Докъде всички тези усещания доведоха Люсиен?

Би трябвало да анализираме всяка подробност една по една, но това би отнело твърде много страници! Най-обоб­щено казано, Люсиен достигна до:

а) чувството, че е загубил мъжествеността си, че е пре­търпял афективна „кастрация";

б) факта, че не знае нищо за дълбинния си живот, онзи, който му е даден от Майката например. И животът, и душата на Люсиен бяха подобни на майчините му - скри­ти в сянката, изчакващи, дълбоко заровени в недрата на несъзнаваното;

в) факта, че гледа на всяко „отпускане" като на сери­озно прегрешение;

г) но главно идеята за Сянката. Ще се върна на нея в специална глава, защото смятам, че това понятие е из­между най-важните в психологията на дълбинното. Имен­но в сянката (на избата) Люсиен мисли, че може да на­мери възможната си свобода... и душата си. Тук открива­ме и понятието Анима - тази огромна сила в мъжа, за съжаление толкова често омаломощена или направо из­тласкана. И на нея ще посветя една глава.

д) склонността си към самоунищожение. Достатъчно е да препрочетем асоциациите, пробудени от елемента стълби. Откриваме думи като сбогом (8 пъти!); стопя­вам се (в смисъл на изчезвам); синева (синьото е цветът на далечината, в която човек изчезва); умирам; изоста­вям.

Всъщност в. изразените от Люсиен усещания, в богат­ството от асоциации прозира дълбоко чувство на отчая­ние и носталгия.

Накратко, сънят казва на Люсиен: ти не си това, което смяташ, че си. Душата ти е в сянката - там трябва да я потърсиш. Оттам трябва да я изтръгнеш. Отърси се от погрешните си идеи за живота и от мнимите ценности, завещани от баща ти. Слез в сенчестите изби на своето несъзнавано, за да откриеш истината.

Докъде можем да стигнем сами?

Въпросът би следвало да звучи така: при какви условия можем да разтълкуваме докрай един сън? На първо мяс­то, от само себе си се разбира, че са ни необходими тео­ретични познания за символите. Но това е сравнително лесно условие в сравнение със следващото. Трябва да си повтаряме, че всеки сън е сблъсък със собствената ни личност, който може да разкрие многобройни положи­телни или отрицателни нейни аспекти. Разбираемо е, че сън със силно отрицателен заряд подтиква сънуващия да го заключи в подземието на забравата. Само че почти винаги „отрицателният" сън подготвя благоприятно и носещо енергия осъзнаване. Ако човек „блокира" зара­ди привидно отрицателния сън, той просто рискува да пренебрегне една изцяло неоползотворена част от лич­ността си.

Знаем, че всяко тълкуване на сънищата се прави на бистра глава. Когато се събудим, емоцията, породена от символите, бързо избледнява. Налага се да извършим анализа, прилагайки рационална система. Така превеж­даме съня с помощта на погрешен език!

Да направим едно сравнение; Сънят е художник; той рисува картина с цялото вдъхновение и чувство, на-кое-то е способен. Анализът на картината е дело на художе­ствен критик, който, при целия си талант, Може да пре­веде вдъхновението на художника само по рационален път.

Колкото до теоретичните познания, възможно е да ги придобием, като четем книги по психоанализа или пос­ветени на символите трудове. Впрочем човек, който ис­тински се интересува от сънищата си,, ще стори това и без да го подканят.