Тълкуване на сънищата

Разбираемо е, че такъв ясен сън не може да съществу­ва; как да „се обрисува" чувството за малоценност или страхът от провал? Нали това са абстрактни усещания, единствено преводими чрез знаци, образи и символи?

Все едно. Нека повторим - много е трудно да се раз­тълкува докрай един символ. За тази цел човек трябва да е едновременно психоаналитик, да познава историята на религиите, да е специалист по митовете и да е наясно с всеобщите и частни символи... Изключително рядко се случва едно-единствено същество да притежава такава камара от знания. Затова ще трябва да поопростим не­щата...

- Третото условие е да си кажем и пак да си кажем, че всеки сън е отправен от нас към нас. Че не засяга никого другиго освен нас. Сънят е състояние на тотална самота. Трябва да бъдем убедени, че не бива никога да го приема­ме буквално. Достатъчно е да си спомним многобройни­те сънища, в които човек убива родител или приятел, изоставя детето си, в които жената е бременна или при­съства на смъртта на близко същество (или смятано за близко!...). Сънят описва онова, което става дълбоко в личността на сънуващия и засяга само него. Нищо повече. Но изпълнението на това трето условие се сблъсква с някои трудности - ще видим какви. .

- Четвъртото условие е да знаем, че истинската ни същност почти никога не е такава, каквато ни се струва. Че в несъзнаваното ни кръжат „комплекси" - нормални или не - като спътници около планета; че върху някои от тях са положени предпазни плочи, а в най-дълбокото блуждаят безброй изтласквания!

Именно за да възвърнат на личността нейната автен­тичност, съществуват психоанализата... и анализът на сънищата.

•От тези четири условия следва, че за да тълкуваме съни­щата си сами, е необходимо да знаем:

а) какви сме;

б) какво търсим.

Ако даден индивид е подчинил личността си на пове­дение, което му дава илюзията за сила, интелигентност и себепознание, той рискува да премине покрай някой значим сън, без да го забележи. Защо? Защото отказва (поради неосъзнат страх) да постави под въпрос и най-дребното нещо, което го засяга лично. Защото се плъзга по повърхността на нещата.

Да си представим човек, за когото е жизнено важно „да е винаги прав" (или „никога да не греши"). Но ето, появява се сън, който му подшушва, че подобна нагласа прикрива инфантилност и страхове, пренесени в чист вид от детството му. Почти сигурно е, че този човек няма да насочи погледа си към съня, а където и да е другаде. С риск да издигне още няколко защитни стени около и без това зазиданата си личност.

„Бинарните" личности

Те изобилстват в западната цивилизация. „Бинарната" личност прилича на махало на часовник, което обявява, че истината се намира единствено в двата края на собст­вения му мах, и отрича съществуването на безкрайната гама от точки, разположени по средата. За „бинарната" личност всичко е бяло или черно. Вярно или невярно. Другият е прав или не е. Всичко е „да" или „не". Този род индивиди отказват да приемат наличието на огро­мен брой сиви оттенъци. Не разбират, че за всяко нещо всеки е прав или крив в зависимост от критерия. Превръщат живота в низ от дребни „абсолютни истини", закос­тенели и сухи, съвършено стереотипни, а според тях -неопровержими. Схващат реката като съществуваща само при извора и делтата й, без да се замислят, че тя дълго тече и лъкатуши през безчет пейзажи. Ясно е, че такива личности не биха съумели сами да разтълкуват един сън, който винаги следва криволиците на живота... и на неговите истини. Те страдат от афективно блокира­не, характерно с това, че удавя всяка интелигентност в абсурда на „бинарното" поведение. Нещата стават още по-лоши, когато подобни хора се заловят да „четат мо­рал" - това е добро, онова е лошо; това се прави, онова не се прави; те или безусловно приемат, или категорич­но отхвърлят. Как биха могли тогава да „се вслушат" в сънищата си, които никога не са „бинарни", а се нагаж­дат към колебанията, свойствени на всяка човешка лич­ност?

Как действа специалистът?

Тази част е включена само за пример. Целта й е да обяс­ни един от начините за тълкуване на сънища.

Специалистът - психоаналитикът например - е в най-изгодна позиция поради две причини: той познава (до­колкото изобщо е възможно!) механизмите на човешко­то несъзнавано (като се започне от собственото му). Ос­вен това дълго е изучавал езика на символите и е рабо­тил с него.

Психоаналитикът обаче никога не може незабавно да разтълкува" даден сън. Необходимо е преди това да потърси заедно с пациента си най-добрия път, по който да премине, за да „изтръгне" от съня възможно най-много.

Става дума на първо място да се извърши асоцииране на базата на съня или яа някои части от него.