Тета лечение Ваяна Стайбъл


ПОНЯКОГА СМЪРТТА Е ИЗЦЕЛЕНИЕ



страница21/110
Дата13.06.2024
Размер4.53 Mb.
#121416
ТипКнига
1   ...   17   18   19   20   21   22   23   24   ...   110
Стайбъл, Ваяна - Тета лечение
ПОНЯКОГА СМЪРТТА Е ИЗЦЕЛЕНИЕ
Друга група, на която ще попаднете, се състои от хора, които просто искат да умрат. Когато работите с тях, ще установите, че няма значение дали вярват на лечителя или не, нито дали вие вярвате, че ще оздравеят. В крайна сметка трябва да уважите тяхното решение.
При мен дойде клиентка с рак на щитовидната жлеза. В ранен стадий той се лекува лесно със средствата на традиционната медицина. Но тази жена беше оставила болестта й да излезе от контрол, докато накрая ракът се беше разпространил из цялото й тяло. Когато туморът разрушил гласните й струни и се увеличил колкото грейпфрут, лекарите се опитали да го премахнат, но се оказало, че е твърде голям. Когато дойде при мен за пръв път, жената беше много зле и аз разбрах, че умира. Но съпругът й беше решен да я спаси и опитваше всякакви алтернативни методи.
Реших да използвам терапия с цветна светлина, наред с моите лечебни методи. Когато започнах да работя с Тета, установих, че лечението не й действа, както се е случвало с други хора със същото заболяване. По онова време на­блюдавах кои хора реагират на лечението и кои не и бях много любопитна да разбера защо. Зададох си въпроса: "Какви предимства получава тази жена от това, че е толкова болна?"
Тя ми обясни, че докато се борела с рака, за пръв път от много години отношенията със съпруга й станали много близки. Те прекарвали доста време заедно и това й носело радост. За мен като изследовател и лечител това беше истинско откровение. Тази ли беше причината да се разболее? За да бъде обичана? Наистина ли сме способни да създадем негативна ситуация, за да получим положителен резултат?
След като поработихме с жената няколко пъти, тя си тръгна и не се появи четири месеца. Когато дойде отново ми стана много тъжно да я гледам, защото виждах, че е много зле. Сторило й се, че състоянието й значително се е подобрило след първите няколко сеанса, затова решила, че няма нужда да идва пак при мен, но след месец отново се влошило.
Поканих я в кабинета и започнах сеанса. Докато я сканирах, се издигнах нагоре и попитах Създателя: "Какво става с тази жена?" Той отговори: "Ваяна, тя не иска да бъде тук. Не иска да живее." Тогава я попитах:
- Искаш ли да живееш?
Тя отговори утвърдително, но й беше много мъчно, че съпругът й се върнал на работа и вече не прекарвал много време с нея.
Поработихме заедно, тя си тръгна и повече не се появи за редовни сеанси. След няколко седмици ми се обади съпругът й. Тя била в болница и най-вероятно умирала. Попита ме дали бих могла да отида да я посетя. Отговорих му:
- Разбира се, че ще отида.
Когато пристигнах в болницата, той ме помоли да му кажа какво мисли тя, защото не можеше да говори. Загово­рих я мислено и установих, че иска да си иде у дома. Каза ми, че животът й тук е приключил и се сбогува със съпруга си. Предадох му думите й и ние със сълзи на очи наблюда­вахме как тя избира да напусне живота и да премине от другата страна на воала.
"Пусни ме да си отида"
При мен дойде друга жена с рак на гърдата. Той така беше нападнал тялото й, че беше изгубила цялата си гърда. Когато я попитах дали иска да живее, тя отговори "не". Каза, че й омръзнало да слуша кавгите между сестра си и съпруга си. Сестра й му била ядосана, че не й разрешавал да взема болкоуспокояващи лекарства. Според него тя трябвало да страда заради греховете си на Земята. Жената сподели, че повече не може да понася болките и скандалите. Искаше да умре!
Изслушах много внимателно целия разказ. После оти­дох горе и заповядах тялото й да се освободи от болката. Освен това ми беше ясно, че жената има нужда от терапия за хармонизиране на емоциите. Затова поисках Създателят да се погрижи за нея и да й помогне в това тежко състояние. Тя получи емоционално освобождаване с помощта на мой много близък приятел и след три дни почина.
Не можех да я спра, защото знаех, че иска да умре, но след това нейният съпруг ми се обади. Благодари ми, че съм помогнала на жена му и съм улеснила преминаването й в отвъдното. За мен това беше много странно преживяване.
Смъртна присъда
Ето още един случай от моята практика. Наблюдавах моя отдавнашна клиентка, която ми стана добра приятелка, г-жа Крандал, която се разболя от рак на дебелото черво. Лекарите й казали, че ще живее най-много две седмици.
Един ден тя дойде при мен за редовен сеанс и аз ин­туитивно видях, че ракът й е изчезнал напълно. Лекарят й също не открил никакви следи от заболяването, но й казал, че това не означава, че няма рак. Той продължавал да настоява за вече издадената й смъртна присъда.
След като се излекува, г-жа Крандал започна да се грижи за седеммесечното бебе на дъщеря си. Въпреки, че тежеше само 36 кг, тя отглеждаше внучката си. Виждах я често, понякога просто за да си поговорим и да я окуража. Тя ми написа следното стихотворение:
Надявам се, знаеш колко специална си за мен.
Животът ми беше толкова объркан,
но ти ми даде надежда.
Ти бе до мен, когато лекарите ме предадоха.
Ти ме накара да се смея, когато исках аз да плача.
Ти ме накара да разбера, че не искам да умра.
Ти беше с мен от самото начало.
Просто искам аз да ти благодаря
от сърце и от душа.
След година и половина г-жа Крандал получи запушване на червата. Лекарите продължавали да мислят, че каквото и да направят, тя така или иначе ще умре, но онкологът я посъветвал да си направи операция, "просто за по-сигурно". Аз обаче я посъветвах да се консултира е по-компетентен онколог. За съжаление тя позволи да й изрежат част от дебелото черво, вместо да отстранят запушването. Оказа се, че там няма раков тумор.
След безсмислената операция и отстраняването на здравото черво лекарят й съобщил, че тя така и няма да излезе от болницата, защото ще умре. Спомням си как плачеше по телефона и ми казваше, че децата й искат тя да умре и вече са си поделили имота й. Г-жа Крандал все пак се прибра у дома, но децата й не разрешаваха на никого да я посещава, нито да я лекува. Опитах се да я видя, но ми отказаха. Семейството не й позволяваше да прави каквото и да е, за да се спаси. Принудена да се подчини на чуждата воля, моята прекрасна приятелка просто се предаде и по­чина.


Сподели с приятели:
1   ...   17   18   19   20   21   22   23   24   ...   110




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница