От Сената до психоанализата

Дълъг е пътят на съня през вековете. Той минава през античния Рим, където по-впечатляващите съновидения са били разглеждани от Сената, Отклонява се към све­щениците и магьосниците, които са ги тълкували по свой начин, и достига до Декарт, въвел съня в империята на науката!

И все пак днес, както и преди, по-простоватите хора вярват, че сънищата им предават послания от отвъдно­то, съобщения от починали близки. Според някои при­митивни схващания сънищата са ни донесени от душата, която се отделя от тялото, докато спим, и отива да разго­варя с душите на мъртвите.

Според други твърдения сънят се дължи единствено на физиологични причини - затруднено храносмилане, сърдеч­ни неразположения, болки, или пък бива предизвикан от нещо преживяно през деня, от външен шум и т. н.

Да цитираме и Бергсон, за когото сънят е пряката връзка между усещането и паметта, и да се обърнем към съвременната психоанализа. Първите психоаналитици за­почнали да изслушват сънищата, разказвани им от паци­ентите. Можем да си представим до каква степен са били поразени от този бурен цъфтеж на несъзнаваното! Още повече, че пациентите като че ли му придавали огромно значение. Така психоаналитиците се озовали в лабирин­тите на несъзнаваното, в огромните му пещери, където хората внезапно ставали хиляди пъти „по-обширни", „по-грандиозни", отколкото във всекидневието...

Защото освен привидно баналните сънища имало и „го­леми съновидения". Те били като нощни облаци със сво­ите архаични, универсални, митични, цветни, диаболични, вълшебни и често незабравими образи, преминава­щи през пространството и времето вплетени един в друг като нишките на една и съща тъкан...

Така тълкуването на сънищата се превърнало не само във важна част от психологията на дълбинното, но и са­мият сън влязъл в историята на човешката мисъл.

Съновниците

Редно е да поговорим за тях, тъй като голям брой хора се допитват до този вид ръководства. Трябва ли да ги отхвърлим е презрение, или да допуснем, че са относи­телно приемливи? Всичко зависи, разбира се, от начина на съставянето им и от подхода на авторите към симво­лите, появяващи се в сънищата. Притежавам един доста съвременен съновник, в който чета: „падане на зъби -знак за болест или смърт".

Ясно е как би се почувствал човек, прочел подобно „тълкуване", след като наистина е сънувал, че му падат зъбите. А това е извънредно разпространен сън, който вероятно се явява в една нощ на десетки милиони души само на един континент! Защо тогава този континент до­сега не се е обезлюдил?

Така че всяко „тълкуване" от такъв род направо буди смях. На какво всъщност се опират авторите му, за да го направят? Дали пък просто не са си го измислили? Не са. Но са опростили общата символика на зъбите до сте­пен, при която сънят губи истинския си смисъл.

Ще видим това по-нататък.

Тук ще кажем само, че в цитирания съновник идеята за „смъртта" се свързва по най-елементарен начин с иде­ята за „падналите зъби". (Това впрочем съответства на едно все още разпространено народно вярване.) Простич­кият читател веднага ще си помисли за физическата смърт, което е нелепо. Преводът на всеки символ трябва да се опира на психологията. Падането на зъбите насън е символ на „кастрация", тоест на принизяване на личност­та (страхове, тревожност, чувство за малоценност, страх от неуспеха и т. н.). Което е разбираемо, след като знаем, че здравите зъби са знак за мощ (да си спомним за акробатите, които висят на зъбите си!).

И на това ще се върнем.