КАК СЕ ПРОМЕНЯТ УБЕЖДЕНИЯТА Съзнателният ум
Съзнателният ум може да се сравни с "текстов процесор". Той взема решенията в нашето ежедневие. Той изпраща програми до подсъзнанието за извършване на определени задачи, наблюдава как се проявяват подсъзнателните програми и след това решава какво още трябва да се направи.
Смята се, че той представлява едва 12% от нашия ум. Това, което приемаме за убеждение, не съществува непременно на съзнателно ниво. Вие си мислите например, че нямате никакви подсъзнателни ограничения по отношение на парите и изобилието. За разума няма логично основание за някакви пречки от страна на подсъзнанието или на което и да било друго ниво, но въпреки това те могат да съществуват.
Уникалното качество на съзнателния ум е, че той може бързо да прецени кое е правилно и погрешно - нещо, което подсъзнанието не прави. Разумът решава коя информация да запази в мозъка и коя да премахне, поне до известна степен.
Подсъзнанието
Можем да го сравним с твърдия диск на компютъра. То съхранява всички наши спомени, навици, характеристики и представи за себе си и контролира автоматичните телесни функции. То е едновременно склад за информация и изпълнява определени задачи. Освен това съдържа Предварителни указания" за функции, за които не мислим съзнателно, например сърдечния пулс.
Смята се, че подсъзнанието заема 88% от ума. Това означава, че когато открием някое отрицателно убеждение, 12% от ума искат да променят останалите 88%. Всяко решение за промяна най-напред се оформя на съзнателно ниво и по някакъв начин влиза в противоречие с наличните убеждения.
Тялото
То е като компютърен хардуер, нагласен така, че да отговори на програмите. Всеки ден, всяка секунда то автоматично реагира на програмите, които му изпраща подсъзнанието. Но съществуват доказателства, че то притежава собствен разум. Проведени са експерименти, при които на клетките били дадени хранителни вещества и те се струпали около тях. Когато им били дадени отрови, те се отдръпнали.
Да отворим съзнанието си към положителни промени
Съзнателният ум може да програмира нови навици и поведение в подсъзнанието. Тази способност ни е присъща. Никой не ни учи как да ходим или да говорим. Тези умения се постигат в много ранна възраст в резултат от "самообучението" чрез интуитивни процеси. За съжаление с напредването на възрастта, ние често се оказваме заседнали сред множество стари поведенчески модели, които вече не ни служат, и забравяме интуитивната си способност да се самообучаваме.
По принцип работата с убежденията е средство за промяна на поведението - физическо, психично или мета- физическо. Един от най-добрите начини за промяна на убежденията е връщането към невинността. Когато сме били деца, мозъчните ни вълни са били настроени така, че да получават и възприемат нова информация. Тъкмо затова състоянието тета е толкова важно, защото връща подсъзнанието в честотите на растежа и промяната. То отваря съзнанието към положителното развитие и ни прави чисти и невинни като деца.
Причината на много терапевти да им е толкова трудно да променят системата от убеждения на клиентите е в това, че нямат пряк достъп до подсъзнанието им. Техниката за работа с убежденията прави точно това: успява да стигне до подсъзнанието. Но отива и още по-нататък: тя дава възможност да се променят и убежденията, които излизат далеч отвъд подсъзнанието - на духовно ниво.
Следващата история е чудесен пример за програма която се обновява и предава от поколение на поколение и как този процес може да се прекъсне чрез изразяване на свободната воля.
Когато бях малка, майка ми се придържаше към старото правило, че децата се дисциплинират с физически наказания. От всичките ми братя и сестри аз бях единствената, която бягаше и се криеше. Понякога се мушвах под леглото, за да се спася от нея. Когато ми казваше да "си намеря пръчка", аз й донасях, но когато я прибираше за по-късно, аз я начупвах на малки парчета, за да не може да я използва повече. Бях по-различна от братята и сестрите си и не приемах безропотно да ме бият.
После пораснах и родих свои деца. Синът ми Джошуа (като всички деца) стана достатъчно голям, за да почне да проявява непослушание. Веднъж му казах да направи нещо, но той се обърна към мен и нахално ми заяви "Не!" Тогава се активира програмата, която майка ми беше заложила в мен в моето детство. Пресегнах се и сграбчих сина си за врата, точно както постъпваше тя. Но след секунда се овладях. За пръв път като млада майка започнах да се наблюдавам.
Когато децата ми започнаха да проверяват докъде се простират границите на дисциплината, старата програма "донеси пръчка" показа грозното си лице. Един ден и тримата заедно направиха беля и аз казах на скъпоценните си рожби да си намерят пръчки, за да ги напердаша, както ме беше научила майка ми. Когато се върнаха, всяко понесло своето чудовищно оръдие за побой, нещо в мен се преобърна. Помислих си: "Как мога да сторя такова нещо на моите дечица?" Когато всяко ми връчваше своята пръчка, аз го смъмрях. Ако пръчката беше твърде голяма, казвах:""Какво ти става? Не виждаш ли, че ще ти излязат синини? Бягай навън да играеш!" Ако беше тънка и жилава, казвах: "Какво ти става? Ще ти остави белези! Бягай навън да играеш!"
Когато ги изпратих и трите навън, без да ги напердаша, усетих странно чувство за освобождение - като че ли нещо вътре в мен се беше променило. Сега, като се връщам назад, разбирам, че съм премахнала една същностна и вероятно генетична програма, предадена от майка ми.
* * * От няколко години насам Създателят подрежда мозайката за работата с убежденията в мозъка ми. Когато умът ми е узрял да приеме някоя идея, израства нов клон от свещеното дърво на Тета-лечението. Вярвайки, че съм готова да разбера как да променям убежденията и че това изобщо е възможно, постъпвах както обикновено: отивах при Създателя и заповядах: "Създателю, как могат да се променят убежденията? Покажи ми." И ми се показваше, че техниките, които използвам за лечение, могат да се прилагат и в този случай.
Освен това ми беше казано, че за да настъпи изцеление, болният трябва да иска да възстанови здравето си, а лечителят трябва да вярва, че това е възможно. В Тета-лечението вие сте свидетели, а Създателят е този, които лекува. Ако вярвате, че изцелението е невъзможно, няма да можете да го наблюдавате. Но ако болният не иска да оздравее или мисли, че не може да бъде излекуван, ще му помогнете, като работите с убежденията му.