Тимошки клуб – Княжевац,Сърбия Сдружение „Знание” – Ловеч, България

Правната рамка на социалните услуги в България се определя от Закона за социалното подпомагане и правилника за неговото приложение. Законът е приет през 1998 г. Той регламентира органите за управление на услугите, начинът на финансиране, доставчиците, условията, на които те трябва да отговарят.

Според закона социални услуги в специализираните институции се предоставят само след изчерпване на възможностите за извършване на услуги в общността.

Създаването и развитието на социални услуги в общността, като сърцевина на деинституционализирането на услугите се базира на приети Областни и Общински стратегии за социалните услуги.

Стратегиите обхващат 5-годишен период и включват:

1. анализ на потребностите от социални услуги на общинско и областно равнище по следните показатели:

a) видове социални услуги;

б) качество на социалните услуги;

в) целеви групи;

г) възможност на общините за финансиране на социални услуги;

д) капацитет за предоставяне на социални услуги;

е) взаимодействие с други услуги в областта на образованието, здравеопазването, пазара на труда и други;

ж) достъпност и устойчивост на социалните услуги;

з) участие на гражданското общество, доставчиците на социални услуги и самите потребители в развитието на социалните услуги;

и) други важни за развитието на социалните услуги фактори;

2. описание на предизвикателствата, стратегическите цели и необходимите дейности в областта на социалните услуги;

3. вид и брой на социалните услуги, предоставяни в специализирани институции, които се планира да бъдат закрити;

4. ресурсно обезпечаване;

5. резултати и индикатори за изпълнение;

6. механизъм за участие на гражданското общество, доставчиците на социални услуги и самите потребители в дейностите по стратегията;

7. механизъм за периодичен преглед и за актуализиране на стратегията;

8. отговорни за изпълнението, координацията и контрола органи.

За изпълнение на общинските стратегии ежегодно се приема годишен план за развитие на социалните услуги на общинско равнище. Планът се предоставя на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане. Той взима решение за откриване, промяна на вида и промяна на капацитета на социалните услуги, когато са делегирани от държавата дейности и отговарят на стандартите и критериите за социални услуги и закриване на социални услуги, когато са делегирани от държавата дейности. Това решение задължително се предшества от решение на съответния Общински съвет. В случаите на закриване на социални услуги за деца, задължително се изисква и становище на председателя на Държавната агенция за закрила на детето.

Кметът на общината може да възлага управлението на социалните услуги след провеждане на конкурс на юридически лица притежаващи регистрация в Агенция социално подпомагане, а когато услугата е за деца – и след регистрация в Държавната агенция за закрила на детето.

Доставчиците на социални услуги изготвят индивидуален план след оценка на нуждите на всеки потребител на услугите. В индивидуалния план на потребителя на социални услуги в специализираните институции се включват мерки за извеждане от тях и за социално включване. Законът регламентира и стандарти за предоставянето на социалните услуги в общността и за специализираните институции.

В центъра на общественото внимание на процеса на деинституционализация стоят децата. Процесът на деинституционализация на грижите за деца в България реално започва през 2000 г. с приемането на Закона за закрила на детето. Законът е основния специализиран закон в българското законодателство, които регламентира държавната политика спрямо децата в риск. Според този закон специализираните институции са «домове пансионен тип за отглеждане и възпитание на деца, в които те са трайно отделени от своята домашна среда». Институциите за деца с различна големина, организация на работа, местоположение. Общото обаче между всички е, че в тях децата живеят отделени от семействата и близките си.

Философията на закона е подчинена на разбирането, че семейството е най-добрата среда за отглеждането и възпитанието на едно дете. В този контекст законът урежда настаняването на дете извън семейството само след решение на съда. Настаняване в институция се допуска само ако всички други мерки за защита са били изчерпени.

Съгласно закона дете може да бъде настанено извън семейството само ако в случай, че родителите му са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени; родителите, настойниците или попечителите без основателна причина трайно не полагат грижи за детето или се намират в трайна невъзможност да го отглеждат детето. Детето се извежда от семейството и когато е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.

В законодателството и в практиката се изработва следното разбиране за деинституционализирането на деца, настанени в институции.

Връщане на детето в биологичното семейство,

подпомагане и услуги в семейна среда

Ако не

Настаняване на детето в семейство на родственица или близки




Ако не

Осиновяване



Ако не

Настаняване в приемно семейство



Ако не

Настаняване в социална услуга резидентен тип




Ако не

Институция

Настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството. От това правило се допускат изключения само в случаите, когато се налага спешно извеждане на детето от семейството.

Със изменения в закона за социално подпомагане през 2002 г. се създава Агенция социално подпомагане, която изпълнява изпълнение на държавната политика в областта на социалното подпомагане. Създават се и териториалните поделения на Агенцията за социално подпомагане. Те са регионални дирекции за социално подпомагане в областните административни центрове и дирекции "Социално подпомагане".
В дирекциите "Социално подпомагане" се създават отдели "Закрила на детето".
През 2003 година България прие значителни изменения в законодателството, свързано със закрилата на детето. Приети бяха и важни поднормативни актове. Най-важните документи за процеса на деинституционализация са Наредбата за предотвратяване на изоставянето на деца и настаняването им в специализирани институции и Наредбата за условията за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства настаняване на деца в тях.
През 2003 г. е приет първият документ, който даде началото на процеса на деинституционализация - Плана за намаляване броя на децата, настанени в специализирани институции за 2003-2005 година. Изпълнението на плана доведе до първото значително намаляване на броя на децата в институции. В изпълнение на плана за периода май - октомври 2004 г. беше извършена оценка на специализираните институции в страната - домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи, домове за медико-социални грижи за деца и домове за деца и младежи с умствена изостаналост. Оценката беше последвана от конкретни заключения и препоръки. Анализът на проведената оценка е в основата на създаване на механизъм за закриване, реформиране и преструктуриране на специализираните институции за деца. Важна част от този механизъм са критериите за закриване, реформиране и преструктуриране на специализираните институции. Така се взима решение за реформиране на 118 институции, за преструктуриране от 20 и закриване на 6 специализирани институции.
През 2006 г. се провежда втора оценка на специализираните институции. Отбелязан е напредъка при прилагането на стандартите за качество за предоставяне на социални услуги за деца. Най-значителен напредък е отчетен в някои от критериите, свързани с индивидуализиране на грижите за деца, включително задоволяване на културни, религиозни, езикови и етнически нужди и създаване на възможности за социална интеграция и адаптация на децата. Създадени са постоянни мултидисциплинарни екипи за работа с деца, състояща се от специалисти за различни области на компетентност. Сериозни усилия са отделени на квалификацията на персонала.

През 2008 г. Народното събрание прие Национална стратегия за детето 2008-2018. Една от основните цели на стратегията е да гарантира правото на всяко дете да живее в семейна среда. Приоритетните области на стратегията са "Намаляване на детската бедност и създаване на условия за социално включване на деца" включва дейности за мониторинг на спазването на правата на децата и стандартите за качество на услугите за деца; мониторинг на процеса на реформа в грижата и защита на децата, отглеждани в специализирани институции, разработване на мерки за подкрепа на отговорното родителство и подкрепата за родителите, когато има риск от изоставяне на детето, развитие на социални услуги в общността за подкрепа на деца и т.н. Всяка година Министерският съвет приема Националната програма за закрила на детето, който включва конкретни мерки за постигане на гореспоменатите цели.

От 2001 г. до 2008 г. броят на децата в специализирани институции намалява с 43% - от 12 609 до 7276.

От 2003 г. социалните услуги са децентрализирани и управлението им се прехвърля от държавата към общините като делегирана от държавата дейност. Финансирането на делегираните дейности се определя на база на финансови стандарти за социалните услуги.

През 2010 г. Министерски съвет прие Националната стратегия „Визия за деинституционализацията на децата в Република България”. Стратегията се основава на политиката в най-добрия интерес на детето, насочена към подкрепа на семействата и създаване на най-добри условия за развитие на децата и реализиране на техния пълен потенциал. В резултат на изпълнението на този стратегически документ, се очаква в дългосрочен план, преминавайки през намаляване на броя на децата в институциите, да се достигне до пълното закриване на класическия тип институции, като същевременно се прекрати настаняването в институции на децата от 0 до 3 годишна възраст след приключване на реформата. Планираните мерки са насочени преди всичко към регулиране на входа на институциите, чрез подкрепа на семейството и развитие на услуги за предотвратяване на изоставянето, като услуги за превенция на рисковете в семейството, ранна интервенция и подкрепа на детето, услуги по семейно планиране и семейна медиация. Усилията ще бъдат насочени към въвеждане на приемната грижа в национален мащаб, като основна алтернатива на настаняването в специализирана институция и насърчаване развитието на осиновяването. Друга съществена част от дейностите ще бъдат насочени към регулиране на изхода на институциите и намаляване на броя на децата, които преминават от една институция в друга.

Първият приоритет при изпълнение на стратегията ще бъде деинституционализацията на децата с увреждания, настанени в домовете за деца с умствени увреждания и децата с увреждания над 3 години, настанени в домовете за медико-социални грижи.  Изборът на тази целева група за първи бенефициент се предопределя от обстоятелството, че нивото на грижа по отношение на тези деца е най-слабо и те са в най-висока степен на социална изолация.

Приет е и план за действие на стратегията.

Предоставянето на социални услуги в общността в подкрепа на семействата с цел предотвратяване на институционализирането на деца, играе централна роля в процеса на деинституционализация. Това е начин да се насърчат общините да създават социални услуги, които отговарят на конкретните нужди на Общността.

Документи, които определят най-важните политически решения за развитие на определени социални групи в обществото и грижата към тях са Стратегията за осигуряване на равни възможности на хората с увреждания 2008 - 2015 г. и План за действие за осигуряване на равни възможности на хората с увреждания 2008 – 2009, Политика за психично здраве на Република България 2004-2012 г., Стратегията за децентрализация и програма за изпълнението на стратегията 2006 – 2009 г. Тези документи в различна степен определят философията за развитие на социалните услуги и постигнатото съгласие за необратимост на процесите на деинституционализация.

България наследи от миналото си разгърната система от институции за деца. Те са различни видове според възрастта на децата или спецификата на заболяванията им. Не са изключение случаите, в които децата и младежите бяха разделяни в отделни институции по полов признак. Различните видове институции бяха на подчинение на различни министерства, а работата в тях се регламентираше с различни нормативни актове. Броят на децата в тях бе голям, тъй като настаняването в институция бе почти единственият начин за оказване на помощ на семействата, които не са в състояние да се справят с отглеждането на децата си. Единствената разумна алтернатива на институционализирането на деца беше осиновяването, което беше възпрепятствано от тежки и тромави административни процедури.

Според проучвания на Държавната агенция за закрила на детето в голямата част от случаите децата в институции бяха там по социални индикации. През 2006 г. например повече от 80% от децата, намиращи се в специализирани институции имат семейство и са настанени в институция, поради невъзможност да бъдат отглеждани в семейна среда . Едва 2 % от децата са пълни сираци.

Видовете съществуващи институции за деца в България са:

• 
  Домовете за деца, лишени от родителски грижи;
  
• 
  Домовете са специализирана институция, която предоставя социални услуги по отглеждане и възпитание на деца от 3 до 18 години или до завършване на средно образование, но не повече от 20 години;
  
• 
  Домове за медико-социални грижи.
  

• 
  Домовете за деца и младежи с умствена изостаналост.
  

Характерните белези на институциите в страна бяха, че децата в тях живееха в среда, много по-различна от семейната. В тази среда те се хранеха, спяха, обучаваха се, осъществяваха контакти с връстниците си. Контактите с възрастните близки бяха ограничавани в ясни времеви граници и в по-голяма част от случаите не бяха системни. Децата живееха в условия на изолация, без пълноценни контакти с общността. Връзките с хората извън институциите бяха редки и по повод на конкретни събития – посещение на кино, театър, срещи с други деца или посетители. Най-често с тях се контактуваше по повод на различни празници. Случаите, в които децата имаха близък възрастен различен от възрастните от персонала, с който изграждаха трайни отношения на доверие и привързаност, бяха редки. Най-затворените и изолирани бяха така наречените “тоталната институция” – това са институции, при които целият живот на детето протича в тях. При тях в институцията се провежда образованието, самоподготовката, свободното време, съня на децата. Преди промените в страната през 1998 г. тези институции са изграждани в места отдалечени от големите населени места – най-често в малки села или откъснати райони на страната, което допълнително възпрепятства интеграцията на децата в обществото.

В тези институции основните физиологически потребности на децата от подслон, храна, здравна помощ, както и от образование бяха задоволени сравнително добре, но съществуваше дефицит от условия за изграждане на личностна идентичност, на автономност, от индивидуализирано отношение и емоционална близост с близки хора.

Според доклад от изследване на ФИЦЕ България и Синовейт България⁵ статусът на децата в институции е следния:

Семеен статус:

Най-голям процент от децата в институциите са деца на самотни или разведени родители. Друга основна част от децата в домовете са деца на родители с нисък социален статус и безработни на родителите. Следват по численост децата на многодетни семейства; на родители са с тежки хронични или психични заболявания; на родители, лишени или с ограничени родителски права; на родителите изтърпяващи наказание “лишаване от свобода”; на починали родители; на неизвестни родители; на родители граждани или бежанци и на непълнолетни родители

В Домовете за медико-социални грижи и Домовете за отглеждане и възпитание на деца лишени от родителски грижи преобладават здравите деца – без увреждане или хронични заболявания. Клинично здрави - без увреждания и/или хронични заболявания са 55% от децата в в първия тип институции и 72% от децата, отглеждани във втория тип.

От настанените в специализирани институции деца 47 % са от ромска етнокултурна принадлежност, 35% са с българска етнокултурна принадлежност, 6 % с турска, 2% с друга и 10% с неопределена.

Институциите за деца са доста различни към настоящия момент – наблюдават се различни начини на организация, материална база, ефективност в работа на персонала, взаимоотношения, и т.н. Има голям контраст, според специалистите, между институции, които имат добра организация на работа и постигат добри резултати с децата и такива, които не успяват да се справят, поради едни или други причини.

Общи елементи между всички институции са, че навсякъде материалната база е подобрена и предлага задоволителни условия на живот. Качеството и количеството на храната е като цяло добро. Полагат се усилия за осигуряване на лично пространство и лични вещи за децата. Активно се работи по преструктурирането на институциите, като в тях се създават услуги, което във възможната степен отговарят на потребностите на децата – групи за дневна и седмична грижа. Децата в тези групи не прекъсват връзката си със свои близки, което създава предпоставки връщане в семействата в при настъпване на подходящи условия.

Пример! Дом за деца лишени от родителски грижи ”Олга Скобелева” – гр. Пловдив⁶ е специализирана институция за деца лишени от родителска грижа, обслужващо звено със социално предназначение към Община Пловдив, което предоставя грижи и социални услуги по отношение на отглеждане, възпитание, обучение и образование на деца и младежи от 7-20 години. Домът е създаден през 1948 г. със заповед на Подпредседателя на Министерския съвет и Министъра на външните работи като българо-мохамеданска гимназия с пансион. В този дом намират приют много родопски деца без разлика на пол и вяра. През учебната 1970/1971 г броят на възпитаниците в пансиона е 268, от които 150 от българо-мохамедански семейства. През 1982-1983 год. се сливат Дом за сираци № 4 и Дом за девойки № 5 под името Дом да средношколци „Дичо Петров”. С промените на специализираните институции за деца от 1999 г. Пловдивски дом за средношколци е преименуван в Дом „Олга Скобелева” с капацитет 110 деца и младежи в неравностойно социално положение.
Към настоящият момент Дом „Олга Скобелева” е специализирана институция за деца и младежи със социално предназначение с капацитет 90 деца и младежи в неравностойно социално положение. Институцията е преструктурирана.В момента тя предлага следните услуги за деца лишени от родителски грижи:

Във времето дейностите по извеждане на децата от институции в семейна или близка до семейната среда все повече се изместват към дейности за превенция на изоставянето и към създаване на нови възможности за подкрепа на децата и семействата в общността.

• 
  За всяко дете трябва да има оценка на потребностите, която да включва оценка на родителския капацитет и възможността детето да бъде отглеждано в родното си семейство.
  

• 
  Нито едно дете не бива да се извежда от институция, без да има план за действие и грижа, разработен съвместно с хората, които понастоящем и в бъдеще ще се грижат за него, и с участието на родното му семейство, когато това е възможно.
  

• 
  Поддържането на контакт и емоционална връзка между родното семейство и детето, когато това е възможно, трябва да е основен елемент от осигуряването на постоянна грижа за всяко дете, независимо дали има или не възможност за бъдеща реинтеграция.
  
• 
  За всички деца от институциите за закриване трябва да бъде осигурено настаняване в семейна или близка до семейната среда, като нито едно дете не бива да бъде пропуснато.
  

• 
  Институции не се закриват чрез преместване на деца от една институция в друга.
  

• 
  Осигурява се предимство за настанявания в семейна среда – при търсенето на услуги, алтернативни на престоя в институция, първо се полагат всички усилия за реинтеграция на детето в родното му семейство, когато това е уместно и не застрашава живота на детето. Когато това не е възможно, се търси възможност за дългосрочно решение в най-добрия интерес на детето, при което първо се търси настаняване в семейство на близки или роднини, а след това при осиновители или приемни родители.
  
• 
  Децата се настаняват в услуги от резидентен тип за малък брой деца, само когато не е възможно настаняване в семейство, като търсенето на семейна форма на грижа от системата на закрила не престава с настаняването.
  
• 
  Търсенето на постоянно решение за детето е ключова част от плана за действие за да се сведе до минимум преместването му от една форма на грижа в друга.
  
• 
  Децата трябва да се включват, доколкото е възможно, в процеса на вземане на решения за формата на грижа, която ще бъде избрана.
  
• 
  Братята и сестрите трябва да се събират и да се отглеждат заедно, освен ако това не е уместно и възможно.
  
• 
  След извеждане на деца от институциите, техният капацитет трябва да бъде намален, до окончателното им закриване.
  
• 
  Приоритетно ще бъдат закривани институциите за деца с увреждания в паралел с домовете за медико-социални грижи от 0-3 години, тъй като престоят на деца в институции от този вид и на тази възраст е най-пагубен за тяхното развитие.
  
• 
  Активно включване на персонала на институциите в процеса на деинституционализация, разработване и реализиране на програми за преквалификация и насочване на персонала към алтернативните социални услуги, с цел използване на съществуващия капацитет и човешки ресурс.
  

През 2010 г. от всички общини в страната бяха приети Общински стратегии за социалните услуги за периода 2011-2015 г. На база на конкретни проучвания на потребностите в общините те разработват механизмите за прилагането на държавната политика на местно ниво за периода . Приети са и областни стратегии, които очертават регионалния подход в създаването и управлението на социалните услуги на територията на цялата страна.

За детето това е най-добрият вариант.

Успешната и трайна реинтеграция изисква много дълга и усилена предварителна социална работа, както с родителите, така и с детето. Особено при по-големите деца, подходящата подготовка на детето за коренната промяна в неговия живот (отношения, навици, ритъм на живот, свободи и забрани) е изключително важна за трайна реинтеграция. Подготовката на интегрирането и реинтегрирането става с изготвянето на индивидуален план за всяко дете от Отделите закрила на детето като се има предвид положението на биологичното семейство, социалния статус, здравословни проблеми, преодолени ли са проблемите в живота на семейството, довели до настаняване на детето в институция. Планът отчита рисковите фактори при подготовката на реинтеграция в семейството. Детето трябва да бъде подготвено да се срещне отново с родителите или роднините, да даде съгласие за тази среща – ако е достатъчно голямо. Подготовката на детето започва от неговият ключов възпитател. На детето се предоставя информация за семейството, по достъпен за него начин. Работи се за подготовка за напускане на съответното заведение. Работи се и за подготовка на семейството за среща с детето. Установява се контакт със семейството. През годините след 2002 г.- средногодишно в биологичните семейства са реинтегрирани средно по около 2000 деца, като по данни на Държавната агенция за закрила на детето през 2005 г. са реинтегрирани 2032 деца, през 2006 г. – 2488, а само за първото полугодие на 2007 г. – 1509 души.

Настаняване на детето в семейство на родственица или близки

Това е друга възможност за връщане на детето в семейна среда. Съгласно допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето, семейната среда е биологичното семейство на детето или семейството на осиновителите, бабата и дядото или близките на детето, или приемно семейство.

Интеграцията в семейство на роднини е много добър за детето вариант, в който то остава в позната и загрижена за него социална среда.Интеграцията в семейството на роднини се случва по успешен начин.

Успешно върви процеса на настаняване в семейство на роднини или близки приятели. До 2009 броя на децата, които са получили помощ по настаняване и отглеждане в семейства на роднини или близки приятели, е 10 119.

Въпреки това има случаи,при които се появяват проблеми – когато детето трябва официално да премине към семейството на родните (получаване на родителските права) и когато новото семейство, поради старост или здравословни проблеми не успява да се грижи за детето.

Осиновяване

Осиновяването осигурява на детето семейна среда и адекватна грижа, съответстваща на неговите нужди. Усилията на държавата са насочени към националните осиновявания. В страната има редица семейства, които искат да осиновят дете. В България се прилага с пълна сила въведеното от Хагската конвенция изискване международното осиновяване да се предприема само когато няма подходящи кандидат- осиновители и друга възможност за отглеждане на детето в страната. Дете, което е получило най- малко три отказа от български кандидат-осиновители или е било вписано в регистъра повече от една година се включва в регистър за международни осиновявания. Въпреки, че е вписано в този регистър, то продължава да бъде регистрирано и в националния регистър за пълно осиновяване като търсенето на подходящо семейство в България продължава.

Едни от най-важните органи в процеса на осиновяване са Съветите по осиновяване, които са създадени към всички регионални дирекции за социално подпомагане в страната и Съвета по международни осиновявания към Министерството на правосъдието. Първите имат водеща функция във вътрешните осиновявания. Съветът по международни осиновявания е органът, който прави предложения пред министъра на правосъдието за определяне на подходящ осиновяващ – чужденец, и изразява мнение пред министъра на правосъдието относно молбите на български граждани за осиновяване на дете – чужд гражданин.

Съществува обществено недоволство от бавния процес на осиновяване на деца. През 2008 г. бяха направени промени в Семейния кодекс, чрез които беше съкратен срока, в който дете може да бъде дадено за осиновяване, ако не е потърсено от родителите си от 6 на 3 месеца. За периода 2004-2007 вкл. общия брой на извършените осиновявания в страната е 2597. България извършва сравнително голям брой национални осиновявавния – главно на деца от ромски произход и на деца с увреждания, които по-трудно намират свои семейства в страната.

Значително по бавно и с редица трудности се случва процеса на реинтегрирането на деца в приемни семейства в България. В момента в рамките на приемна гриза в страната се отглеждат няколко стотин деца. Приемната грижа е социална услуга за деца , акт на държавната политика за закрила на детето и се предоставя по утвърдени единни държавни критерии и стандарти, регламентирани в Закона за закрила на детето, Правилник за прилагане на Закона за закрила на детето , Наредба за условията и реда за кандидатстване , подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване в тях, Наредба за критерии и стандарти за социални услуги за деца.

За подкрепа на детето и семейството може да се отпуска финансова помощ, при определени условия.

Помощта е месечна и еднократна.

Процедурата по подбор и оценка се извършва от органите за закрила на детето на местно ниво – отделите “ Закрила на детето “ в дирекции “ Социално подпомагане “.

Според Закона за социалното подпомагане и Правилника за неговото прилагане услугите от резидентен тип са услуги, които предлагат среда за живот максимално близка до семейната и в нея живеят не повече от 15 клиента. В страната са развити следните услуги от резидентен тип- център за настаняване от семеен тип, център за временно настаняване, кризисен център, преходно жилище, защитено жилище, наблюдавано жилище, приют. През последното десетилетие в България се изградиха стотици резидентни услуги. Те поемат децата от институции, за които не е осигурена семейна среда. Този тип услуги вече са част от живота на всички големи български градове.

Те основно се обслужват от специалисти, освободени от закриващите се институции. Разбира се в тях работят и много нови хора. Важна част от деинституционализация е квалификационната подготовка на персонала, която е задължителна част от процеса на реформа.

Изработени са стандарти за работата на социалните услуги за деца. Те определят изискванията за качество на социалната услуга. Въведени са критериите за социални услуги за деца по които се оценява съответствието между предоставяната социална услуга и утвърдените от държавата стандарти за социални услуги за деца. В последните години бяха въведени и финансови стандарти за социалните услуги, чрез които държавата определя обема на предоставяните средства за всяко едно дете, ползващо социална услуга от резидентен тип.

В Центровете от семеен тип децата живеят в "малка къща", те ходят на училище, имат съседи, играят и се срещат с приятели в квартала. Първият център беше открит от държавата през 2007 година. До юни 2009 г. общият брой на такива центрове в страната е 26.

До 2009 г. финансираните от държавния бюджет социални услуги в общността стават 310.

Важна роля като доставчик на такъв тип услуги все повече играят неправителствените организации.