Роля на гражданския сектор в процеса на деинституционализация на деца

Роля на гражданския сектор в процеса на деинституционализация на деца.

Много социални услуги от резидентен тип бяха създадени от неправителствени организации. За целта бяха привличани средства от чужди донори и програми. Голямата част от тези проекти бяха договаряни на междуправителствено ниво с финансиращата страна и играеха ролята на пилотни проекти, които внедряваха и апробираха в практиката водещ европейски опит.

В процеса на работа като доставчици на услуги българските неправителствени организации осъзнаха необходимостта от консолидация. Така беше създадена Фамилия „Социални политики” като общност от организации, които работят в сферата на социалните услуги. След нея се създадоха и други мрежи. Особено активно работи мрежата „За децата”, която е фактор в развитието на държавната политика за закрила на децата.

• 
  Единен подход, който изисква във всяка провеждана политика, да се следва общата цел за изграждане на условия децата в риск да живеят в собствените си семейства, като ползват подкрепящи услуги, съобразно потребностите си;
  
• 
  Координация на действията - реализирането на политиките за децата в риск изисква политики на централно и местно ниво, които имат отношение към тях. Отсъствието на координация ще обрече на еднопосочност усилията и няма да доведе до постигането на целите;
  
• 
  Приоритет на семейството - политиките за децата в риск се провеждат главно и приоритетно с цел подкрепа на семейството, отглеждането на детето в семейството, с което се минимизират възможностите за изоставяне на деца, изграждането на съответстваща на потребностите им социална и образователна среда;
  
• 
  Съответствие с потребностите - успешното провеждане на политиките за деца в риск изисква, както познаването на потребностите, така и планиране на разкриването и развитието на социалните и образователни услуги, съобразно конкретните потребности. Процесът на разкриване на услуги, трябва да бъде планиран и да излезе от етапа на хаотичност и зависимост от добрата воля на местната власт;
  
• 
  Осигурено финансиране за политиките за деца - без ресурсно обезпечаване на отделните политики, реформата в грижата за деца, не може да бъде осъществена.
  

Основната цел на процеса на деинституционализиране на хората с увреждания е насочена към тяхното пълноценно социално включване.

Институциите за хора с увреждания в България в най-голяма степен демонстрираха дефицитите на институционалния тип грижа. Точно поради тези причини вниманието на обществото и на държавата в най-голяма степен е насочено към тяхното реформиране.

Институциите за деца с увреждания преминаха през процес на оценка, при която са оценени 144 институции. Процесът приключи с доклади за реформиране, преструктуриране или закриване на редица институции.

Реформирането на услугите за възрастни с увреждания е свързано с развитието на мрежа от услуги в общността, които са насочени към развитието на услуги, оказвани в домашна среда. Това са услугите социален асистент, личен асистент, домашен помощник, домашен социален патронаж. Тези услуги позволяват на хората с увреждания да водят независим живот и се интегрират по-пълноценно в обществения живот. Освен грижи за биологичното съществуване като осигуряване на храна, хранене, почистване, лична хигиена, приемане на лекарства и др. те осигуряват и социално включване на хората с увреждания. Услугата социален асистент има особена роля за постигане на социална адаптивност на ползвателите в рамките на съществуващата инвалидност.

Анализът на резултатите от изпълнението на Национална програма „Асистенти на хора с увреждания”, която включва посочените услуги, показа, че тя е със силен социален ефект за подобряване качеството на живот на хората с увреждания. Докато през 2003 г. в дейността „Личен асистент”, когато тя е разкрита, са работили 6 230 души, то през 2009 г. техният брой е над 8 000 души. В дейността „Социален асистент” през 2006 г. са работили над 1 000 души.

Тези програми, в рамките на всяка от които са ангажирани по от 1000 до 10000 души годишно оказват съществено влияние върху намаляването на броя на настанените в специализирани институции хора с увреждания. Освен извеждането на потребителите в семейна среда се подпомага и разкриването на работни места в социалните услуги.

Важна роля за деинституционализацията на хората с увреждания играе и услугата Център за социална рехабилитация и интеграция.

Той предоставя комплекс от социални услуги за създаване на възможности за преодоляване на социалната изолация и последваща интеграция с екип от – психолози, социални работници, трудотерапевти, рехабилитатори и други специалисти. Целта е подготовка на лицата за придобиване на умения за независим живот, за социално включване и справяне с обичайните житейски ситуации. Центровете извършват индивидуална и групова работа с лицата и техните семейства за развитие на потенциала им.

Пример¹⁰:

Центърът за социална рехабилитация и интеграция на хора с увреждания предлага комплекс от социални услуги - социално-правни консултации; образователно и професионално обучение и ориентиране; изготвяне и осъществяване на индивидуални програми за социално включване на хора с увреждания. Сградата на центъра е предоставена от община Пазарджик, а сдружение „Егида” обзавежда помещенията и обучава персонала.

След ремонт на първия етаж на сградата са обособени логопедичен кабинет, зала за рехабилитация, зала за трудотерапия, кабинет за социални дейности. Всички помещения са оборудвани с необходимата техника и обучителни пособия. Рехабилитационната зала разполага с крос-тренажор, механичен велотренажор, шведска стена, рехабилитационни уреди. За кабинета по трудотерапия са закупени две шевни машини. Центърът предлага и включване в клуб по компютърни умения.

 Услугите, които предлага Центърът за социална рехабилитация и интеграция се ползват ежедневно от 24 младежи с интелектуални затруднения и техните семейства.

В община Банско са

създават условия за социална интеграция и пълноценен живот на лица с умствена изостаналост, изведени от специализирани институции .
Защитените жилища осигуряват включваща, приемаща и стимулираща развитието среда на  хора със специални потребности, уют и удобство. Това са важни предпоставки, за да се развият своите потенциални възможности, да бъдат ценни участници в живота на общността, да се подготвят доколкото е възможно да водят независим, самостоятелен  начин на живот с подкрепата на професионалисти. Предлаганите социални услуги и начина на организация на живота и дейностите в къщата допринасят за добиване на самочувствие, че са равнопоставени членове и имат равни шансове за живот и реализация, като всички членове на обществото. Жилищата са предназначени за мъже и жени на възраст от 18 до 45-годишна възраст с лека или умерена степен на умствено изоставане.

Деинституционализацията на хората с психични разстройства е една от най-трудните. Въпреки някои съществени успехи по отношение на социалното включване за хората с увреждания, резултатите в областта най-вече на заетостта, повишаване на доходите и подобряване на качеството на живот за хората с ментални увреждания в институции все още не отговарят на обществените потребности.

Към настоящия момент в страната съществуват следните институции от интернатен тип, в които хората с психични разстройства, умствена изостаналост и деменция са трайно отделени от семейната среда ¹²:

	Вид институция	Общ брой	Настанени лица
1	Домове за възрастни хора с умствена изостаналост	28	2 349 лица
2	Домове за възрастни хора с психични разстройства	15	1 249 лица
3	Домове за възрастни хора с деменция	13	843 лица
		56	4 441 лица

В системата на психичното здраве българската държава осъществява преход от институционална психиатрия към психиатрия и алтернативни услуги в общността за хората с психични разстройства, а също така подобряване на условията за тези лица в лечебните заведения и специализираните институции, както и гарантиране на човешките им права.

В условията на живот в болнично заведение или социален дом хората с психични разстройства развиват остро изявен синдром на институционализъм. Той се изразява в засилване на зависимостта от грижа и живот, ръководен от външни фактори (специалисти, правилата в самите институции). При създаването на такава зависимост хората с психични проблеми прогресивно загубват социални умения и умения за самостоятелен живот.

Акцент в процеса на деинституционализация е създаването на социални услуги от резидентен тип. Най-голям интерес съществува към създаването на Дневни центрове и Защитени жилища, разположени в по-големи и по-малки населените места. Тяхната роля е да предоставят широк спектър от рехабилитационни програми и по този начин да задоволят нуждите на пациентите от психо-социална рехабилитация. В услугите се създават условия за цялостно обслужване на нуждаещите се през деня или седмично. В Дневните центрове и Защитени жилища се предлагат различни рехабилитационни програми, специалисти осъществяват медицинско наблюдение, подпомага се организация на свободното време, тренират се умения за пълноценно общуване, усвояват се нови знания. От такива свързани психосоциални комплекси полза имат не само хората с психични проблеми, но също така техните семейства и близките им, местната общност - те могат да получават специализирана информация и консултации, извън болничните заведения.

Участието в рехабилитационни дейности и програми, организирани в дневни центрове, позволява да се преодолеят чувствата на самотата и изолацията, обедняването на емоционалния живот, усещането за загубата на смисъла от живота и други негативни последици. Не на последно място обслужването на хора с тежки психични проблеми там където те живеят допринася за намаляване на дискриминационните нагласи в обществото и тенденцията психично болните да бъдат отхвърляни от активен социален живот.

На територията на община Ловеч има 803 хора с тежки психични разстройства, които са регистрирани в психиатричния диспансер. Най-често срещаните психични заболявания са шизоафективни, поведенчески и невротични разстройства. Основният проблем на хората с тежки психични разстройства е, че когато остават в болнична среда попадат в социални лишения и загуба на междуличностните и социални умения. Друг сериозен проблем на тези хора е отношението на техните семейства. Най-често членовете на семейството не знаят как да се справят с проблема и предпочитат да дадат болни роднини в болниците. След това повечето от семействата предпочитат да стоят на разстояние.

Застаряването на населението е едно от основните предизвикателства пред социалните услуги в цяла Европа. Това явление води до увеличение на потребностите от услуги с високи темпове. Заедно с това рязко се повишават и основателните очаквания на клиентите от по-добро качество на услугите.

В момента в България близо 5000 възрастни хора са настанени в 56 дома, като 13 от тях са за хора с деменция, а 15 - за болни от психически разстройства. Институциите очевидно не са достатъчни да поемат нуждаещите се да ползват услуги. За разлика от останалите потребители възрастните имат интерес да ползват институциите, като в част от случаите те чакат за настаняване в рамките на година и дори повече.

Това по никакъв начин не отменя ангажиментите на държавата и общините за преструктуриране и деинституционализиране на услугите за възрастни. Като цяло този процес се развива със значително по-бавни темпове отколкото при останалите целеви групи.

Най-предпочитана от възрастните хора е услугата „Домашен социален патронаж”. Тази услуга предлага широк спектър от услуги в дома, най-ползваната от които е разнасяне на храна по домовете. Характерното за тази услуга е, че тя е една от малкото, финансирани от общинските бюджети, естествено при съфинансиране от клиента. За съжаление тя рядко се доставя в най-малките и отдалечени населени места, поради малкия брой население там и разстоянията, които оскъпяват значително услугата.

Дневният център за възрастни хора в Русе е създаден по инициатива на самите възрастни хора в града и бе официално открит на 12 май 2004 година. Помещенията са общинска собственост и са предоставени с решение на Общинския съвет на Русе . Центърът е подходящо ремонтиран и обзаведен. Основната цел на центъра е разчупването на изолацията, в която хората попадат след излизането си от трудоспособна възраст; създаването на условия за социални контакти и възможности възрастните хора да се чувстват неразделна част от обществото; подкрепа за пенсионираните и напуснали активния живот хора да преодолеят психологическата бариера, която ги кара да се чувстват ненужни и да им осигури условия за взаимопомощ. Дневният център се посещава всеки ден от възрастни хора, които са над 60 годишна възраст. Най-младият член на групата е на 59 години, а най-възрастният - на 86 години. Членовете наброяват около 85 човека. Всекидневно 30-35 човека посещават центъра. Те се обслужват от социални работници и медицински сестра по програми.

Дейностите, които се предлагат в дневния център, включват осигуряване на топла и приятна обстановка; организиране на индивидуални и групови консултации с различни специалисти - психолог, кинезитерапевт, юрист, лекари и други; организиране на занимания по интереси (гледане на кабелна телевизия, трудотерапия, музикотерапия, психотерапия, цветарство, билкарство, сладкарство, прочит на вестници); провеждане на здравна профилактика, здравни беседи и консултации със специалисти лекари; предоставяне на услуги като измерване на кръвно налягане, пулс, тегло, попълване на молби и формуляри; разговори и дискусии по интересуващи възрастните хора проблеми; организиране на екскурзии до други населени места и близки исторически местности; организиране на социални контакти като празнуване на всички рождени и именни дни, празнуване на традиционни и християнски празници като Коледа, Нова година, Бабин ден, Трифон Зарезан, Първи март,

Възможност за ускоряване на процеса за деинституционализация е и създаването на услуги от резидентен тип. В последните години общините и неправителствените организации проявяват особен интерес към създаване на защитени жилища за възрастни. Само за няколко години са изградени 101 такива жилища в страната. В тях живеят най-често между 6 и 15 възрастни в уютни къщи от семеен тип, на оживени места в градовете. Те водят активен социален живот, сами пазаруват, приготвят храната си и правят всичко това, което техните връстници правят в собствения си дом. За тях се грижи и квалифициран персонала от социални работници, медицински специалисти, помощен персонал, който не замества, а подпомага изпълнението на техните ангажименти.

Основното предизвикателство пред социалните услуги за възрастни са , че те трябва да нараснат като количество и да стават по- разнообразни, за да отговорят на потребностите на клиентите.

Потенциал за развитие.

В последните няколко години активно се работи за стратегическо планиране на развитието на деинституционализацията и децентрализацията на услугите за отделните групи потребители. Сред тях се открояват Национална стратегия „Визия за деинституционализация на децата” и План за действие 2010 – 2013 г. със приемливата си философия и конкретност. В ход е обсъждането на Национална стратегия „Визия за деинституционализацията на възрастните хора с психични разстройства, умствена изостаналост и деменция”, която предстои да бъде приета в рамките на няколко месеца.

Наред с това съществуват и много проблеми.

В последните 7-8 години много социални услуги в общността бяха създадени най-вече в резултат на възможности за финансиране. Общините и неправителствените организации с капацитет в подготовката на качествени проекти предложения изградиха услуги, които отговарят най-вече на приоритетите на финансиращите програми, а не толкова на потребностите на общностите. По този начин бяха създадени услуги, които днес се финансират от държавния бюджет, а запълването на капацитета им става проблем. Това най-вече се случва с услугите за деца. В същото време има дефицити от социални услуги за възрастни хора и за хора с ментални проблеми. При тях в почти всички услуги има създадени листи за чакащи.

Поради тази причина през 2010 г. се прие промяна в Закона за социалното подпомагане с която се въведе изискване всички общини и области за приемат стратегии за услугите на своята територия до 2015 г. Стратегиите бяха направени на база на детайлен анализ на потребностите. Те включват яснота кои институции ще бъдат закривани и какви услуги ще бъдат разкривани във всяка териториална общност за период от пет години напред.

Известни проблеми има в методологията на финансиране на услугите. Финансовите стандарти осигуряват финансирането на база на броя на клиентите в услугата. В същото време тяхната посещаемост е неритмична, в други случаи – клиентите ползват услугите само в определена част от деня. В услугите за деца например, персоналът е ненатоварен по време на посещението на децата в училище. В дневните центрове за възрастни има моменти, когато капацитетът е запълнен, а в други дни посещението е слабо. Действащото финансиране не отчита това. Очевидно е нужна по-голяма гъвкавост при натоварването на услугите, използването на персонала и тяхното финансиране.

В основните стратегически документи за деинституционализацията на услугите се планира развитие на принципа „парите следват човека”. Неправителствени организации предлагат клиентите да получават индивидуални бюджети, при които сами да определят пакета от услуги, които имат желания да получават. Това разбира се изисква много сериозни промени в управлението на услугите.

Пред България стои предизвикателството за ускоряване на процеса на деинституционализиране на социалните услуги за възрастните хора. Нужни са сериозни усилия за разнообразяване на услугите, така че клиентите да могат да ползват най-подходящата за тях, както и да имат възможност да избират услуги, предлагани от различни доставчици. В страната има дефицит от медико-социални услуги за възрастни със заболявания, които изискват специфични грижи като болестите на алцхаймер, паркинсон и др. Има остър дефицит от услуги за терминално болни. Днес държавата не финансира услуги от рода на хосписи, от които има сериозна потребност. В последните няколко години тази потребност се запълва от ускореното създаване на услуги от частни доставчици. Обикновено предлаганите от тях услуги са с висока цена и са трудно достъпни за голяма част от населението.

Стратегията за деинституционализация на възрастните предвижда развитието на нов интегриран подход към деинституционализацията, включващ социална защита, реална интеграция, рехабилитация, консултация, посредничество, обучение и осигуряване на трудова заетост за постигане на крайната цел: пълноценно включване в живота на общността на хората. За развитието на такъв подход са необходими сериозни управленски усилия за реформа в системата на социалната политика.

Значителен потенциал за развитие на процеса предлага социалната икономика. Със своя резолюция от септември 2009 г. Европейският парламент призова държавите-членки за развитие на социални предприятия, при които обществените ползи доминират над стремежа за печалба. В Европа днес 10 % от всички европейски предприятия са социални – това са около 2 милиона предприятия или 6 % от всички работни места. Сред тях значително място заемат предприятия, предоставящи социалните услуги.

Изискванията, на които трябва да отговаря едно предприятие, за да има характер на социално са да реинвестира печалбата си, да работи за неравнопоставени групи, да имат ясен механизъм за взимане на решения с участието на всички членове. Социалните предприятията осъществяват своя бизнес по различен начин от този на традиционните търговски дружества, тъй като целта е не да се генерира печалба, която да се разпределя между съдружници , а да се насърчават на взаимна основа социалните и икономическите интереси на членовете. Социалното предприятие е нов вид бизнес-модел, насочен към постигане на социални цели. Голямата част от социалните услуги в Европа работят на принципа на гореописаните социални предприятия.

В България в последните години бяха създадени такива социални предприятия най-вече от нестопански организации. Част от тях работят успешно. В рамките на предприсъединителните програми, а в последствие и по оперативните програми се подкрепя инициирането на нови социални предприятие и дейността на съществуващи.