Някои откъси от сънища със Сянка
•Люсиен сънува, че играе футбол. В същото време седи на скамейките и наблюдава мача. На сакото му е окачен медал.
Две думи за този сън: Люсиен наблюдава сам себе си. Футболистът (Люсиен е чиновник и никога не е играл футбол) представлява екстровертната част, която сънуващият никога не е осъществил. Още от дете той води самотен и уседнал живот; или no-скоро принудили са го да го прави... Станал е чиновник с чиновническо отношение към живота. Но в съня си се вижда удостоен с медал. Дали защото покорно е следвал посочените му от други пътища?
Люсиен е твърде затворен, интровертен човек, но само привидно. Той би могъл отлично да изразява чувствата си и да се осъществява в социално отношение - видове поведение, които грижливо е изтласкал и държи в сянка. Виждаме, че футболистът представлява Сянката му, сянка, която би могла да се превърне в негова светлина... Да отбележим, че Люсиен изпитва подчертана враждебност към спортистите изобщо, които охотно нарича „господа и госпожи Мускули". Което ни връща към предишния пример.
•Елен-Мари сънува, че преследва в тълпата някаква зло-езична жена, която й е причинила много неприятности. Усеща в себе си убийствена ярост.
За отбелязване е, че тази сцена се присънва на Елен-Мари, след като е гледала филма на Клузо „Доносникът", в който става дума за жена, обвинена, че е писала анонимни писма.
В съня си Елен преследва себе си и иска да убие част от себе си. Самата тя в живота обича да клюкарства. В същото време не понася тази своя част и желае да я изтръгне, но не знае това; не знае и че недостатъците, в които укорява другите, са всъщност нейни собствени] Тук става дума за отрицателната страна на Сянката. Ще видим това по-нататък. Засега бих цитирал Мари-Луиз фон Франц1: „Вместо да погледнем в лицето недостатъците, които Сянката ни разкрива, ние ги проецираме върху другите, например върху политическите ни противници. По този начин злонамерените клюки изобилстват от проекции."
•Виржиния сънува, че танцува с негър; изпитва едновременно голямо удоволствие и силно отвращение. Негърът
е много дружелюбен, възпитан, внимателен. Той танцува (по думите на Виржиния) като „горска лиана".
Коя е Виржиния? Жена, блокирана в стереотипното си поведение; жена, която (и в този случай) е изтласкала екстровертната си природа. Майка й не допускала никаква себеизява, никаква проява на чувства. А Виржиния, която в същността си е силно екстровертна, е много импулсивна, „инстинктивна" жена и би могла да прелива от жизненост. Но уви...
И ето че нейната Сянка й се явява насън. Какво представлява негърът? Естественият, инстинктивен, близък до природата и до нещата живот, както и, съвсем очевидно, Сянката (заради цвета си), Въпросната Сянка не е чак толкова изтласкана - тя е „близо" до Виржиния, държи се възпитано. Виржиния би могла да си я възвърне сравнително лесно. С малко помощ.
•Жан сънува, че върви из гората и преследва едри маймуни, които иска да опитоми.
Същият тип сън; Жан търси в гората (несъзнаваното му) загубена част от себе си, представена от едрите маймуни (инстинкт, свободен живот). Отличен знак - той иска да ги опитоми, тоест да ги сближи със себе си.
•Мари-Клод сънува сина си. Обсипва го с укори за облеклото му, за дългата му коса, за безгрижния начин, по който гледа на живота. Заедно с това му показва свои снимки като дете с думите: „Ако мислиш, че животът ми е бил лесен!"
Да преведем веднага - Мари-Клод тайно завижда на сина си. Самата тя е изтласкала много неща и изпитва страх от живота, който я подтиква към сковано поведение, основано на строго установени принципи. Така че синът е Сянката на Мари-Клод. С помощта на психоаналитика тя ще успее да преоткрие своята „хипарска" страна, която й вдъхва ужас, но която представлява истинският потенциал на всяко човешко същество.
Сподели с приятели: |