The case of the dancing dinosaurus

- Много добре ви разбирам - каза той и пристъпи още напред. - По-младото поколение май има съвсем различни от нашите ценности. А сега ме заведете... - После скочи бързо, сграбчи стареца и заотстъпва към вратата.

- Назад - изрева той, когато Мартин и Брустър се хвърлиха към него. - Няма да умра тук под земята. Ще изляза от тази проклета дупка! Надявам се да има земетресение. Ах как ми се иска то да ви затрупа всичките. А след като умрете аз ще се върна, ще предява претенции за това място и ще стана богат. Земни богове, ама че смешки! Не е моя вината, че сте такива глупаци! Е добре, старче, извикай онези стражи и им кажи да ни пуснат, иначе ще ти строши врата!

- Не - отговори Памир. - Не се страхувам от теб. Земните богове ще ме закрилят. Те няма да ти позволят да се спасиш.

- О, само не това! - изкрещя Шейди, когато мощен трус разтърси стаята. - Послушайте ме! Извикайте стражата!

- Не - каза Памир, а таванът започна да се срутва и в стаята нахлуха струи зловонен газ. - Сега ти трябва да слушаш, защото боговете говорят.

- Не сега, момчето ми, имам още много работа

- Е, тогава не ми остава нищо друго освен да си поговоря с полицията - отвърна Джупитър.

Шейди рязко спря и се втренчи в момчето през тъмните си очила.

- Какво искаш да кажеш, че полицията ще се заинтересува и ще те изслуша? - попита той тихо. – Е добре, мога да си позволя да загубя малко време. Хайде да излезем и да обсъдим въпроса.

Шейди седна на една каменна скамейка и се усмихна снизходително:

- Слушам те - каза той и махна с накичената с пръстени ръка.

- Необходимо ми беше известно време, докато нещата ми се

- Ти пък сега, я помисли малко. Какъв смисъл е имало да правя това - прекъсна го Шейди с равен глас.

- Клифърд не ви е клиент. Той ви уволни, нали? Затова се изненада, когато ви видя днес. Щом разбрахте, че е излязъл от комата, вие побързахте да разберете дали знае или не, че вие сте го ударили.

- Ще те слушам още малко - каза Шейди с мазен глас. - Хайде, продължавай.

- Или Клифърд не знае, че вие сте го нападнали, или му е все едно. Може да знае, но да е решил, че това е идеалната възможност да очерни Мари в очите на чичо им.

- Да допуснем за момент, че аз съм го направил, както ти твърдиш. Какъв, тогава, е бил мотивът ми ? Нямам навика да удрям клиентите си. Това би навредило на работата ми.

- Точно там е въпросът, г-н Зиндлър. Вие нямате никаква работа - каза Джупитър. - Струваше ми се странно, че секретарката ви винаги е на обяд. Освен това в чакалнята ви никога не е имало клиенти.

После онзи кочан от списъци на залагания, който сте изпуснал, когато сте влезли с взлом в ремаркето . Той е от хиподрума. Според мен вие играете на хазарт, г-н Зиндлър, и то с големи суми. И здравата сте загазили.

- Е, добре, Джупитър. Да допуснем за момент, че играя на хазарт и дължа пари, че бизнесът ми запада и че Клифърд и аз сме се скарали, че той ме е уволнил. Дори и да приема всичко това, кажи ми какъв е смисълът да го наранявам?
90
- При положение, че Брустър е в приют под ваша опека, Клифърд умрял, а Мари непълнолетна, вие ще отговаряте за имуществото на Брустър и ще можете да си уредите финансовите проблеми - отговори Джупитър.

Последва дълго мълчание. Накрая Джупитър каза тихо:

- Прав съм, нали, г-н Зиндлър?

Адвокатът сякаш се смали в лъскавия си костюм, закри с ръце лицето си и се разхлипа.

- Всичко беше чиста случайност. Никога не съм имал намерение да правя това. Случи се точно така, както ти каза. Опитах се да поговоря с Клифърд, но той ми се изсмя. Дори отказа да плати това, което ми дължеше. Ядосах се. Сбихме се, аз грабнах една вкаменена кост и го ударих. Стана съвсем случайно, повярвай ми.

- Вярвам ви - каза Джупитър - но това е без значение. Трябва да разкажете всичко на съдията, за да освободи Мари и Мартин.

1. - Добре, ще му кажа - Шейди издуха шумно носа си в копринена носна кърпичка. - А сега би ли ме оставил сам за няколко минути? Не искам никои да ме вижда в този вид. Нека първо се съвзема и после ще отида при съдията. Обърнете на стр. 97.

2. - Ако нямате нищо против, ще остана тук с вас, докато почувствате, че сте готов да говорите - отвърна Джуп. Обърнете на стр. 109.

91
Момчетата върнаха вкаменелостта в скривалището и възстановиха първоначалния вид на шкафа за книги. Докато прекосяваха тъмния хол те не забелязаха фигурата, която се криеше в сенките на съседната стая.

Рано следващата сутрин Тримата детективи се върнаха в къщата на Брустър.

- По дяволите! Какво е ставало тук! - извика Боб, когато отвори вратата на кабинета и видя разхвърляните по пода книги.

Тримата приятели се втурнаха към шкафа, но знаеха, че вече е много късно. Тайникът беше празен.

- Как така е изчезнал Танцуващия динозавър? - разкрещя се Боб. Никой освен нас не знаеше къде е!

- Не мога да повярвам на очите си - изстена Пит. - Някой трябва да ни е проследил.

Когато момчетата излязоха от къщата видяха паркирана полицейска кола.

- Хей, момчета, какво правите тук? – подвикна им един полицай.

Джупитър му обясни, но той не му повярва.

- Ще ви прибера, хлапета - рече полицаят.

Накрая и полицията, и родителите им заповядаха да се откажат от случая.

- А аз искам да стегнете ремаркето, за да го продам - нареди чичо Тайтъс на Джупитър. - То прекалено дълго ми заемаше място в двора.

- Значи сбогом на Бюрото ни - въздъхна Джуп. - Подозирам, че това е краят на Тримата детективи.

Подозренията му не го излъгаха.

- Някой от вас има ли кибрит?

- Ето - каза Пит, след като се порови по джобовете. - Взех го от хотела.

- Бар и грил „Танцуващи води” – прочете Джупитър преди да драсне клечка. Фитилът се запали с леко съскане и изпълни входа на тунела с трепкащи сенки. Джуп запали още две лампи и ги подаде на приятелите си.

Пит хвърли неспокоен поглед на другите двама и ги последва в тунела, който се спускаше рязко надолу. Не след дълго момчетата бяха принудени да забиват пети в каменистата земя и да търсят по-стабилна почва под краката си. В каменните стени тук-таме имаше издатини, които улесняваха спускането им.

Накрая наклонът свърши и те тръгнаха по равно. Топлият въздух стана непоносимо горещ и зловонен, миришеше на развалени яйца. Стените, които ги притискаха от двете страни, пареха и беше невъзможно да ги докоснеш.

- Тази смрад, тази горещина... дали да не се връщаме - започна да се колебае Джупитър.

- Нека продължим още малко - предложи Боб. - Започва да става интересно. Вижте, стая!

Момчетата влязоха в кръгло помещение с висок, сводест таван.

- Погледнете пода - посипан е с пясък, който е заравнен и е на шарки.

- Да бе! А ние стъпваме по него - възкликна Пит - Голяма радост ще им доставим, няма що! Хей, Джуп, ей там горе, на онзи пиедестал, не е ли това Танцуващият динозавър?
93
Вперили очи в блестящата вкаменелост, момчетата тръгнаха към нея, като внимаваха да не стъпват по шарките върху пясъка.

- Със сигурност е той - каза Джупитър, без да откъсва очи от зиналата уста с оголени зъби и тънки крайници, застинали в тази поза преди милиони години. Лампите осветяваха отдавна умрялото животно и то блестеше като златно. Ослепително лъскавите петънца очертаваха изправения на задните си крака динозавър и създаваха впечатлението, че той се движи в някакъв странен танц.

- Леле божичко, имам чувството, че всеки момент това чудо ще скочи и ще ме захапе - възкликна Пит, изпълнен със страхопочитание. - Празните вдлъбнатини на очите на динозавъра отвърнаха на погледа му. - Как мислите че е попаднал тук?

- Я оставете това! Елате да видите тук! – викна Боб възбудено. - Когато се обърнаха, Пит и Джуп го видяха изправен пред изумителна колекция от кости. Някои от тях бяха цели скелети на животни и хора, отдавна изчезнали от лицето на земята, други - само отделни части.

- Джупитър, наистина фантастично! - Боб беше изпаднал в екстаз. - Виж, това е праисторически тигър с извити кучешки зъби, а това са бивници на мамут. Всеки музей би дал цяло състояние за тези неща!

- Прав си - съгласи се Джупитър. - Това са находки още от появата на света. Но как са попаднали тук? Кой ги е събирал? Кой е поставил тази вкаменелост на пиедестала и е направил тези шарки върху пясъка?

По-нататъшното им проучване не ги доведе до нищо, освен до жълта, зловонна димна завеса, която скриваше от погледа най-отдалечената част на помещението.

- Не отивай там - викна Боб и дръпна Джупитер за ръката, когато той се насочи натам. - Нищо чудно да е отровен газ.

- И на мен много много, не ми се ще да ходя - отвърна Джупитър, - но един истински учен проучва обекта на изследването си от всички страни.

- С други думи казано, никакво напускане точно сега - изсумтя Пит.

Боб въздъхна, пъхна очилата в джоба си и тримата навлязоха в мъглата. От пукнатините в пода се виеше гореща пара, а влагата се стичаше като дъжд.

- Страхотно! - възкликна Пит някъде отляво. - Елате тук, приятели!

Вървейки слепешком сред обгръщащия ги мъглив облак, Боб и Джупитър се насочиха в посоката, откъдето долетя гласът на Пит и се спряха смаяни пред един огромен идол, който се извисяваше над мъглата. Той имаше човешки черти и беше изработен от лъскаво злато. В ръцете си държеше голяма каменна купа, пълна с разтопена лава, която бълбукаше и бавно се изливаше в поредица от други по-малки купи. От последната купа тя се стичаше в дупка в земята, като оставяше след себе си пенлива утайка от златен метал, която приличаше на морска пяна върху крайбрежен пясък.

- Същият материал, от който е направена статуята. Обзалагам се, че е злато. Стойността му вероятно е милиарди долари! - отвърна възбудено Пит. - И какво ще правим сега?

1. - Ще продължим да проучваме - каза Боб решително. - Хайде да се върнем горе и да тръгнем по другия тунел. Обърнете на стр. 43.

2. - Според мен ние не трябва да забравяме първоначалната цел, заради която тръгнахме – възрази Джупитър. - След като динозавърът е тук, много вероятно е и г-н Брустър да е тук. Трябва напуснем това място и да уведомим Шейди и властите. Обърнете на стр. 106.

97
Две седмици по-късно Джупитър и Пит помагаха при разтоварването на камион с перални машини в двора за отпадъци, когато пристигна Боб.

- Погледнете това! - извика той и размаха един вестник. - „Адвокат присвоява милиони” - прочете заглавието Боб. - Знаех си, че Шейди Зиндлър е мошеник.

- Значи ли това , че Мари е освободена?

- Не знам - отвърна Боб. - В статията няма нито дума по този въпрос. Цялата е само за Шейди. Пише как е ограбил всичките пари на г-н Брустър и на Клифърд.

- Къде е той? Заловили ли са го?

- Полицията подозира, че известният адвокат е напуснал страната. Местонахождението му е неизвестно - прочете Боб.

- Колко ужасно! - възмути се Джупитър. - Жалко, че ни забраниха да продължим да разследваме случая. Може би щяхме да успеем да предотвратим това.
КРАЙ

98
- Г-н Зиндлър! Как стигнахте дотук? - попита изумен Джупитър, докато адвокатът оглеждаше затвора им.

- Ами проследих ви, как иначе? - озъби се Шейди. - Той изтръска от прахта лъскавия си костюм и намести пръстените си.

- Защо просто не дойдохте с нас?

- Време е да пораснеш, хлапе. Ако бях тръгнал с вас, Брустър можеше да ме види и ние никога нямаше да успеем да се доближим.

- Да се доближим до какво? - попита Боб, но преди Шейди да успее да отговори, вратата се отвори и в стаята влязоха Мартин, Мари и Арнолд Брустър.

За миг настъпи гробна тишина, после всички започнаха да говорят едновременно.

- Тишина - извика Брустър. - Един по един. Зиндлър, какво по дяволите търсиш тук?

- Ами, безпокоях се за вас - каза мазно Шейди. - Момчетата ми казаха за телефонното ви обаждане и...

- И ти така се притесни, че трябваше на всяка цена да се увериш, че съм добре - прекъсна го сухо Брустър. - Имаше възможност да проявиш част от тази загриженост, докато бях гост на приюта ти. Както и да е, пристигането ти тук хвърли в паника племето. Вождът - дядото на Мартин - мисли, че Мартин, Мари и аз сме предали хората му. Не желае дори да ни изслуша. Страхувам се, че отсега нататък ще има дълго да се гледаме един друг.

- Не! Г-н Брустър, ние трябва да излезем оттук! - извика Боб. - Джупитър казва, че ще има земетресение!

Мари нададе слаб, приглушен вик и се вкопчи Мартин, който я прегърна нежно.

99
- Защо мислиш така? - попита Мартин.

Джупитър му обясни набързо.

- Наистина земните богове като че ли са по-неспокойни от обикновено - каза тихо Мартин.

Пленниците останаха заключени в килията цяла нощ. Страхът не им позволи да заспят. Земята периодично се раздрусваше и с всеки изминал час миризмата на развалени яйца се засилваше.

На сутринта Памир влезе в килията и обяви:

- Земните богове са ядосани. Те се събуждат и питат кой е откраднал Бранителят.

- Казах ти, че го направих за доброто на племето - увери го Мартин. - Сега той отново е тук.

- Като си сменил мястото на Танцуващия динозавър, Идрис, ти си престъпил завета на Предците.

- Ти не разбираш, дядо - отвърна Мартин. - Трябваше да разбера дали лъскавият метал е скъпоценен. Исках някой да го оцени.

- Той не е ли достатъчно ценен за нас просто такъв, какъвто си е? - попита старецът.

- Разбира се - каза Мартин. - Но ако металът е ценен за белите хора, ние бихме могли да купим тази земя. Бихме могли да живеем на земята, без да се страхуваме. Бихме могли да се присъединим към света.

Години наред приятелят ни Брустър купува земя и я пази за нас. Точно по тази причини и заради това, че пазеше тайната ни, животът му беше застрашен.

- Помогнал ти е да откраднеш Бранителя и доведе хора при нас - каза Памир. - Той не ни е никакъв приятел.

- Аз не съм ви враг - възрази Брустър. - Правех всичко, което е по силите ми да живеете и да благоденствате.

- Боговете се гневят - съгласи се Памир.

- Тогава какво търсим още тук? Трябва да излезем навън? - изкрещя Шейди.

- Нашата съдба е в ръцете на Боговете – отвърна спокойно Памир.

1. - Старецът е луд - прошепна Шейди на Джупитър. - Аз ще го хвана. Ако той е наш заложник, те ще ни пуснат да си вървим. Обърнете на стр. 87.

2. - Не - възпротиви се Джупитър. - Сигурно ще успеем да го вразумим и да го убедим да ни пусне. Никой не иска да умира. Обърнете на стр. 115.

- Не се притеснявай за това - успокои я Джупитер. - Аз ще се погрижа за всички.

- Сега, след като убеди Мари, мога ли и аз да те попитам как точно ще прехвърлиш цялото това индианско племе от Комина до Роки бийч? - полюбопитства Шейди.

- Не - отвърна Джупитър. - Но ако присъствате на заседанието на съда в 8 часа вечерта, обещавам ви, че няма да скучаете.

- Не бих го пропуснал за нищо на света - рече адвокатът, вдигна пръстите на дясната си ръка към въображаемата шапка и излезе на улицата.

- И все пак - попита Пит - как наистина ще направим това?

- Уърдингтън - отговори Джупитър, като имаше предвид шофьора англичанин, който му беше задължен. - Обзалагам се, че ще можем да убедим и други шофьори от „Рент енд райд” да ни помогнат.

Уърдингтън направо изпадна във възторг, че ще може да помогне и не след дълго големият черен ролс ройс с позлатени лайсни спря пред тях, следван от колона от по-обикновени лимузини.

- Господарю Джупитър! Много се радвам, че ме потърсихте за помощ - каза високият като върлина шофьор англичанин, докато държеше отворена вратата на колата. - В последно време ужасно много се отегчавах. Малко емоции ще ми бъдат добре дошли. Какво точно ще правим?

102
- Ще отидем до Комина и ще докараме навреме едно укрило се, под земята индианско племе, за да освободим една невинна девойка и да заловим крадеца - отговори Джупитър.

- Чудесно, сър - каза Уърдингтън и редицата лимузини потегли на юг към Комина.

Едва ли някой, освен Джупитър и приятелите му, някога ще узнае какво точно е станало в Комина, но точно в 8 часа вечерта лимузините се върнаха в Роки бийч с необикновения си товар.

Джупитър поведе Арнолд Брустър и достолепното шествие от индианци нагоре по стълбите на полицейския участък, без да обръща внимание на смаяните погледи на зяпачите.

Скоро съдебната зала се изпълни с граждани на Роки бийч и с Народа на ветровете, които се гледаха едни други стъписани.

- Ред в съда! - викна съдията от висотата на положението си. - Ще ми каже ли някой какво става тук?

- Ваше благородие, днес следобед вие обвинихте Мартин Ишняк в притежаване на откраднати предмети, а Мари Брустър в опит за убийство - заяви тихо Джупитър. - Мога да докажа, че тези обвинения са неоснователни. Виновникът е тук и ако поставите охрана на вратата, аз мога да разкрия неговата самоличност.

- Това е незаконно - намръщи се съдията. – Все пак нямам нищо против да те изслушам.

След като се увери, че Клифърд, Мари, Арнолд Брустър и Мартин са в залата, Джупитър започна.

- Сутринта на 30 септември Клифърд Брустър бе ударен по главата с тъп предмет и бе сериозно ранен. Първоначално обвинението падна върху Арнолд Брустър. Не той е нападнал племенника си, но страхувайки се, че ще бъде обвинен е потърсил убежище при най-добрите си приятели, изчезнало индианско племе чиято тайна г-н Брустър е пазил години наред.

- Тогава кой, ако смея да попитам, е извършителят на престъплението? - прекъсна го съдията .

- Алфред Зиндлър го е извършил, сър. Собственият адвокат на Клифърд Брустър - отговори Джупитър.

- Възразявам! - подскочи като ужилен Шейди и от устата му се разхвърчаха слюнки. - Нима ще Позволите на този сополанко да ме клевети?

- Обвиненията са сериозни - каза съдията. - Това, че си дете. не ти дава право да говориш подобни неща, без да можеш да ги докажеш.

- Мога да ги докажа - отвърна спокойно Джупитър. - Г-н Зиндлър каза, че е счупил очилата си на стълбите в къщата на г-н Брустър. Какво обаче всъщност се е случило? Той и Клифърд са се скарали в кабинета. Сбили са се, очилата на г-н Зиндлър са паднали и са се счупили. Тогава г-н Зиндлър е ударил Клифърд с вкаменена кост и е избягал. Ако проверите, ще намерите счупени стъклени парченца върху килима в кабинета.

После г-н Брустър се е върнал в кабинета си, за да направи последен опит да изглади противоречията си с Клифърд. Той го намира проснат на пода в локва кръв. Решава, че племенникът му е мъртъв и че обвиненията в убийство ще паднат върху него заради разменените между двамата гневни думи, и избягва.

След като укроти разкрещелия се Шейди, съдията попита:

- Г-н Зиндлър не би имал интерес да напада собствения си клиент, не мислиш ли? Какви са били мотивите му?

- Г-н Зиндлър е имал крещяща нужда от пари, факт, който лесно би могъл да се установи след едно бързо разследване.

Г-н Брустър, който е действал за доброто на племето, е купувал земята около убежището на хората от Народа на ветровете. Земя, богата на злато и други ценни метали.

- Този среброкос койот се опитва да открадне земята ни? - възропта вождът. Той изрева някаква заповед и двама мускулести мъже сграбчиха Шейди. Единият допря острието на нож до гърлото на адвоката.

- Стана случайно! Извика Шейди с писклив глас. - Никога не съм възнамерявал да убивам Клифърд! Аз само се пошегувах! По-о м-м-о-о-ощ!

- Г-н Джоунс, вие наистина се аргументирахте - каза съдията надявам се, че ще успеете да убедите приятелите си да оставят на мира г-н Зиндлър. Мисля, че полицейските служители ще могат да се погрижат за него.

Вождът произнесе реч. После, докато Мартин и Мари се прегръщаха щастливо, а Арнолд Брустър и Памир си стискаха дружески ръцете, уплашеният до смърт Шейди беше откаран в затвора.

- Тук нищо не е наше, затова нямаме право да вземаме каквото и да било - сряза го Джупитър. – Освен това след няколко часа и другите ще имат възможност да видят тази стая със собствените си очи.

Изгаряйки от желание да се махнат от неизвестното в мрака, момчетата хукнаха обратно нагоре по тунела и не след дълго се озоваха извън пещерата. Те с облекчение поеха дълбоко хладния чист въздух.

- Нямам търпение да видя физиономиите им, когато им кажем какво сме видели – предвкусваше удоволствието Пит, докато тримата поеха дългия път обратно към Комина.

Реакцията обаче не беше такава, каквато очакваха.

- Открили сте какво? - попита изумен Шейди. - Казах ви да се забавлявате, а не да си фантазирате врели-некипели.

- Странно, целият си живот съм прекарал тук - изрече провлечено шефът на полицията, - но никога не съм чувал за праисторически хора, които живеят в планината. Нищо не може да вирее там горе, защото няма капка вода.

Всъщност единственият човек, който изслуша разказа им, беше Хуан, младият келнер на хотела.

- Бих искал да видя това място - каза той. - Следобед ще дойда с вас.

След като набързо погълнаха обеда, момчетата бяха готови да потеглят.

- Този път ще вземем нещо с нас, за да ни повярват - каза твърдо Пит.

Тримата детективи се движеха по обратния път заедно с Хуан. В един момент Джупитър ги спря и каза:

- Бодливи храсти растат навсякъде - обади се Хуан. - И на всичкото отгоре те всички си приличат.

- Така е, но ако се вгледаш по-отблизо ще видиш, че този храст е затиснат с камъни - обясни му Пит. - Трябва да е някъде наоколо.

Момчетата търсиха усърдно, но така и не успяха да открият храста и прохода в планината.

- Не разбирам - извика Боб объркан. - Тази сутрин беше тук. Къде е сега? Не може да изчезне ей така!

- В тази планина се случват странни неща - каза сериозно Хуан. Може би древните богове не са искали да бъдат открити и са се скрили от вас.

- Какви древни богове? - попита Пит недоверчиво.

- Онези, които казахте, че сте открили - отвърна простодушно Хуан.

- Струва ми се, че това е мястото - въздъхна Джупитър. - Но този трънлив храст наистина расте, а не е затиснат с камъни. И този голям процеп е запълнен със скални отломки.

- Обзалагам се, че някой забил надълбоко този храст и е запълнил процепа, за да не можем да продължим нататък - ядоса се Пит.

- Аз пък съм склонен да мисля, че не това е мястото - каза Джупитър. - Хайде да продължим да търсим. Трябва да го намерим.

След няколко часа търсене дори и Джупитър беше принуден да признае поражението.

- Знаех си, че трябваше да вземем нещо със себе си, за доказателство - измърмори Пит.