата на гр. Тервел, с. Безмер, с.Орляк. Земята се купува с цел земеделско производство. В повечето случаи купувачи са арендаторите и брокерите. Тенденциите са за развитие на пазара на земеделски земи. Собствениците на земя очакват цената на земята да се повиши и затова излизат на пазара само при извънредни обстоятелства. Прогнозата за значително повишаване на цената на земята се свързва с прогнозата за увеличаване на пазарните транзакции и ускоряване на желаната пазарна/естествена комасация.

В община Тервел за 2004 г. са сключени 1148 арендни договора за 23 124 дка земеделска земя от 44 арендатори. Най-много наета земя е отчетена в землищата на селата Безмер, Мали Извор, Сърнец и Кладенци. Рентата стига максимално за някои населени места до 30 % от средните добиви от 1 дка.

Все още голяма част от собствениците на земеделски земи предпочитат да реализират собствеността си чрез получаване на рента, а не чрез покупко-продажба. Чрез получаването на доход от земята собственикът има възможност да реализира икономически собствеността си и в същото време да изчака по-добра пазарна цена на земята, за да я продаде.

Проблемът с разпокъсаната собственост е на дневен ред и в община Тервел. Необходимо е да се разширят административните и организационни облекчения за доброволното окрупняване на земеделските имоти и насърчаване на арендуването им, като се гарантира сигурност и за собствениците, и за наемателите, в рамките на сключените договори.

Във връзка с разработването на Общинския план за развитие, през месец октомври 2005 г. беше попълнена Анкета за проучване на отрасъл селско стопанство от кметовете на кметствата, консултирайки се със земеделските производители.

От земеделските структури преобладават арендаторите – 33,3 %, следвани от наематели – 31,0 %, земеделски кооперации – 19,0 % и земеделски стопанства – 16,7 %.

Арендатори, земеделски кооперации и наематели обработват земи над 100 дка, докато земеделските стопанства обработват земи от 10 до 50 дка.

От растениевъдството преобладават зърнени култури – 47,8 %, фуражни култури – 27,34%, техническите култури – 13.6 %, трайни насаждения – 9 % и зеленчукови култури – 2,2 %.

Възможности за производство на алтернативни земеделски култури (култивирани билки, маслодайни култури и др.) виждат 76,1 % от производителите.

Възможности за производство на екологично чисти продукти виждат 85,7 % от производителите: основание за това им дава екологичната обстановка, която е една от добрите в страната. Биологичното земеделие отговаря на нуждите на нарастващия брой потребители, тъй като използва безопасни и прозрачни методи на производство. Пазарът на биологични продукти има бъдеще, защото е устойчив и ефективен. Биологичното земеделие създава повече работни места от конвенционалното земеделие, тъй като е по-трудоемко. Община има добри предпоставки за развитие на биологичното земеделие. То е шанс за общината след присъединяването на страната към ЕС, защото в общината преобладаващи са дребните производители и те в голямата си част практикуват екстензивно земеделие. Това не е достатъчно за биологичното производство, но е добра предпоставка за начало на биологичния сектор.

Пълноценно торене, защита от болести, плевели и вредители извършват 95,2 % от производителите, което потвърждава значението на земеделието и говори за висока агрокултура, независимо от сравнително скъпите торове и препарати, фермерите отделят средства за тяхното закупуване.

Животновъдните подотрасли са: говедовъдство – 32,7 %, овцевъдство – 28,8 %, пчеларство – 23,0 %, свиневъдството и птицевъдството са съвсем слабо застъпени съответно със 11,5 % и 9,0 %.

В животновъдството дребните фамилни стопанства са 95,2 %. Механизирана ферма е посочена само в с. Оногур.

Като цяло, образователното равнище на фермерите в община не е добро, основно образование имат 28,8 %, средно – 28,8 %, средно специално образование – 23,1 %. Специализирано висше земеделско образование имат само 12,8 % и друго висше – 7 % от фермерите. Практически опит имат 100 % от производителите, което компенсира до известна степан липсата на земеделско образование.

С програма САПАРД са запознати 85,7 % от производителите, но има спечелени само 5 проекта по програмата. Основната причина за отказ от кандидатстване са липсата на първоначален капитал (68,4 %), както и сложните процедури и високите изисквания за кандидатстване (31,6 %).

По отношение на ползваната селскостопанска техника и оборудване при 25,9 % стопанствата машините са на възраст до 5 години, 22,2 % до 10 години, 11,1% до 15 години и 40,8 % над 15 години. Нова техника и оборудване през последните години е закупувана от 66,6 % от стопанствата. Само 14,3 % от местните земеделски стопанства разполагат с офис техника – компютър, факс машина, електронна поща, достъп до Интернет. Основните източници на информация на производителите са личните контакти 63,7 %, бюлетините на МЗГ 26,7 %. и 4,5 % от клиенти.

По отношение на пазара на земеделската земя, той е развит само отчасти в отделни селища. Купувачи на земеделска земя са местни жители (40,0 %), арендатори (34,3 %), брокери (11,4), инвеститори (14,2 %). Цената на земята е в диапазон от 100-240 лв./дка. Най-скъпа е в землищата на селата Каблешково, Оногур, Бонево, Ангеларий, Орляк и Гуслар. Търсенето за закупуване на земя е до 50 дка – 52,0 %, до 100 дка и над 100 дка – 24,0 %. Продажбите се реализират до 10 дка – 20,5 %, до 20 дка – 20,5 %, до 30 дка – 20,5 %, до 40 дка – 10,3 %, до 50 дка – 10,3 % и над 50 дка – 17,9 %. Интерес за закупуване на земя от чужди инвеститори има в землищата на селата Поп Груево, Мали Извор, Безмер, Орляк и Полковник Савово. Само малка част от земеделските производители (19,0 %) са запознати със САПИ (Система за агро-пазарна информация на Министерството на земеделието и горите).

Пълноценно се използват общинските земи (в т.ч. невъзстановена собственост на земеделски земи – по чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи) в повечето селища. Отдадените общински земи под наем са 2697 дка, под аренда 450 дка, предоставяне на безимотни и малоимотни граждани 3133 дка. Няма продадена общинска земеделска земя, което е знак за далновидна политика от страна на общината да не продава земеделска земя.

Кандидатите за оземляване са 731, като само в с. Мали Извор няма кандидати. Многото желаещите за оземляване показва, че хората виждат перспектива в земеделието, дори и в ромското население от с. Орляк има 30 кандидати за оземляване.

На въпроса за възможности за напояване от местни водоизточници възможности не виждат земеделските производители в нито едно от селищата на общината.

• 
  недостатъчни субсидии от държавата – 100,0 %
  
• 
  недостиг на финансови средства – 100,0 %
  
• 
  нелоялна конкуренция – 42,9 %
  
• 
  липса на техника и складова база – 38,1 %
  
• 
  ограничен пазар – 23,9 %
  
• 
  неефективно охрана на продукцията – 19,1 %
  
• 
  многобройни маломерни участъци земя – 16,7 %
  
• 
  недостатъчно развита кредитна система – 9,5 %
  
• 
  недостиг на квалифициран персонал – 9,5 %.
  

• 
  Благоприятни почвено климатични условия – условия за отглеждане на характерните за общината земеделски култури;
  
• 
  Традиции и опит при отглеждане на селскостопански култури;
  
• 
  Наличие на крупни арендатори и производители на селскостопанска продукция;
  
• 
  Наличие на богат генофонд от култури и сортове;
  
• 
  Трайни насаждения – чрез създаване на масиви от култивирани билки, лозя и овощни насаждения;
  
• 
  Засилване позициите на зеленчукопроизводството;
  
• 
  Развитие на животновъдството и птицевъдството, базирано на развитието на зърнопроизводството;
  
• 
  Развитие на пчеларството.
  

• 
  Неефективно производство, нарушена връзка между наука, производство и пазар;
  
• 
  Ниско ниво на организираност на производителите, липса на действени организационни структури на местно ниво;
  

• 
  Липса на стокова борса;
  
• 
  Раздробеност, маломерност на площите и фермите;
  
• 
  Голям брой разнородни собственици и ползватели на земеделски имоти;
  
• 
  Намаляване броя на някои видове животни;
  
• 
  Ниски изкупни цени на продукцията при висока себестойност;
  
• 
  Липса на инвестиции за създаване на масиви от трайни насаждения;
  
• 
  Недостиг на субсидиране и кредитни линии за горива, торове, препарати;
  
• 
  Недостатъчна активност за проекти по САПАРД;
  
• 
  Лош мениджмънт и стихийност в производството.
  

• 
  Увеличаване добивите на зърнените и технически култури от единица площ чрез въвеждане на научен подход;
  
• 
  Създаване на масиви от трайни насаждения - чрез закупуване или наемане за дългосрочно ползване на земя по законов ред;
  
• 
  Създаване на нови лозя с подходящи за почвено-климатичните условия сортове;
  
• 
  Доставка на съвременни земеделски машини и технологии за повишаване на културата в земеделието;
  
• 
  Изграждане на съвременни животновъдни ферми за отглеждане на крави, свине, овце, кози, зайци, птици и други, отговарящи на изискванията на Европейския съюз;
  
• 
  Подобряване на пазарната инфраструктура;
  
• 
  Укрепване на организациите на производителите;
  
• 
  Стимулиране на биологичното производство – повишаване на осведомеността, запознаване на производителите с нормативната база и с научните постижения и добри практики;
  
• 
  Стимулиране вертикалните интеграционни процеси между интензивните производства (зърнопроизводство, билкопроизводство, лозарство) и съответните преработващи единици с цел затваряне на веригата “земя - краен продукт” и развитие на регионални клъстери;
  
• 
  Развитие на малките населени места чрез създаване на алтернативна заетост и изграждане на инфраструктура за задържане на населението.
  

1.4.3. Горско стопанство

Общата площ на горския фонд на общината е 13033,6 ха. Стопанисва се от Държавната дивечовъдна станция (ДДС) “Тервел”¹⁵. Всички гори са държавна собственост.

Най-голяма е площта на фонда в землището на с. Сърнец – 1222,1 ха, следван от с. Безмер – 1133,3 ха, гр. Тервел – 928,6 ха, с. Каблешково – 908,6 ха и т.н. Комплексите гори, които са много на брой, са разпръснати неравномерно върху територията на общината. По-големи са „Сърната”, „Кьостата”, „Талашмана”, Жегларци, Житнишка, Карагулевска, горите по река Суха и Канагьола.

Залесената площ общо за района на Дивечовъдната станция е 11818,3 ха (94,8% от общата площ на горския фонд). Преобладават широколистните гори – 99,2%, при само 0,8% за иглолистните. Основният дървесен вид, който дава облика на естествената растителност, е церът (заема 55,2% от залесената площ). По бреговете на суходолията естествената растителност е от смесени насаждения от габър, благун, сребролистна липа, клен, а върху най-стръмните терени – от келяв габър, мъждрян, клен и по-рядко цер, благун, габър, бряст и др. Чрез залесяване са създадени 3622,7 ха култури – главно акациеви, също така червен дъб, планински ясен, явор, шестил, орехови култури и др. Покрай суходолията със защитна цел са създадени държавни горски пояси от акация, гледичия, махалебка, планински ясен, зарзали, череши и др. В долините и суходолията е залесявано с клонови тополи. Сравнително малко е участието на иглолистни култури – главно от черен бор, но се срещат и смърчови и бялборови култури.

От особено важно значение за икономиката на общината са дървопроизводителните функции на горите. За нуждите на местното население се добиват и дърва за огрев, строителна дървесина.

На територията на горския фонд се осъществяват и редица странични ползвания. От голямо значение за населението в общината са възможностите за паша на добитък в горския фонд, а също така за добив на сено, билки, листников фураж, черничеви листа, горски плодове, гъби и др.

Голямо е и ловностопанското значение на горите. Екологичните условия и добрата фуражна база на територията на ДДС “Тервел” благоприятстват развитието на ценен дивеч, като благороден елен, сърна, дива свиня, елен лопатар, муфлон, фазан и др., което създава добри възможности за развитието на ловен туризъм.

Общият запас от дървесина (без клони) е 1 006 790 м³, в това число широколистна – 990 205 м³ и иглолистна – 16 585 м³.

По функционална принадлежност 78,5% са включени в групата “Гори и земи с основно дървопроизводителни и средообразуващи функции” и 21,5% са защитни и рекреационни гори и земи (противоерозионни, мелиоративни, рекреационни, семепроизводствени насаждения и др.

Групи гори по функции	Площ (ха)	в т.ч. залесена	%
І. Гори и земи с основно дървопроизводителни и средообразуващи функции	10224,9	9566,3	78,5
ІІ. Защитни и рекреационни гори и земи	2808,7	2252,0	21,5
1.Противоерозионни 1.1 Нелесопригодни площи в т.ч. защитни горски пояси	67,4 67,4 67,4	67,4 67,4 67,4	0,5 0,5 0,5
2. Мелиоративни 2.1 Защитни горски пояси 2.2 Полезащитни горски пояси	1978,7 1652,5 326,2	1552,0 1246,1 305,9	15,2 12,7 2,5
3. Рекреационни 3.1 Курортни гори в т.ч. зелена зона 3.2 Зелени зони в т.ч. семепроизводствени насаждения	520,1 105,3 105,3 414,8 17,1	492,5 96,2 96,2 396,3 17,1	4,0 0,8 0,8 3,2 0,2
4. Други 4.1 Семепроизводствени насаждения 4.2 Горски разсадник 4.3 Ловностопански територии	212,5 78,0 21,8 112,7	187,4 78,0 21,8 109,4	1,6 0,6 0,2 0,8
5. Защитени 5.1 Историческо място в т.ч. защитни горски пояси	30,0 30,0 30,0	20,1 20,1 20,1	0,2 0,2 0,2
Всичко горски фонд (І+ІІ)	13033,6	11818,3	100,0

Основните насоки на организация на горското стопанство в общината са предвидени в лесоустройствения проект на дивечовъдната станция и са съобразени с поставената цел по групи гори и земи съобразно функциите им.

В горите и земите с основно дървопроизводителни и средообразуващи функции организацията на стопанисването е насочена преди всичко към разширеното възпроизводство на главния продукт – дървесината, при пълно запазване на водоохранните и почвозащитни функции на гората. Естественото възобновяване на горите е силно затруднено поради топлия и сух климат. За 10-годишен период са проектирани подходящи залесявания на площ от 341,5 ха, залесяване при реконструкция на насажденията с обща редуцирана площ 509,7 ха, различни видове сечи върху 4852,7 ха на 274555 м³ дървесна маса (без клони), а с клони – 302720 м³, и други мероприятия изцяло съобразени с екологическите условия на района.

Направлението на стопанисването в защитните и рекреационни гори и земи има за цел непрекъснато подобряване и увеличаване на особените им функции. Така в мелиоративните гори и земи основната цел е запазване на съществуващата растителност и почвата, влагозапасяване на почвата. Борбата с водната ерозия ще се води със залесителни мероприятия и правилно извеждане на сечите за подмладяване. В курортните гори и зелената зона предимство е дадено на здравно-украсните функции, запазване и разнообразяване на горските екосистеми и създаване на подходящи условия за краткотраен отдих на населението. В семепроизводствените насаждения целта е производство на висококачествени семена от най-важните за района видове.

Развитието на дейностите, свързани с възпроизводството, ползването и опазването на горите създава работни места за част от населението на общината.

Необходимо е да се анализира и отстрани несъответствието между размера на горския фонд в лесоустройственият проект и този размер, посочен в последния приет баланс на територията на общината за 2000 г. (по информация от картите на възстановената собственост на землищата в общината).

Основните проблеми в развитието на горското стопанство са:

• 
  Недостатъчни са инвестициите от страна на държавата за залесяване
  
• 
  Бракониерството
  
• 
  Прогресивно намаляват дивечовите запаси
  
• 
  Липсва система за събиране и обмен на информация, мониторинг и оценка на биологичното разнообразие в горските екосистеми.
  

1.4.4. Развитие на промишлеността

Промишлеността е традиционен отрасъл за община Тервел, който след бурното си развитие през втората половина на миналия век изпитва затруднения при преструктурирането си в съвременните условия (закриване на производства). Въпреки това през 2003 г. промишлеността допринася с около 35% към нетните приходи на общината и ангажира 38% от наетите лица работещи в 9% от предприятията (вкл. двете най-големи фирми в общината). През последните 2-3 години се забелязва увеличаване на приходите за сметка на наетите, което говори за увеличена производителност на труда в производствата. Всичко това показва голямото значение на промишлеността за местната икономика, което я превръща в структуроопределящ отрасъл и за в бъдеще.

Основните подсектори на преработващата промишленост в община Тервел са химическата и текстилната промишленост, което се обуславя от традициите в миналото, вложените инвестиции и трудовите навици на населението. В тези два подсектора се формират над 90% от нетните приходи и се ангажират 95% от наетите лица в промишлеността. Това автоматично ги превръща в стълбове на местната промишленост, но от друга страна ограничава възможностите за развитие и диверсификация на промишления комплекс, като ги обвързва със състоянието на пазарната конюнктура в тези производства.

Отрицателно явление е и насочването на инвестиции от страна на водещото промишлено предприятие “Пластхим-Т” извън общината, от друга страна намерение за разширяване на дейността има другата водеща фирма “Дека”, която обаче е насочена към женската и неквалифицираната работна ръка.

От останалите производства с по-голямо значение е хранително-вкусовата промишленост, въпреки че не се използват пълноценно възможностите за нейното развитие (затваряне на цикъла). В бъдеще може да се проучат възможностите за включването на местни предприятия в регионалния клъстер “Храни”.

Добри ресурси за развитие има дърводобивната и дървопреработваща промишленост заедно със строителството, което би спомогнало за ангажиране на част от мъжките трудови ресурси.

Заетостта в тези производства е твърде недостатъчна. В бъдеще е нужно да се търси разнообразяване и увеличаване на възможностите за заетост в общината, особено за квалифицираните човешки ресурси и мъжката работна ръка.

Извън общинския център почти не съществуват промишлени структури, напротив все повече се забелязва обратната тенденция - пътуване на трудови ресурси към центъра. Положително явление е откриването на обувен цех в с. Зърнево и разкриването на дестилерия за етерични масла в с. Орляк. За в бъдеще могат да се проучат възможностите за коопериране с фирми от Добрич за възвръщане на традициите в обувното производство.

Друга алтернатива за плодородната селскостопанска част е да се наблегне още повече на земеделско производство, но поставено на нова модерна материално-приложна основа, насочена към екологично чисти производства за пазара на близките курорти и зърнопроизводство с експортна насоченост. Наличието на тези ресурси е добра възможност за “затваряне на цикъла” чрез оползотворяването им в преработващи предприятия на територията на общината.

В градския център е нужно създаването на условия за възникване на нови високопродуктивни и конкурентни производства, които да създават атрактивни възможности за заетост и доходи, особено за младите образовани хора (бизнес парк или инкубатор).

Възможност за създаване на заетост и разнообразяване на икономическата структура на общината може да се постигне и чрез включване в клъстери в някои от приоритетните за района области (Храни, Транспортно машиностроене, Химия и Коприна).

Изводи за икономическото развитие на общината:

• 
  Наличие на положителни тенденции в общинската икономика (нетни приходи, наети, ДМА и др.), които обаче са недостатъчни за компенсиране изоставането в регионален и национален мащаб
  
• 
  Много слаба диверсификация на икономическите дейности, което ограничава възможностите за заетост и растеж на местната икономика
  
• 
  Водещо значение за общинската икономика при формирането на приходите за сектора на услугите и по-специално на търговията, въпреки изоставането в национален мащаб
  
• 
  Водещо значение за заетостта в общинската икономика за преработващата промишленост
  
• 
  Голямо влияние на аграрния сектор за местната икономика
  
• 
  Моноструктурност на промишлеността, което ограничава възможностите за заетост и растеж и увеличава зависимостта от развитието на пазара
  
• 
  Слабо развитие на предприемачеството в общината (недостатъчно МСП) и липса на бизнес структури, които да ги подкрепят
  
• 
  Актуален е проблемът с липсата на достатъчно възможности за мъжката и висококвалифицираната работна ръка, което я принуждава да търси реализация извън общината или в чужбина
  
• 
  Инвестициите в общината са крайно недостатъчни и не спомагат за нужното обновление, развитие и растеж на икономиката
  
• 
  Задълбочаване изолацията на вътрешните части
  
• 
  Слабо навлизане на информационните и комуникационни технологии
  
• 
  Недостатъчно добри производствено-търговски отношения с близко разположените центрове Силистра и Добрич (техническа помощ).
  

Каталог: downloads
downloads -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички"
downloads -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета
downloads -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout }
downloads -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
downloads -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма"
downloads -> Alexander Malinov
downloads -> Тема 8: Линейни алгоритми. Отделяне на цифрите на число, преобразуване на числа. Алгоритмично направление: Алгоритми от теория на числата
downloads -> Отчет за научноизследователската, учебната и финансовата дейност на националния природонаучен музей при бан през 2013 г
downloads -> Закон за националния архивен фонд в сила от 13. 07. 2007 г

Изтегляне 1.7 Mb.

Сподели с приятели: