Тибетски тайни на младостта и жизнеността (Как да възстановим и запазим здравето си) Петер Келдер Въведение
Изтегляне 0.77 Mb.
|
| Първа част
ПОЛКОВНИК БРАДФОРД Един следобед, докато седях в "Клуба на пътешествениците", където бях влязъл за да се скрия от проливния дъжд, захванах разговор с един твърде интересен човек. Не си дадох веднага сметка за това, но тази среща щеше да промени живота ми. Беше човек на значителна възраст, вероятно около края на шестдесетте, чийто вид напълно отговаряше на възрастта. Бе слаб и се движеше с трудност, подпирайки се на бастун. Обясни ми, че бил офицер, пенсионирал се от британската армия и работил като дипломат. Малко бяха местата на планетата, където полковник Брадфорд - това бе името му - по една или друга причина не бе стъпвал по време на живота си. Бях пленен от разказите за приключенията по време на пътуванията му - излишно е да казвам, че прекарвах един изключително интересен следобед, слушайки го... Впоследствие се срещахме от време на време и провеждахме продължителни разговори. Много години минаха оттогава. По време на една от срещите ни, полковник Брадфорд ме извести, че държи да ми съобщи нещо важно. Използвайки присъщите му такт и дипломатичност, той ми разказа, че докато бил в Индия, няколко години по-рано, бил влязъл във връзка с обитателите на една отдалечена област. Те принадлежали на група от тибетски лами и очевидно били открили извора на младостта. Хората говорели за тях като за старци. Възобновили по чудодеен начин здравето, младостта, силата и мъжествеността си, известно време, след като влезли в манастира; обаче никой не знаел, къде се намира този манастир. Като много други, полковник Брадфорд бе изминал по-голямата част от житейския си път и колкото повече слушал за този извор на младостта, толкова повече бил обзет от убеждението, че манастирът трябва да съществува. Започна да събира информация, за да установи точното му местонахождение и с течение на годините желанието му да отиде там нарастваше. Той бе, струваше ми се, решен да се върне в Индия, за да открие това място и желаеше да го последвам в пътуването му. Бях убеден в правдоподобността на разказа му и се изкушавах да тръгна с него, но в края на краищата, реших да не го направя. Скоро той замина: утешавах се, че не съм го последвал, казвайки си че всеки трябва да се примири със стареенето и че полковникът грешеше, опитвайки се да открие този извор на младостта, който щеше да му позволи да възстанови младостта и здравето си. Въпреки това, искрено се надявах да успее в начинанието си. Изтегляне 0.77 Mb. Сподели с приятели:
|