Тълкуване на сънищата

- Вървях по тесен път. От лявата ми страна се простираха обработени земи, които ми напом­няха 'тропически плантации. Отдясно бавно те­чеше ярко червена река. Беше след войната. В да­лечината реката се разширяваше в нещо като тъмночервено езеро, сякаш задържано от язовир­на стена. Знаех, че войната е свършила...

Това се е присънило на четирийсетгодишна жена, ху­дожничка. Тя впрочем не твърдеше, че наистина е видяла тези цветове. Възможно е професията й да я е подтикна­ла да си ги представи.

Сънят й е много интересен. Ето в резюме асоциациите й, придружени от мои коментари.

•ОБРАБОТЕНИ ЗЕМИ. Те се намират вляво и символизи­рат миналото, потенциала. Те са не само обработени, но и засадени с буйна растителност (тропическа). Сънуващата може следователно да разчита на онова, което е придобила и „интегрирала". Иначе казано: „килерът" й е добре зареден. •ВОЙНА. Става дума за нейната собствена война, война­та, която жената сама си обяви, като предприе психоанали­за. Но бойните действия са приключили - жената е наме­рила себе си.

•ЯРКО ЧЕРВЕНА РЕКА. Да отбележим най-напред, че тя се намира вдясно и е символ на бъдещето и на творческите постижения. Колкото до ярко червения цвят, той е цветът на кръвта, като се има предвид войната. Но сънуващата го усеща като радостен цвят. Така кръвта придобива по-широка символика. Тя се превръща в двигател на живота, в основа на възраждането. Символизира топлината, силата - телесни и духовни. Олицетворява също сърцето, страстта, емоцията.

•ТЪМНОЧЕРВЕНО ЕЗЕРО. Реката, която тече от сега към там, тоест към бъдещето, „се разширява", става езе­ро, което тук е символ и на сила, и на резерви. Да отбеле­жим, че водата става тъмночервена - цвят „по-дълбок", „по-мъдър", по-потенциален от ярко червеното. Следова­телно: резерви вляво, резерви напред- не е ли това отли­чен залог за бъдещето?

Цветовете и тяхната символика

Всеки цвят притежава собствена символика, която вари­ра според човека, дори ако в основното е еднаква за всич­ки. Знаем, че в дневния живот цветът играе важна психо­физиологична роля. И това се използва при избора на цве­тове, създаващи определена обстановка. Известно е на­пример, че червеното има „възбуждащи" свойства, а от синьото лъха свежест и студенина. Установено е също, че цветът на помещението може да породи усещане за студ и топлина, без да се променя температурата,

Светлината и цветовете са обект на сериозни изследва­ния, чиито резултати придобиват все по-голямо значение в света на труда; в тази област вече се намесват не само архитектите, но и декораторите и художниците. Да спо­менаваме ли обзавеждането на дома, при което първата грижа на стопанката е да избере психологически задово­лителни цветове? За отбелязване е също, че много хора спонтанно свързват един или друг цвят със звучността на определен музикален инструмент.

Да се опитаме сега да предадем накратко символните значения на цветовете.

Синьо

То е „студен" или освежаващ цвят - класическият цвят на небето. Напомня ни за морето, за въздуха. Синьото раз­ширява пространството и е цветът на хоризонтите. Както и на духовното.

Все в сънищата синьото може да е символ на философ­ските истини и на метафизичните изследвания.

За християните то е и цветът на Богородица. Олицет­ворява също верността, но не земната, а небесната, ду­шевния покой в смъртта, божествената ведрина.

Така синьото е едновременно цвят на надежда за душа­та и на смърт за слялото се с безкрая тяло.

Съставено, както е известно, от жълто и синьо, зеленото при­тежава многобройни оттенъци. То е цвят на равновесието, на почивката; не случайно масите за билярд, че и заседател­ните маси са покрити със зелено сукно. Научно е доказано и въздействието на зеленото върху кръвното налягане.

В древен Египет този цвят се е свързвал с надеждата. В християнския свят той също символизира надеждата, както и желанието за вечен живот. Според Англиканска­та църква олицетворява вярата, безсмъртието, светото кръщение, съзерцанието. В хералдиката е символ на чест, учтивост, надежда, радост. Зеленото е и цвят на любовта и плодородието (то преобладава сред цветовете на земна­та растителност).

В сънищата олицетворява земята и пролетта. Възраж­дането след зимата и дълготрайността. Търпението, очак­ването и непосредствената надежда (а не метафизичната надежда като синьото).

Символ е на майката-кърмилница (като растителност­та), но и на детската и пролетната любов.

Зеленото притежава и злотворни свойства. То е цветът на дълбоките, заплашително тихи и поглъщащи води.

„Зелено като надеждата"? Несъмнено, когато е цвят на земната и щастлива любов, на радостта от урожая и на благополучието на земеделеца. Но зеленото обагря и из­раждането, лудостта, заплахата; традиционно зелени са очите на Сатаната, на фаталната жена... и на котката.

То е огънят, топлината, страстта и любовта. Притежава безброй нюанси - от тъмнокафяво до алено. Червеното е цветът на кръвта, на раните, но и на здравето, на живота. Най-топъл от топлите цветове, то е брутално, крещящо, динамично, дразнещо. Войнстващ цвят, който лесно се налага, червеното заема привилегировано място в избо­ра на много хора. Особено го обичат децата, както и при­митивните племена.

Червеното има и обратна страна - кървавочервеното е символ на насилието, омразата, убийството, клането.

То е и „утробен" цвят; напомня майчиния корем с тре­вожната символика, свързана с него.

В музиката червеният цвят се родее със звучността на тромпета.

Жълто

Цвят на слънцето или глината според оттенъка. За хрис­тияните жълтото е цветът на смирението; то намеква, че тялото ще се превърне в глина и прах. Англиканската църква не му придава особено значение. В хералдиката е заместено от златното.

Жълтото е „мъжки" цвят. То „доминира" със своето богатство. В златния си вариант олицетворява вечността, вярата и трансцендентното. Впрочем златното има тол­кова нюанси, че не се вмества в границите на определена символика.

Жълтото символизира и края на лятото със сияйните дни, които бележат апотеоза му преди зимата; то е пищ­ното изобилие преди смъртта.

В музиката ярко жълтото се свързва с тръбата; топло жълтото - с рога.