Тимошки клуб – Княжевац,Сърбия Сдружение „Знание” – Ловеч, България

Пример:

Министерството на труда и социалната политика в момента подготвя концепция за развитието на социалната икономика. В тази концепция се разработват възможностите за развитие на социални предприятия за осъществяване на социални услуги. Това би дало значителен тласък на процеса на деинституционализация. Разбира се необходима е значителна държавна намеса в посока подобряване на законодателството и финансова подкрепа за ускоряването на процеса.

В България процесът на децентрализацията на социалните услуги се случва успоредно с процеса на деинституционализация. В голяма степен тези процеси се предпоставят взаимно.

Същността на процеса на децентрализация в България е в преминаване от силно централизирано предлагане към доставка на услуги в условията на свободен и конкурентен пазар. До 2000 г. държавата беше почти единствения доставчик на социални услуги.

С новия Закон за социално подпомагане в началото на предното десетилетие са регламентирани и останалите участници в процеса на управление и доставка на социалните услуги - общините, неправителствените организации и бизнеса от България и останалите страни – членки на ЕС. Опитът на страни с развити системи на социални услуги показва, че качествени социални услуги има там където успешно се обединяват усилията и ресурсите (човешки и финансови) на различните играчи - държава, в лицето на централна власт и местни власти и частните доставчици. Конкуренцията между тези доставчици е мощен стимул за повишаване на качеството на предлаганите услуги и за гъвкав подход към удовлетворяването на потребностите на клиентите.

В чл. 16 на Резолюция от 14 март 2007 г. за социалните услуги от общ интерес в Европейския съюз ((2006/2134(INI) на Европейският парламент отбелязва, „че в някои държави-членки децентрализирането на правомощията на областно или местно ниво относно предоставянето на социални услуги от общ интерес не се придружава от отпускане на достатъчно бюджетни средства, които да позволят на тези власти да предоставят услуги, отговарящи на най-високите изисквания от гледна точка на количеството и качеството; в тази връзка, призовава държавите-членки да гарантират, че всяко прехвърляне на правомощия на областно и местно ниво относно предоставянето на социални услуги от общ интерес се придружава от съответните бюджетни средства”

От 2003 г. е уредена законово децентрализацията на социалните услуги. На практика всички социални услуги и институции постепенно бяха предоставени от държавата за управление от общините. Най-късно това се случва за Домове за медико-социални грижи за деца, в които се отглеждат деца лишени от родителски грижи на възраст от 0 до 3 години. Важно е да се отбележи, че с това държавата не оттегли финансовите си ангажименти към услугите. Напротив тя запази този си ангажимент, като въведе така наречените държавно делегирани дейности. Ежегодно държавата планира тези средства и ги превежда на общините, за осигуряване на финансирането на услугите. По този начин републиканският бюджет остана основен източник на финансиране на социалните услуги. Това има определящо значение за устойчивостта на системата. Разбира се във финансирането могат да участват и общините, нарочен фонд към Министерство на труда и социалната политика, евро фондовете, частни донори и др. За малка част от услугите като домашния социален патронаж финансирането е в ангажиментите на общините. За да се гарантира ефективното разходване на средства и подобряването на качеството на предоставяните услуги през 2008 г. бяха въведени единни стандарти за финансиране на социални услуги.

Общините имат право да предоставят финансираните от държавата услуги и на частни доставчици след обвяване на конкурс от кмета на общината. В конкурсите могат да участват всички юридически лица физически лица, регистрирани по Търговския закон от страните-членки на ЕС. Това са неправителствени организации и фирми, които обаче следва да отговарят на определени условия. Те трябва да бъдат вписани в регистър към Агенцията за социално подпомагане, а ако доставяната услуга е за деца е необходимо да притежават лиценз от Държавната агенция за закрила на детето. Организациите-кандидати за доставчици трябва да докажат опит и капацитет да управляват услугите.
Основният частен доставчик на услуги в България са неправителствените организации. В края на 2010 г. над 800 организации са регистрирани като доставчици на социални услуги. Бизнесът няма достатъчен стимул да участва, защото за него няма данъчни облекчения, дейностите в социалната сфера са скъпи, а преобладаващата част от получателите на услуги не са платежоспособни. Въпреки това в последните години се забелязва интерес от страна на бизнеса към създаване на социални услуги за стари хора. Това се дължи основно на факта, че при тях има дефицит от услуги и наличие на платежоспособно търсене.

България успешно направи първата крачка към достигане на развитите европейски социални модели - засилване ролята на местната власт като доставчик на услугите. Това е стъпка в правилната посока. Предстои ускоряването на процеса в търсенето на най-добрите решения за потребителите – общините да делегират все по-голяма част от функциите си и средствата си, запазвайки само контрола за себе си. В това отношение един от най-трудните и важни въпроси за решаване от реформата в България се оказа човешкият фактор и промяна в начина на мислене.

Гражданският сектор изигра определяща роля за деинституционализацията на социалните услуги в България. Той в голяма степен се яви инициатор и основен двигател на процеса.

Още през 2000 г. се формираха общности от неправителствени организации, които настояваха за промяна на институционалния тип грижа. На показ пред обществото бяха извадени примери на неадекватна грижа от институциите главно към деца. Редица организации алармираха за тежките условия в институции, най-вече за деца и възрастни с психически разстройства. Обществото беше провокирано да мисли в тази посока и да търси решения.

Редица организации с подкрепата на държавата и на общините създадоха модели на социални услуги, които на малко по-късен етап държавата прие. Подкрепа в това отношение изиграха редица чужди донори, които оказаха финансова подкрепа на процеса. Финансирайки проекти на неправителствени организации за създаването на модели и добри практики даде силен тласък на деинституционализирането. Значителна беше ролята на програма ФАР, която организира финансиращи програми и осигури значителен финансов ресурс в това отношение.

• 
  Предоставяне в общността на медицински, социални и образователни услуги за деца
  
• 
  Предоставяне в общността на медицински, социални и образователни услуги за възрастни хора
  
• 
  Предоставяне на психично-здравни услуги в общността
  

В хода на процеса на деинституционализация местните неправителствени организации започнаха да играят все по важна роля в дефинирането на потребността от конкретни услуги, като алтернатива на институциите. Те се явяват посредници между гражданите и властта. Особено силна роля в страната имат така наречените „родителски организации”. Те са общности от родители, които работят за защита на интересите на своите деца в неравностойно положение. Редица родителски организации настойчиво поставят пред местните власти очакването си за създаване на конкретни социални услуги в общността, който да работят в интерес на децата им.

Пример:В началото на десетилетието родителите на десетина деца с интелектуални затруднения в Ловеч настоятелно поставят пред общината очакването си да бъде създаден дневен център за децата им. Те са водени от желанието децата им да не попадат в институции, а да бъдат отглеждани в биологичните си семейство. Грижата за децата им обаче поставя родителите в тежко положение. Поради това, че голямата част от децата не могат да се грижат сами да себе си единият от родителите в семейството трябва да остане в къщи. Това води до тежки последствия за професионалното развитие на родителя, до финансови затруднения, до липса на нормални условия за интеграция на децата.

С промени в Закона за социалното подпомагане от 2002 г. се създаде възможност юридически лица да работят като доставчик на социални услуги. Както вече беше споменато голямата част от тези юридически лица са неправителствени организации. В повечето от случаите това са организации, които са създали самите услуги с проектно финансиране. Тази нормативна възможност и осигурено финансиране от страна на държавата осигурява устойчивост на услугите. Предимствата на гражданските организации като доставчик на услуги са гъвкавост, привличане на допълнителни средства за издръжка на услугите и за надграждане на грижите, които държавата гарантира, както и това че в много по-голяма степен те са по-отзивчиви и чувствителни към потребностите на клиентите.

Неправителствените организации в страната все по-остро поставят въпроса за неравнопоставеността между общините и останалите доставчици на услуги. Обмисля се въпросът за поставяне на общи изисквания за регистрация и лицензиране към всички доставчици, в това число и към общините, които сега са освободени от такова изискване. Неправителствените организации настояват да се предприеме решение, което да не ги поставя в пълна зависимост от волята на кмета, който решава дали да обяви конкурс за частен доставчик или да остави общината да доставя услугата. Трудно се преодолява недоверието между публичния и частния сектор и инерцията в начина на мислене в това отношение.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Десет години след началото на процеса на деинституционализация на социалните услуги в България се наблюдават редица позитивни тенденции. Те дават повод за оптимизъм за бъдещото развитие на постигнато обществено съгласие за посоката на реформа. Страната има ясна държавна политика, която е съобразена със световните практики и философия за грижа към нуждаещите се групи от обществото. Приети са основните нормативни документи, необходими за развитие на процеса. Създадена е добра законова рамка и условия за регулация на сектора. Социалните услуги се развиват прогресивно и се вижда раждането на реален пазар. Присъствието на неправителствените организации на този пазар е убедително.

Съществуват и сериозни предизвикателства пред процеса на деинституционализация.

Не удовлетворява темпа на развитие на услугата приемна грижа за деца. Недостатъчни като разнообразие и количество са социалните услуги за стари хора и услугите хора с психични разстройства, умствена изостаналост и деменция. Предстои още много работа в това отношение.

Въпреки това реформата доказа, че е на прав път.

Описаният опит е една възможност успехите и трудностите по този път да бъдат споделени с нашите съседи от Република Сърбия. Ще се радваме, ако поне малко помагаме на съседите си в усилията им към членство в ЕС и най-важното – по пътя към създаването на едно общество, отзивчиво към всички граждани.


ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ:

Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в

Резолюция на Европейския парламент от 14 март 2007 г. за социалните услуги от общ интерес в Европейския съюз ((2006/2134(INI), Европейски парламент, 2009 г.

Република България” , Министерски съвет, 2009 г.

Пакт за икономическо и социално развитие на РБългария до 2009, Правителството на Република България и Национално представителните организации на работниците и служителите, 2005 г.

Меморандум за социално включване, Министерски съвет и Европейската комисия, Генерална дирекция по заетостта и социалните въпроси, Съвместен 2005 г.

Национална стратегия за детето за 2008-2018 г., Министерство на труда и социалната политика, 2007 г.

Национална програма за закрила на детето за 2008 г., Министерство на труда и социалната политика, 2007 г.

Стратегия за осигуряване на равни възможности на хората с увреждания 2008 - 2015 г. , Министерство на труда и социалната политика, 2008 г.

План за действие за осигуряване на равни възможности на хората с увреждания 2008 – 2009, Министерство на труда и социалната политика, 2008 г.

Политика за психично здраве на Република България 2004-2012 г.,

Деинстиуционализацията – митове и реалности, Вилям Попов, 2007 г.,

Стратегия за децентрализация и програма за изпълнението на стратегията 2006 – 2009 г., Министерство на труда и социалната политика, 2008 г.

Програма за превенция и защита от домашно насилие,

Национална стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете 2009-2015 г., Министерство на труда и социалната политика

Национална стратегия за равни възможности , Министерство на труда и социалната политика, 2007 г.

Първи етап от доклад от изследване на ФИЦЕ България и Синовейт България, 2006 г.

Национален доклад по стратегиите за социална закрила и социално включване 2008 – 2010 г., Министерство на труда и социалната политика

Национална стратегия за демографско развитие на Република България 2006 – 2020 г.;

Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, Министерство на образованието, 2004 г.

Национална стратегия „Визия за деинституционализация на децата” и План за действие, министерски съвет, 2010 – 2013 г.

Рамкова програма за интегриране на ромите в българското общество 2010 – 2020 г., Министерски съвет

Концепция за насърчаване на децентрализацията на социалните услуги, Български център по нестопанско право

Бяла книга: Ефективна подкрепа чрез социални услуги за уязвимите групи в България. Основни принципи. Стратегически документ, Платформа «Социални Политики», 2009

Европейска конференция по социална икономика Толедо (Испания) 6 и 7-ми май 2010 г., работен документ

1 Report of the Ad Hoc Expert Group on the Transition from Institutional to Community-based Care, issued by the European Commission, DG Employment, Social Affairs and Inclusion, December 2009

2 Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България”.

3 Данни на Национален статистически институт – България, 2008 г.

4 Данни на Национален статистически институт – България, 2008 г.

5 Първи етап от доклад от изследване на ФИЦЕ България и Синовейт България, 2006 г.

6 Източник - http://olgaskobeleva.com/week-care.html

7 Стратегия „Визия да деинституционализация на децата в България”

8 Практиката е предоставена от Международна социална служба-България.

9 Предложение за реализацията на визията за реформа в грижата за детето в България

10 Източник - http://www.tulipfoundation.net/project.php?project_id=603

11 Източник - http://bansko.bg/sdeinosti/index.php?option=com_content&view=article&id=54&Itemid=64

12 Данните са от Национална стратегия „Визия за деинституционализацията на възрастните хора с психични разстройства, умствена изостаналост и деменция”, които са актуални към януари 2010 г.

сз | “Partners for social societies” project under IPA Strengthening Serbia-EU Civil Society Dialogue (Reference: Europe Aid / 129362/L/ACT/RS Grand contract: 2010/243-468)

Изтегляне 0.84 Mb.

Сподели с приятели: